Решение № 11875 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12852/2017 г.

Решение № 11875 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12852/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Г. от гр. [населено място], подадена чрез пълномощника й адв. И. Мардеросов. Жалбата е срещу решение № 1502 от 28.08.2017 г., постановено по адм. дело № 1448/2016 г. от Административен съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на касаторката против нотариална покана за доброволно изпълнение с изх. № 01-163-6500/679 от 18.04.2016 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Пловдив (ОД на ДФЗ), изпратена чрез нотариус, за отказано второ плащане и дължимо връщане на сума по получено първо плащане по договор № 16/112/04719 от 16.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства за млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендират се и разноски. Ответникът – директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Пловдив чрез процесуалния си представител, ст. юриск. Гърова, в представени по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което иска същото да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Пловдивския административен съд е било образувано по жалба на Д. Г. срещу нотариална покана за доброволно изпълнение с изх. № 01-163-6500/679 от 18.04.2016 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Пловдив, изпратена чрез нотариус, за отказано второ плащане и дължимо връщане на сума по получено първо плащане по договор № 16/112/04719 от 16.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства за млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. С оспореното решение № 1502 от 28.08.2017 г. по адм. дело № 1448/2016 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесната нотариална покана е издадена в рамките на предоставената на директора на ОД на ДФЗ – Пловдив със заповед № 03-РД/203 от 18.02.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 2 и 4 от ЗПЗП, материална компетентност. При издаването й не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно основание за отмяната й. Оспореният акт бил издаден и в съответствие с приложимите специални материалноправни норми. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, на 16.02.2010 г. Д. Г. е сключила договор № 16/112/04719 с Държавен фонд "Земеделие" за отпускане на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По силата чл. 1.1 и чл. 1.2 от този договор фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892, 00 лв. Помощта се изплаща при условие, че бъдат извършени всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по одобрения проект и включени в приложение № 1 към договора, съобразно условията и сроковете, определени в него, анексите към него и действащите нормативни актове. Според чл. 2.2 от договора помощта следва да бъде изплатена на два етапа: първо плащане в размер на 24 446, 00 лв. и второ плащане в размер на 24 446, 00 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици (ИЕ). Съгласно чл. 4.4, б. а от договора, фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, когато ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана в срока по т.3.1, или ги е изпълнил неточно, и/или изискуемите документи за доказване на извършените такива не са представени. Срокът по т.3.1 е определен до годината на проверка и предмет на договора (Приложение 1), а именно до 16.02.2013 г. В приложение № 1 към договора, представляващо Таблица за инвестиции в дълготрайни материални активи са предвидени следните относими към изпълнението на договора инвестиции: закупуване на капково напояване - 23 дка; и създаване на трайно насаждение – лешници 16, 5 дка. Според т. 1 от таблицата с основните дейности и цели икономическият размер на земеделското стопанство следва да се увеличи минимум с 3 икономически единици (ИЕ). Съгласно представения бизнес план, който е неразделна част от договора за предоставяне на финансова помощ, началният икономически размер на стопанството в икономически единици е 2, 01. Сред целите и основните дейности, отбелязани в бизнес плана са: увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство минимум с 3 ИЕ; увеличаване обработваемата земеделска площ на земеделското стопанство; подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство. Като размер на стопанството към периода на проверката на бизнес плана в ИЕ са отбелязани 7, 10 ИЕ. Избраното време за проверка на изпълнението на бизнес плана е в рамките на месец след края на 3-та година от сключване на договора за отпускане на финансова помощ, т.е. до 16.02.2013 г. На 10.10.2013 г. е било извършено посещение на място от експерти при ДФЗ, резултатите от което са отразени в контролен лист ОП 1-ПМ. В него е отбелязано, че инвестицията/дейността не е извършена, като резултатът от посещението на място налага извършване на проверка на място. Контролният лист е подписан без забележки от жалбоподателката. С докладна записка от 25.10.2013 г. директорът на ОД на ДФЗ – Пловдив е поискал извършване на проверка на място, предвид това, че към момента на посещението не са изпълнени дейностите и целите, заложени в бизнес плана, договора и анекса към него. Със Заповед № 257290 от 11.11.2013 г. е наредено извършване на проверка на място. Такава е извършена на 12.11.2013 г., като резултатите от нея са обективирани в контролен лист. В приложение № 3 от него "Проверка на място на машини и съоръжения" в графа "Забележки" е посочено, че към момента на проверката не е закупена система за капково напояване и не са представени документи за инвестицията. В приложение № 4 в таблица 1 е отразено, че по отношение на земеделски парцел 21169.5.6 по документи е посочена площ от 10, 004 дка, а измерената площ на място, отразена в колона 5 е 6, 428 дка. Останалата част от парцела е угар. В колона 12 е записан броят на растенията – 268 бр., а в графа "Забележки" е записано, че този брой е установен чрез изброяване на място. По т. 2 е отбелязано, че към момента на проверката трайно насаждение - лешници не е създадено. Д. Г. е присъствала при проверката и е подписала контролния лист без забележки. Изготвена е Докладна записка от директора на ОД на ДФЗ -Пловдив с изх. № 05-2-163/258 от 05.06.2014 г. до директора на Дирекция "ТИ" на ДФЗ, в която е описано, че при извършената проверка е установено, че трайното насаждение лешници не е създадено и не е закупена система за капково напояване от 23 дка - предмет на инвестицията. Отразени са констатации от извършени проверки и на други бенефициенти по мярка 112, като в обобщение е отразено, че инвестициите по договорите са еднакви, наетите имоти са съседни и са наети от един и същ наемодател, посадъчният материал е закупен от един доставчик и не са представени разходо-оправдателни документи, системите за капково напояване също са от един доставчик. Заявката за окончателно плащане е подадена на 16.04.2014 г. Във връзка с това със заповед № 259812 от 20.06.2014 г. е наредено извършване на нова проверка на място. Такава е извършена от Техническия инспекторат при ОД на ДФЗ в периода 12.06.2014 г.-26.06.2014 г. Резултатите от нея са, че машините и съоръженията не функционират съобразно одобрения проект, както и че при напояването на парцел 010009 се използва общ тръбопровод с друг кандидат по същата програма, който има парцели в съседство. В приложение № 4 "Проверка на място при растениевъдство" (вкл. и трайни насаждения) е отразено, че за парцел 21169, имот № 21169.5.6 е отразена площ 1, 0004 ха, а при проверката на място е констатирана площ 0, 761 ха и 92 броя лешници. Относно имот 21169.10.9 е посочено, че площта по документи е 1, 8697 ха, а при проверката на място е установена в размер на 1, 767 ха, а броят лешници е 328. В Графа "Забележки" е посочено, че измерванията са извършени на Ѕ междуредово разстояние. При проверката е установено, че голям процент от насажденията и в двата парцела са изсъхнали и пропаднали. При огледа в парцел 005006 като недопустими за подпомагане са измерени два компактни участъка – от по 0, 179 ха и 0, 178 ха, в които насажденията са пропаднали. Относно парцел 010009 е констатирано, че площ от 1, 152 ха в средната част на парцела е обрасла с висока трева и има запленяване, но въпреки това има живи лешници. Тъй като в парцела няма компактни площи с пропаднали насаждения, не е възможно да се измерят недопустими за подпомагане площи. В приложение № 8 "Проверка на място на документи", е отбелязано, че при проверката не са били представени изисканите документи, доказващи, че лешниците са заплатени. Посочено е също, че по данни на кандидатката лешниците все още не са платени. В контролния лист се съдържат констатации, че в близост до инвестицията има реализиран друг проект на ползвател по програмата по същата мярка; налично е изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти; установено е ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР; не е налична функционална самостоятелност на инвестицията. Отразено е също, че са установени изкуствено създадени условия, необходими за получаване на плащания с оглед да се получи облага в противоречие с целите на мярката по ПРСР. Контролният лист е подписан без забележки от Д. Г. Жалбоподателката е уведомена за констатираните нередности с уведомително писмо за отстраняване на нередовности с изх. № 01-162-6500/125 от 27.06.2014 г. Със Заповед № 03-160-РД/489 от 09.07.2014 г. на Директора на ОД на ДФЗ - Пловдив е спряна обработката на заявката за второ плащане № 16/112/04719/3/01 от 16.04.2014 г. поради наличие на представени към заявката писмени документи, създаващи съмнения за нередност, до окончателно приключване на допълнителни проверки от страна на специализираните структури на ДФ "Земеделие". С докладна записка с изх. № 05-2-163/324 от 09.07.2014 г. на директора на ОД на ДФЗ - Пловдив, случаят е докладван за съмнение за измама по мярка 112. Със Заповед № 03-160-РД/281 от 24.03.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ е възобновена обработката на заявката за второ плащане. Изпратено е уведомително писмо за анулиране на задължение по договор/заповед за одобрение в размер на 24 446, 00 лв. В резултат на това е издадена и процесната нотариална покана за доброволно изпълнение с изх. № 01-163-6500/679 от 18.04.2016 г. В мотивите й е посочено, че ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение на бизнес плана в срока по т. 3.1 или ги е изпълнил неточно. Описани са констатациите от извършената проверка на място с начална дата 12.06.2014 г. като в резултат на тези констатации са посочени като нарушени чл. 4.4, б. а във връзка с т. 4.21 от договора за финансово подпомагане № 16/112/04719 от 16.02.2010 г. и чл. 8, ал. 1, т. 10 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 9). Като фактическо основание за постановения отказ е посочено, че икономическият размер на стопанството не се е увеличил най-малко с 3 икономически единици към периода на проверката на изпълнението на бизнес плана, както и че при проверката на място е установено, че голям процент от насажденията (лешници) и в двата парцела са изсъхнали и пропаднали. Обработваемата земя е по-малка от реално заложената по бизнес план и броят на живите растения е по-малък съобразно нормите на технологични карти. В случая по-малкият брой живи растения на декар води до по-малък икономически размер на стопанството на бенефициента по изискуемия по договор. Това административният орган е приел, че представлява неизпълнение на чл. 4.4, б. б във вр. с чл. 4.22 от договора. Като правно основание на акта са посочени чл. 8, ал. 1, т. 10 от Наредба № 9 и чл. 4.4., б. а във вр. с чл. 4.21, чл. 4.4, б. б във вр с чл. 4.22 и чл. 4.7 от Договор № 16/112/04719 от 16.02.2010 г. На същото основание е издадена и заповед № 03-160-РД/304 от 18.04.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ-Пловдив, с която е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор за финансово подпомагане № 16/112/04719 от 16.02.2010 г. и е наредено на Д. Г. да върне полученото първо плащане по договора в размер на 24 446, 00 ведно с неустойка в размер на законната лихва. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е стигнал до обосновани правни изводи, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като посочените в него правни основания съответстват на фактическите основания, установени от административния орган. Констатациите в акта изцяло се потвърждават и от приетите по делото съдебно-счетоводна (ССЕ) и съдебно-агротехническа експертиза (САЕ). По съдебно-счетоводната експертиза са представени: 1. Договор за наем на недвижим имот с площ 10004 кв. м. от 02.04.2009 г., по който наемната цена е платена при подписването на договора, а в представената книга за разходите няма отразени плащания във връзка със сключения договор; 2. Договор за наем на недвижим имот с площ от 18697 кв. м., сключен на 13.02.2014 г., т. е. три дена преди изтичане на крайния срок на инвестицията - 16.02.2014 г. Относно закупуването на лешници експертът е установил, че няма издадена фактура. Представен е договор за покупко-продажба от 10.02.2014 г. на 900 бр. лешник на стойност 2700 лв. със срок на плащане – три месеца от датата на подписване на договора. Лешниците за заплатени в брой на 01.09.2014 г. и на 26.09.2014 г., за което са представени РКО без подписи на съставител и получател. Според експерта, дал заключение Относно закупуването на земеделска техника е посочено, че е представен договор за покупко-продажба от 27.01.2014 г. с предмет: изграждане на системи за капково напояване на 18, 697 и 10, 0004 дка на обща стойност 7380 лв. с вкл. ДДС, ведно със спецификация на материалите, необходими за изграждане на система за капково напояване. Издадена е проформа фактура № 5 от 12.02.2014 г. за авансово плащане по този договор и фактура № 1000000002 от 13.02.2014 г. с основание "авансово плащане по договор" на стойност 7380 лв с ДДС. В резултат на извършения документален преглед, експертът е констатирал, че няма реализация на земеделска продукция към 16.02.2010 г., както и към момента на изготвяне на експертизата. Вещото лице е установило, че живите растения, установени при проверка на място отговарят на засадената площ с лешници - 0, 840ха, поради което е формирал окончателен извод, че няма нарастване на икономическия размер на стопанството на жалбоподателката с уточнението, че при изчисляването на икономическия размер на стопанството, водещ е критерият съществуващи годни насаждения, а не обработваема площ. Според заключението по съдебно-агротехническа експертиза в заявените и одобрени за подпомагане по мярка 112 имоти няма засадени трайни насаждения - лешници. Не са спазени добрите земеделски практики при създаване и отглеждане на лешникови насаждения в процесиите имоти. Същите не са били напоявани през 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. В имоти № 21169.5.6 и № 21169.10.9 след 13.02.2014 г., от която дата е фактурата за платена система за капково напояване, е монтирана такава система, която обаче не функционира самостоятелно, като няма информация в близост до имотите да има естествен водоизточник, от който да са били напоявани лешниците преди това. Според вещото лице към м. февруари 2017 г. няма годни насаждения лешници за определяне икономическия размер на стопанството. Правото на ползване на земеделска земя е задължително условие, но растежът на икономическите единици е на база създадени и отгледани годни лешникови насаждения на видима възраст, отговаряща на периода на засаждането и отглеждането им. Няма увеличение на площите на лешниковите насаждения. Няма ръст на икономическите единици на стопанството. По този начин се потвърждава изводът, че не е постигнат заложеният в бизнес плана и договора за безвъзмездна финансова помощ ръст на земеделското стопанство – увеличение с минимум 3 ИЕ. Не са били изпълнени и инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана. От доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на проверката не са били налице годни лешникови насаждения, както и не е била монтирана система за капково напояване на 23 дка. Така или иначе обаче недостигането на заложения в бизнес плана и договора ръст на стопанството е самостоятелно основание за постановения отказ. Правилно съдът е приел, че процесният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9 помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. Според чл. 23б преди подаване на заявката за второ плащане от ползвателя на помощта РА може да извършва проверка и анализ за установяване на фактическото съответствие с представения бизнес план по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 и 2 и одобрените от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, последващи промени в него. Резултатите от извършените проверки се вземат предвид за установяване на фактическо съответствие по чл. 9, ал. 1, т . 8 и при обработката на заявките за второ плащане по чл. 26. От данните по делото се установява, че такива проверки са извършени и според резултатите от тях предвидените в бизнес плана и договора инвестиции не са били осъществени, а заложените цели не са били постигнати. След подаване на заявката за второ плащане са извършени и предвидените в чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9, административни проверки и проверки на място, които също са установили, че не са извършени в срок и в договорения размер предвидените инвестиции. Изрично в мотивната част на отказа административният орган е посочил, че ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение на бизнес плана, както и че икономическият размер на стопанството не се е увеличил най-малко с 3 ИЕ към периода на проверка на изпълнението на бизнес плана. При проверката е установено, че голям процент от насажденията и в двата парцела са изсъхнали и пропаднали. В съответствие с ТР № 16/1975 г. на ВС следва да се съобрази наличието на съпътстващи документи издадени от помощните органи на административния орган в административното производство по издаване на акта в съответствие с изискванията на чл. 31а от Наредба № 9 (ред. ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.), в каквато насока са контролните листи от извършените проверки на място, които са констатирали неизпълнение на бизнес плана, както и че не е увеличен икономическият размер на стопанството. Официалните свидетелстващи документи приложени към административната преписка, които се ползват с материална доказателствена сила в съответствие с чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК са съставени от длъжностни лица на административния орган при извършени проверки на място и въз основа на които е направена констатацията, че ползвателят на финансовата помощ не е изпълнил една от основните цели, предвиден в бизнес плана и не е постигнато нарастване на икономическия размер на стопанството съгласно договора. При това правило първоинстанционният съд е приел, че приложените по преписката официални документи за извършени проверки и направени констатации, не са оспорени в съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК, поради което се ползват с пълна доказателствена сила. Неоснователно е и възражението, че процесният акт не е издаден по реда и при условията на ЗУСЕСИФ. Нотариалната покана по правната си същност не е изявление за финансова корекция. Производството пред административния съд е започнало по реда на ЗПЗП във връзка с Наредба № 9, която е издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗПЗП, според § 4 ПЗР на Наредба № 9. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по заявлението за подпомагане, респ. по заявката за второ плащане е по реда на Наредба № 9, която е издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. По ЗУСЕСИФ се разглеждат дела с друга материя - верификации, финансови корекции по други програми и проекти, какъвто не е предметът на обжалване в настоящия случай. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касаторката за присъждане на разноски за производството. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 4 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. Затова Д. Г. следва да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Пловдив разноски по делото в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,