Решение № 14815 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5738/2011 г.

Решение № 14815 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5738/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР срещу решение № 907 от 28.02.2011 г. по адм. дело № 4710/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на съдебния акт поради просрочие на първоначалната жалба. Алтернативно счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при наличие на необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Дарик Нюз" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Вълчев, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима. За да се произнесе по съществото й, Върховният административен съд, състав на пето отделение, взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на "Дарик Нюз" ЕООД разпореждане рег. N 10884-2 от 2.06.2010 г. на зам. директора на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР, с което на управителя на дружеството е разпоредено да запази и предостави всички компютърно-информационни данни относно четирима потребители, публикували коментари на интернет страницата https://dariknews. bg/, необходими във връзка с извършваща се проверка в ГДБОП - МВР по сигнал на гражданин за отправени към него заплахи и закани във виртуалното пространство. Съдът е изложил съображения, че оспореният акт е издаден в изпълнение на функционалната компетентност на ответника да отправя разпореждания на основание чл. 148, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), поради което е приел жалбата за допустима. Счел е също така, че непосочването на реда за оспорване на акта не е съществено нарушение на формата му с оглед изричната норма на чл. 140, ал. 1 от АПК. Всъщност неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, вменено на административния орган - издател, е свързано с удължаване на сроковете за съдебно оспорване на акта, в случая на два месеца от съобщаването му. Поради това неоснователно е възражението на касатора за просрочие на първоначалната жалба, предвид твърдението, че преди получаване на разпореждане рег. № 11884-2 от 2.06.2010 г. с напомнителното писмо, съдържанието на акта още на 12.05.2010 г. е било съобщено на управителя на медията по електронната поща. При всяко положение данните сочат, че съдебното решение, което е предмет на касационен контрол, е валидно и допустимо, след като жалбата срещу надлежно връченото на адресата на 2.06.2010 г. разпореждане, е получена и входирана в АССГ на 10.06.2010 г. В случая ирелевантно за срочността на жалбата е дали същото му е било известно на посочената по-ранна дата. По същество съдът е приел незаконосъобразност на акта, като се е аргументирал, че начинът, по който е формулирано разпореждането, не позволява на адресата да определи еднозначно вида и обема на данните, които следва да запази и предостави. Поради това е счел, че органът не е индивидуализирал в достатъчна степен разпоредените с акта права и задължения, въз основа на което е направил заключение за унищожаемост на оспорения акт поради липса на разбираемо изразена воля. Счел е също така, че издаването на полицейско разпореждане, което повдига спор относно действителната воля на органа, е в противоречие с целта на закона. Мотивиран по този начин, първостепенният съд е постановил обжалваното решение. Решението е правилно. Съответен на материалния закон е изводът на съда, че оспореният акт е годен за обжалване по реда на съдебноадминистративното производство. Административен съд София - град е съобразил, че разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗМВР изрично овластява полицейските органи да издават разпореждания до държавни органи, юридически лица и граждани в изпълнение на възложените им функции и след като адресат на акта е жалбоподателят, за когото с разпореждането се създават задължения, то правилно съдът е приел за допустимо оспорването на същото от "Дарик Нюз". Законосъобразен е и изводът на съда за издаване на процесния административен акт в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Разпорежданията на органите на Министерството на вътрешните работи следва да отговарят на изискванията, очертаващи законовия статут на административния акт. Тези изисквания са регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, като неизпълнението им съставлява основание за отмяна по аргумент от чл. 146 от АПК. В конкретния случай правилно съдът е анализирал нормативната уредба, касаеща материята, свързана с предаване, съхраняване, излъчване и получаване на електронни данни чрез използването на интернет за комуникация, като е направил обоснован извод, че в сега действащата уредба липсва легална дефиниция на употребеното от административния орган в процесното разпореждане понятие "компютърно-информационни данни". Действително, употребеното понятие "данни" е легален термин по смисъла на Наредба N 40 от 7.01.2008 г. за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления, но самият касатор оспорва, че "Дарик Нюз" е от категорията предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги. Следователно изводът на първостепенния съд, че адресатът на разпореждането е бил в невъзможност еднозначно да определи вида и обема на данните, които следва да запази и предостави, е законосъобразен. В този смисъл неоснователно е оплакването, изтъкнато в касационната жалба, че дружеството е разбрало напълно ясно волята на административния орган, видно от представения отговор (л. 52) с данни за IP адресите на потребителите, дали съответните коментари. Това обстоятелство обаче няма отношение към задължението на органа да формулира точно и конкретно искането си за съдействие чрез предоставяне именно на IP адресите, което е трябвало да бъде упоменато изрично в разпореждането. Тъй като тази информация принципно дава възможност за идентифициране на физическото лице - потребител, т. е. до разкриване на самоличността му посредством предоставените данни, задължението за съдействие на МВР следва да се изпълни при наличие на достатъчно гаранции срещу евентуална злоупотреба с правомощия от страна на отделни органи и служби за достъп до данни, свързани с личния живот на гражданите. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,