Решение № 1735 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11165/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на район Южен, Община Пловдив, подадена чрез процесуалния представител юрк. Абрашева, срещу Решение 1449 от 27.07.2023 г., постановено по адм. дело 2144/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед 22Ю-Р0А-344 от 04.08.2022 г. на кмета на район Южен, Община Пловдив, и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е постановил решението си по недопустима жалба, тъй като за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването. Според касатора неправилно съдът приема, че при издаване на оспорената заповед не е спазено изискването на чл. 66 от АПК, както и че същата не съдържа фактически и правни основания. Претендира се обезсилване на съдебното решение, а в условията на евентуалност отмяна на решението, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът Сдружение с нестопанска цел /СНЦ/ Аз обичам Пловдив, редовно призован,чрез процесуалния си представител адв. Бояджиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователностна касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на СНЦ Аз обичам Пловдив срещу заповед 22Ю-Р0А-344 от 04.08.2022 г. на кмета на район Южен, Община Пловдив, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във вр. с чл. 31, ал. 3 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив /НРПОЗСОП/, е наредено на ОП Градини и паркове да извърши отсичане на дървета във връзка с цялостна реконструкция на ул. Даме Груев: 20 броя софори, намиращи се на ул. Даме Груев - отсечката от ул. Охрид до ул. Пере Тошев, гр. Пловдив; 21 броя софори и 1 брой айлант, намиращи се на ул. Даме Груев - отсечката от ул. Пере Тошев до ул. И. Гарванов, гр. Пловдив; 17 броя софори, 4 броя черници и 2 броя липи, намиращи се на ул. Даме Груев - отсечката от ул. И. Гарванов до ул. Тодор Александров, гр. Пловдив; 21 броя софори и 1 брой ацер, намиращи се на ул. Даме Груев - отсечката от ул. Тодор Александров до ул. Братя Бъкстон, гр. Пловдив; 6 броя софори и 11 броя липи, намиращи се на ул. Даме Груев - отсечката от ул. Братя Бъкстон до ул. Кукленско шосе гр. Пловдив. В заповедта е посочено още, че следва падналата дървесна маса да се заприходи в склада на ОП Градини и паркове, както и препис от заповедта да се връчи на ОП Градини и паркове за изпълнение и на Дирекция ЕУО при Община Пловдив. Така подадена жалба е приета от тричленният състав на Административен съд Пловдив за допустима, като подадена от лице с правен интерес, доколкото целите на сдружението, свързани с предмета на дейност, са извършване на активни и ефективни дейности в полза на обществото по отношение на чистотата и опазването на околната среда и извършването на всякакъв вид дейност на национално и международно ниво за опазване на природата, историческите, културните и туристически райони и забележителности, срещу общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, засягащ екологията и зелената система на града и имащ еднократно действие, изразяващо се в реализиране на разрешената дейност по премахване на дървесната растителност. За да отмени оспорената заповед административният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, същата не съдържа фактически и правни основания и при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Според съда при издаването на оспорения акт е нарушена процедурата относно откриване на административното производство по издаване на общия административен акт и в частност изискването на чл. 66 от АПК, като по делото липсват доказателства за оповестяване на акта, изискващо се по посочената разпоредба. Съдът приема още, че в случая не се касае и до издаването на общ административен акт в неотложни случаи по чл. 73 от АПК, тъй като не са налице предпоставките за това, а и по преписката не се съдържат данни за изпълнение предписанието на чл. 73, изр. второ от АПК и не са ангажирани доказателства за извършени действия от административния орган по реда на чл. 65 - 74 от АПК. Прието е от съда, че в случая не са изложени мотиви относно причините за издаването на акта, наличието на предпоставките на чл. 31, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от НРПОЗСОП и конкретно какво е установил органът във връзка с фитосанитарната експертиза, цитирана от него, като изброяването на решения на Общински съвет - Пловдив, норми от НРПОЗСОП и фитосанитарна експертиза, не води до извода, че заповедта е мотивирана. Съдът приема, че не става ясно от заповедта какви са причините за премахването на всички посочени в нея дървета като вид и брой, както и че същата е следвало да бъде издадена на основание чл. 63, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според съда безспорно по делото e, че дърветата, предмет на заповедта, имат характеристиките на дълготрайни декоративни дървета и съгласно предписанието чл. 63, ал. 2 от ЗУТ отсичането им може да се извърши само по изключение и то въз основа на санитарна експертиза за състоянието им. Макар и в случая такава експертиза да е изготвена от комисия, назначена от кмета на район Южен, Община Пловдив, и в мотивите на заповедта същата да се сочи, съдът приема, че в нея не са изложени конкретни констатации за всяко едно дърво, подлежащо на премахване. Решението е недопустимо, като постановено по недопустима жалба. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед 22Ю-Р0А-344 от 04.08.2022 г. на кмета на район Южен, Община Пловдив, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА, във вр. с чл. 31, ал. 3 от НРПОЗСОП, е наредено на ОП Градини и паркове да извърши отсичане на дървета във връзка с цялостна реконструкция на ул. Даме Груев. Така оспореният административен акт е определен като общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Настоящият съдебен състав намира обаче, че неправилно съдът е приел, че процесната заповед представлява общ административен акт и приложим по отношение на нея е чл. 63, ал. 2 от ЗУТ, както и че за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на акта. Оспорената заповед не е издадена на правно основание чл. 63, ал. 2 от ЗУТ, а е с посочено правно основание чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА и чл. 31, ал. 3 от НРПОЗСОП, като съгласно цитираната разпоредба от наредбата писмено разрешение за резитба, премахване или преместване на дълготрайна декоративна растителност в терени общинска собственост се издава в случаите на чл. 31, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от кмета на общината или упълномощени от него лица, въз основа на изготвен констативен протокол за санитарна експертиза. Изрично в чл. 31, ал. 1 от НРПОЗСОП е предвидено също така, че не се издава разрешение за строеж за обекти, при които се налага отсичане, преместване или резитба на растителност и унищожаване на тревни площи, преди писмено разрешение на кмета на общината или упълномощено от него лице. Така посочените разпоредби кореспондират и с текстовата част на оспорената заповед, в която е посочено, че заповедта се издава и въз основа на санитарна експертиза от 01.08.2022 г., която е изготвена във връзка с инвестиционно намерение на общината за Реконструкция на ул. Даме Груев в участъка от Транспортен възел Родопи до бул. Македония, поради което в случая не се касае за издаването на общ административен акт от категорията на тези по чл. 63, ал. 2 от ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът контролира издаденият административен акт съобразно отразените в него правни и фактически основания и съдържание. В случая от изложените в акта фактически и правни основания е видно, че се касае за издадено разрешение в хипотезата на чл. 148, ал. 12 от ЗУТ, във връзка с чл. 62, ал. 10 от ЗУТ и съобразно наредбата приета за Община Пловдив по посочената разпоредба. Съгласно чл. 148, ал. 12, изр. 2 от ЗУТ разрешението за строеж се издава след издаване на разрешение за премахване на засегнатата от строителството дървесна растителност при условия и ред, определени с наредбата по чл. 62, ал. 10. Поради и това не се касае за общ административен акт, какъвто би било разрешението по чл. 63, ал. 2 от ЗУТ, от която категория оспорената заповед не е, а за индивидуален административен акт, разрешение по чл. 148, ал. 12 от ЗУТ, с който във връзка с инвестиционно намерение на възложителя и предстоящо издаване на разрешение за строеж се издава разрешение за премахване на засегната от инвестиционното намерение растителност. Обстоятелството, че инвестиционното намерение е на Община Пловдив, тъй като се касае за общински обект, не променя характера на административния акта като такъв по чл. 148, ал. 12 от ЗУТ, а именно индивидуален такъв, а не общ административен акт. Предвид характера на оспорения административен акт настоящата съдебна инстанция намира също така, че Административен съд Пловдив е бил сезиран и с една недопустима жалба, поради липса на правен интерес. След като разрешението за премахване на дървесна растителност е условие за издаване на разрешението за строеж, то и заинтересуваните лица, които могат да го оспорят, следва да се определят съобразно изискванията на ЗУТ. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ заинтересуваните лица, които могат да обжалват разрешението за нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята, т. е. засегнатите от разрешението за строеж лица. Съответно тази е разпоредбата, която очертава и кръгът от заинтересовани лица, които могат да оспорят и издаденото разрешение за премахване на растителност във връзка с издаване на разрешение за строеж. В случая жалбоподателят СНЦ Аз обичам Пловдив няма качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, като в тази връзка не са представени доказателства и не се твърди Сдружението да има права на собственост върху имота, за който ще се процедира. Фактът, че предметът на дейност на дружеството е свързан с извършване на активни и ефективни дейности в полза на обществото по отношение на чистотата и опазването на околната среда, не са обстоятелства, които обосновават наличието на правен интерес, който в случая се определя по изричната разпоредба на чл. 149, ал. 1, във вр. ал. 2 от ЗУТ. След като жалбоподателят пред първата инстанция не е заинтересувано лице съгласно посочената специална законова норма, то той няма правен интерес да подава жалба срещу оспорената заповед за разрешаване премахването на дървесна растителност. Това от своя страна е било основание за оставяне без разглеждане на подадената първоинстанционна жалба и прекратяване на съдебното производство. Изложеното налага извода, че жалбата на СНЦ Аз обичам Пловдив е недопустима. Постановеното по тази жалба първоинстанционно решение също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 от АПК. При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на касатора, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати поисканото за две съдебни инстанции юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на общо 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 5 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,