Решение № 2271 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13488/2008 г.

Решение № 2271 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13488/2008 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Маргарита Никифорова Николова, гр. София и е против Решение от 7.07.2008 г., постановено по адм. д. № 298/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Д състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът ДНСК възразява против жалбата като неоснователна и недоказана, останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на решението. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, но разгледана по същество - неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Маргарита Никифорова Николова срещу Заповед № РД-14-699 от 25.11.2005 г. на Началника на ДНСК, с която на осн. чл. 225 ал. 1 вр. чл. 222 ал. 1 т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Пристройка" (стълбищна клетка) към жилищна сграда в УПИ ХIV-287, 286, кв. 12, по плана на м. "Илиянци", гр. София, район "Надежда", с адм. адрес ул. "Махония" № 25 като извършена без строителни книжа и договор в нотариална форма с останалите собственици в УПИ ХIV-287, 286. Със съответните констативни актове е установено, че процесната стълбищна клетка - пристройка, представлява монолитен строеж със стоманобетонни колони, пояси, стълбищни рамена и тухлени оградни стени 25 см; изпълнена е с размери 4.80 м (3.25 м, покрита е с едноскатен дървен покрив с керемиди и с кота + 7.80 м и + 9.10 м. Съгласно издаденото строително разрешение на жалбоподателката за надстройка на съществуваща жилищна сграда - достъп до третия етаж е бил предвиден от втория. Изградената пристройка (предмет на Заповедта), съобразно експертизата, представлява неразделна част от надстройката на сградата, чрез нея единствено се осъществява достъп до новоизградения трети етаж, но не съответства на утвърдения архитектурен план и за изграждането й не е налице строително разрешение. Изпълненото строителство не е декларирано по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ. Решаващият съд правилно е стигнал до единствено верния извод, че извършеното строителство представлява "строеж" по смисъла на § 5 т. 38 от ДРЗУТ и че този строеж е "незаконен" по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без съгласувани инвестиционни проекти и без строително разрешение, както и че не попада в изключителните хипотези на § 16 и § 184 ЗУТ. При липса на възможност за узаконяване по ЗУТ и след като е доказано, че е налице незаконен строеж, той подлежи на премахване по реда на чл. 222 ал. 1 т. 10 ЗУТ. Атакуваното решение е правилно и законосъобразно и не са налице отменителните основания по чл. 209 АПК, предвид което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав