Решение № 1275 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5282/2007 г.

Решение № 1275 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5282/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на К. А. А., Р. А. К. и Б. А. К., тримата от гр. В., срещу решение от 11.07.2007 г. по гр.д. № 873/2007 г. на Окръжен съд - Варна, с което е оставено в сила решение от 19.03.2007 г. по гр.д. № 1367/2005 г. на Районен съд - Варна, с което е уважен предявения от Г. Т. Ж., Д. Т. К., П. Д. Л., М. Д. Т. и М. Т. Н., всички от гр. В., срещу К. А. А., Р. А. К. и Б. А. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за собственост на недвижим имот. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата и в писмени бележки се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират разноски. Ответниците по жалбата Г. Т. Ж., Д. Т. К., П. Д. Л., М. Д. Т. и М. Т. Н. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Въззивният Варненски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от Г. Т. Ж., Д. Т. К., П. Д. Л., М. Д. Т. и М. Т. Н. срещу К. А. А., Р. А. К. и Б. А. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за собственост на имот пл. № 772 по КП "Бялата чешма, Д. и манастирски рид", с площ от 779 кв.м. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено, че на наследодателката на ответниците по иска не е предоставено право на ползване върху процесната земеделска земя по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет и че не е заплатена стойността на имота, поради което не са налице предпоставките на ЗСПЗЗ за преминаване правото на ползване в право на собственост върху имота. Решението е неправилно. Установено е, че на М. А. Ж., починала през 2002 г., чиито законни наследници са ищците, е признато правото на собственост върху нива с площ от 3,521 дка, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кв."В"Лорук дере", в землището на гр. В., в стари реални граници с решение № 840/12.11.2001 г. на ПК-Варна, който имот по КП "Бялата чешма, Д. и манастирски рид" представлява им.пл. № 3557 и включва имоти и части от имоти, като предоставени на ползватели, вкл. изцяло процесния имот пл. № 772 с площ от 779 кв.м. В проектоплана за новообразуваните имоти процесният имот е записан на името на И. П. К., починала на 23.05.1998 г. и оставила за законни наследници ответниците по делото. С н.а. 55/1997 г. Иванка К. е призната за собственик на недвижим имот, придобит по силата на § 4а, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: място с площ от 600 кв.м от процесния имот, при граници на мястото: гора, път, имоти пл. № 773 и 771. Ответниците са претендирали, че правото на ползване върху имота е предоставено на наследодателката им по силата на ПМС № 1 от 7.01.1981 г. с решение № 4/2 от 11.03.1981 г. на ИК на ОНС - Варна. С посоченото решение на лицата по приложения списък, в който под № 144 фигурира И. К. за земя с площ 800 кв.м, описани граници, с постройка, е предоставено право на ползване на земята, ако не са извършили строителство или са извършили строителство на стопански постройки с разрешение и са спазили проектните изисквания. Ответниците са претендирали, че дървеното бунгало в мястото е изградено при спазване на издаденото разрешение за строеж № 474/10.08.1978 г. Установено е, че протоколът от заседанието на ИК на ОНС-Варна и издаденото на К. удостоверение № 144/02.07.1981 г. за предоставено с решението право на ползване, не са подписани от председателя на ИК на ОНС-Варна. В нарушение на процесуалните си задължения по чл. 188 от ГПК въззивният съд не е обсъдил в съвкупност твърденията на ищците, доводите на ответниците и доказателствата по делото. Не са обсъдени доводите на ответниците във въззивната им жалба, че правото на ползване е предоставено по силата на ПМС № 1/81 г. с решението на колективния орган - ИК на ОНС, поради което подписването на протокола не от председателя, а от друго лице за председателя на ИК на ОНС, не се отразява на валидността на взетото решение и на предоставените с него права. Не е изяснен от въззивния съд по реда на чл. 157 от ГПК (отм.) и въпросът дали с оглед на законосъобразността на извършеното строителство към момента на вземане на решението от ИК на ОНС И. К. попада сред лицата, на които по б. "б" от решението е предоставено право на ползване. С оглед изложеното решаващите изводи на въззивния съд по въпроса дали на наследодателката на ответниците е предоставено право на ползване върху процесния имот по силата на ПМС № 1/81 г. с решението на ИК на ОНС- Варна, са направени при нарушение на процесуални правила, което е довело и до неправилност на постановеното решение, което е основание за неговото касиране. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаните от касаторите основание за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да обсъди и прецени становищата и доводите на страните, допустимостта и относимостта на събраните по делото доказателства, като изложи ясно и мотивирано съображения по фактите и правните им последици. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I г.о.