Решение № 12641 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10786/2016 г.

Решение № 12641 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10786/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от "С." ЕООД, седалище и адрес на управление с. Д., община М., представлявано от управителя М. Е., подадена чрез пълномощник адв. Е. М., против решение № 213 от 18.07.2016 г. по адм. д. № 222/2016 г. на Административен съд - С. З., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 03-РД/989 от 21.04.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в частта, с която от заявения интензитет на помощта в размер на 75 на сто и от който е одобрен интензитет в размер на 60 на сто, е постановен отказ за увеличението на интензитета на финансовата помощ с 15 на сто, на основание чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г., както и е осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 5 138.85 лв. - разноски по делото. Излага, че решението е недопустимо, тъй като в диспозитива е посочено, че съдът отхвърля жалбата в частта, с която от заявения интензитет на помощта в размер на 75 на сто, и от който е одобрен интензитет в размер на 60 на сто, е постановен отказ за увеличението на финансовата помощ с 15 на сто, но дружеството не е заявило или претендирало интензитет на помощта от 75 %, а размера на заявената от кандидата помощ е 70 %. Излага, че решението е и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че мотивите и аргументите в обжалваното решение не съответстват на съдържанието на обжалваната заповед и в решението си съдът посочва факти и обстоятелства, съществено различаващи се от съдържанието на обжалваната заповед. Излага, че в заповедта е посочено, че 10 на сто от разходите са неодобрени и причината за това е несъответствие с условието на чл. 13, ал. 2 и 3 от Наредба № 9, без обаче ясно да се посочи кое точно условие и защо размерът на неодобрените разходи е 10 на сто, както и никъде не е посочено от административния орган (АО), че увеличение с 15 % е недопустимо. Излага, че са необосновани изводите на съда, че отказа на АО е обоснован, като при прилагане на чл. 13, ал. 3, не е съобразил и приложил разпоредбата на ал. 5, на чл. 13 от Наредба № 9, че жалбоподателят към момента на подаване на заявка за плащане са одобрени и изпълняват ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г., каквото в случая е заявил за 2015 г. Смята, че финансова помощ на дружеството следва да бъде увеличена на 75 %, но с оглед ограничението на ал. 8 от чл. 13, максималният допустим размер на финансовата помощ следва да е заявената в заявлението 70 %, както и е посочена в т. 84 от заявлението за подпомагане. Твърди, че заявлението за подпомагане е по чл. 13, ал. 5, във връзка с ал. 3 и е посочил това в т. 39 от заявлението, както и е представил доказателства. Излага, че съдът не е обсъдил и липсата на мотиви в заповедта и от нея не става ясно по какъв начин и въз основа на кои нормативни разпоредби административният орган изчислява и намалява интензитета на помощта, поради това, че не съществува разпоредба въз основа на която АО може да не одобрява за финансиране 10 % от разходите, както и поради несъответствие с условието на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 9. Иска, да се отмени решението и по същество се измени обжалваната заповед, като се увеличи процентът на одобрените разходи и съобразно този процент се преизчислят отхвърлените разходи за финансиране по проектното предложение. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуален представител гл. юриск. Ю. Щ., с писмен отговор и чрез ст. юриск. А. И., с писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила решението и се присъдят разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище неоснователност на жалбата. Излага, че съобразно нормата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9/2015 г., финансовата помощ за одобрени проекти е в размер 50 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи и се увеличава с 15 на сто /съгласно приложимата редакция на разпоредбата/, за инвестиции, изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007 - 2013 г., поради което кандидатът следва да е кандидатствал и поел да изпълнява ангажименти или по мярка 11, или по мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони, като инвестициите да са изцяло, т. е. само и изключително, свързани с тяхното изпълнение. Излага, че жалбоподателят е поел ангажимент за биологично производство за площи в размер на 4600 дка, а е заявил за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" и мярка 214 "Агроекологични плащания" площи в размер на 4185,80 дка, поради което правилно административният орган е приел, че в случая не е налице предпоставката по чл. 13, ал. 3 от Наредбата, а именно - инвестициите, за които кандидатът иска подпомагане да са изцяло свързани с изпълнявани вече от него ангажименти. Излага, че в оспорения акт в същия са посочени фактически основания, които в достатъчна степен обосноват постановения отказ за финансово подпомагане, а касаторът не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9, поради което и допустимият интензитет за подпомагане е правилно определен. Излага, че решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 2 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С решение № 213 от 18.07.2016 г. по адм. д. № 222/2016 г. на Административен съд - С. З., е отхвърлена жалбата на "С." ЕООД срещу Заповед № 03-РД/989 от 21.04.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в частта, с която от заявения интензитет на помощта в размер на 75 на сто и от който е одобрен интензитет в размер на 60 на сто, е постановен отказ за увеличението на интензитета на финансовата помощ с 15 на сто, на основание чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г., както и е осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 5 138.85 лв. - разноски по делото. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, с изложени фактически и правни мотиви, като правното основание за постановения отказ да бъде одобрено увеличението от 15 % на интензитета на помощта е липсата на предпоставките, предвидени в чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 9. Приел е, че жалбоподателят по инвестиционният проект, с който е кандидатствал за финансово подпомагане, е поел ангажимент за биологично производство за площи в размер на 4 600.00 дка, а по мерки 11 "Биологично земеделие" и 214 "Агроекологични плащания", са поети като ангажимент и очертани в ИСАК площи в размер на 4185.80 дка, които обстоятелства е признал с молба от 29.06.2016 г. Съдът е приел, че доколкото в чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9 се говори за изпълнение на ангажименти, а не за подаване на някакъв вид заявление, отказът на административния орган в тази част е обоснован и отговарящ на действителното фактическо положение. Приел е, че нормата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9, предполага увеличаване с 15 на сто за инвестиции, изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007 - 2013 г., а в случая заявените инвестиции са за 4600.00 дка, от които обаче не всички са по програмата за биологично развитие, а само част от тях - тези в размер на 4185.80 дка. Също така е прел, че наличието на разминаване между заявената площ за подпомагане и инвестиция влизаща в програмите за биологично земеделие, е достатъчно основание за отказано увеличение на исканата помощ с 15 %. С решението съдът е присъдил разноски по делото в полза на ДФ "Земеделие" в размер на 5 138.85 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обжалваното решението е недопустимо, в частта на диспозитива, в която е отхвърлена жалбата по описания начин, и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не е установил обективно фактическите обстоятелства по делото, относими към преценката за законосъобразност на оспорения акт и въведените материалноправни изисквания по Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" по мярка 4 "Инвестиции в материални активи" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. От фактическа страна съдът е установил, че "С." ЕООД е подало заявление за подпомагане по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства с уникален идентификационен номер (УИН) 24/04/1/0/01580 с инвестиционен план за закупуване на земеделска техника и изграждане на силозно стопанство за съхранение на зърно с общ размер на разходите по проекта 2 933 740.19 лв. Поисканото подпомагане било в размер на 2 053 618.55 лв. или 70 % от разходите, като процентът бил формиран от минималния процент на финансова помощ, определен в Наредба № 9 в размер на 50 % и от приложено увеличение от 15 % за инвестиции, изцяло свързани с изпълняване от кандидата ангажименти по мярка "Биологично земеделие" по ПРСР 2014 - 2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007 - 2013 г., както и 10 % увеличение за проекти, които се изпълняват в обхвата на необлагодетелствани райони. Със Заповед № 03-РД/989/21.04.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) в т. I е одобрено за финансиране заявлението за подпомагане, подадено от жалбоподателя, като одобрените разходи били определени в размер на 2 608 846.67 лв. и при одобрен интензитет на помощта от 60 % била определена субсидия в размер на 1 565 308.00 лв. С т. II от заповедта е отказано финансиране на заявлението за подпомагане, в частта му, която надвишава одобрените разходи по т. I., като е мотивиран на първо място с прилагането на референтни разходи по заявеният за подпомагане проект, както и на одобрения по-нисък процент на интензитет на помощта от заявения такъв. В тази част на отказа и намаляване на заявените разходи до референтните стойности по чл. 15, т. 10 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (в приложимата ред. ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., към момента на постановяване на акта) не са оспорени от жалбоподателя. Съдът е приел, че в заповедта е посочено, че заявеното от кандидата увеличение от 15 % е неоснователно, тъй като кандидата не попада в приложното поле на чл. 13, ал. 2 и 3 от Наредба № 9, а именно поет е ангажимент за биологично производство от страна на кандидата за площи в размер на 4 600.00 дка, а по мярка 11 "Биологично земеделие" и 214 "Агроекологични плащания", поети като ангажимент и очертани в ИСАК са площи в размер на 4185.80 дка. При тези констатации по оспорения административен акт съдът е приел, че предмет на оспорване е тази част от отказа, както и че жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че е заявена една площ, а очертаната площ по ИСАК е по-малка. С обжалваното решение по същество съдът е постановил диспозитив, с който отхвърля жалбата срещу Заповед № 03-РД/989 от 21.04.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - "в частта, с която от заявения интензитет на помощта в размер на 75 на сто и от който е одобрен интензитет в размер на 60 на сто, е постановен отказ за увеличението на интензитета на финансовата помощ с 15 на сто, на основание чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г., като неоснователна". По възражението за недопустимост на обжалваното решение. От приложените по делото жалби от "С." ЕООД срещу оспорената заповед, както и направените уточнения по нея в съдебно заседание от 28.06.2016 г., се установява, че предмет на спора пред административния съд е в частта на административния акт, с която е намален размерът на помощта с 10 % от заявените 70 % на 60 %, на основание чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 9, като е поискано от жалбоподателя, да се измени заповедта и се одобри процент на субсидията съобразен с чл. 13, ал. 3 и ал. 5 от Наредба № 9. Съдът необосновано е приел, че спорният предмет е по отношение на отказа на административния орган в размер на 15 % от заявен интензитет на помощта 75 %, без да съобрази данните по заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 24/04/1/0/01580, приетото увеличение на помощта с 10 на сто по чл. 13, ал. 2 от Наредба № 9, както и че постановеният отказ на административния орган в тази част по Заповед № 03-РД/989 от 21.04.2016 г. не е 15 на сто и на четвърто място не е съобразил определения с жалбата предмет на спора. Видно от заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 24/04/1/0/01580 "С." ЕООД (стр. 21 от делото) поисканото подпомагане е било в размер на 2 053 618.55 лв. или 70 % от разходите, като процентът бил формиран от минималния процент на финансова помощ, определен в Наредба № 9 в размер на 50 %, увеличение за проекти, които се изпълняват в обхвата на необлагодетелствани райони в размер на 10 %, както и увеличение от 15 % за инвестиции, изцяло свързани с изпълняване от кандидата ангажименти по мярка "Биологично земеделие" по ПРСР 2014 - 2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007-2013 г. При тези данни заявеният допустим размер на финансовата помощ е 70 %, а не 75 %, както е приел съда, предвид ограничението по чл. 13, ал. 8 от Наредба № 9 (ред. ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.) максималният размер на финансовата помощ за проект, отговарящ на повече от едно от условията по ал. 2 и/или ал. 3, е не повече от 70 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи. На следващо място по Заповед № 03-РД/989 от 21.04.2016 г. отказът за финансиране е по заявената финансова помощ в размер 70 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи, като е посочено, че неодобрени за финансиране са разходи в размер на 10 на сто, поради несъответствие с условието на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 9, а именно: поет е ангажимент за биологично производство от страна на кандидата за площи в размер на 4600 дка, а по мерки 11 "Биологично земеделие" и 214 "Агроекологични плащания" поети като ангажимент и очертани в ИСАК са площи в размер на 4185,80 дка. В тази част се съдържат и мотивите за отказа на административния орган. На следващо място оспорването на жалбоподателя е било по отношение на отказа в размер на 10 на сто от заявената финансова помощ в размер на 70 на сто. С отхвърлената част на обжалваното решение съдът се е произнесъл "свръхпетитум" от определения предмет на спора от жалбоподателя, както и извън обхвата на отказа постановен от административния орган, а именно - "в частта, с която от заявения интензитет на помощта в размер на 75 на сто и от който е одобрен интензитет в размер на 60 на сто, е постановен отказ за увеличението на интензитета на финансовата помощ с 15 на сто, на основание чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г.", какъвто отказ не е посочен в Заповед № 03-РД/989 от 21.04.2016 г., поради което в тази част решението е недопустимо и следва да се обезсили. По възражението за неправилност на обжалваното решение. На първо място съдът не е установил действителните фактически обстоятелства относими към преценката за законосъобразност на оспорения административен акт. Съдът не е съобразил, че по заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 24/04/1/0/01580 "С." ЕООД (л. 21 от делото) поисканото подпомагане е било в размер на 2 053 618.55 лв. или 70 % от разходите, като увеличението от 15 % за инвестиции, изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка "Биологично земеделие" по ПРСР 2014 - 2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007 - 2013 г., е редуцирано в съответствие с чл. 13, ал. 8 от Наредба № 9. Съдът в тази връзка не е обсъдил т. 39 от заявлението (л. 23) в която кандидатът е заявил, че е производител на сертифицирани биологични продукти, поради което е заявил по-висок размер на помощта при условията на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9, както и е попълнил съответни справка - декларация за приходи от продажби и получена финансова помощ (л. 28) по Агроекология и справка - декларация за определяне на минимален стандартен производствен обем на стопанството (л. 29) за ползваните размери на земеделски площи и отглеждани култури, както и не е отчел заявеното по бизнес плана, че кандидатът произвежда изцяло биологична продукция (л. 43). Също така не е отчетен размера на ползваните площи в Таблица 4.1 към предходната година и последния отчетен период, както и че поетият ангажимент от 4600 дка е за първата и следващите години, по отношение на които кандидатът се задължава да поддържа площите в този размер (л. 45 и л. 46), както и не е съобразил решение за сертификация за биологично стопанство на "С." ЕООД за площи в размер на 495,34 ха (4953,40 дка). Съдът не е съобразил от фактическа страна, че претендирания размер на увеличението е по чл. 13, ал. 5, във връзка с ал. 3 от Наредба № 5, като извърши преценка на фактическите обстоятелства и наличието на правно основание за завишаване на размера на инвестицията по тази разпоредба, както и че липсва съобразяване на административния орган с нея. На второ място в нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 168, ал. 1 и чл. 172, ал. 2 от АПК съдът не е установил действителните фактически обстоятелства по спора и не е проверил оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът не е констатирал наличието на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила от страна на административния орган, предвид липсата на посочени правни основания за постановения отказ, както и липса на мотиви, които го формират. Посочените правни основания на отказа са чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, който определя компетентността на органа (изпълнителният директор на Разплащателната агенция: 1. организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция; 2. представлява Разплащателната агенция) и чл. 62, ал. 2 от АПК - за поправка на очевидна фактическа грешка на Заповед № 03-РД/989 от 12.03.2016 г.). Допуснато е нарушение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК при постановяване на административния акт, което не е констатирано от съда. Административният орган не е изложил мотиви относно несъответствието с условието на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 9, като е посочил "Поет е ангажимент за биологично производство от страна на кандидата за площи в размер на 4600 дка, а по мерки 11 "Биологично земеделие" и 214 "Агроекологични плащания" поети като ангажимент и очертани в ИСАК са площи в размер на 4185,80 дка. По отношение на чл. 13, ал. 2, т. 3 от Наредба № 9 финансовата помощ се увеличава с 10 на сто за проекти, които се изпълняват в обхвата на необлагодетелствани райони, като в случая с оспорената Заповед № 03-РД/989 от 21.04.2016 г. за жалбоподателя е била увеличена финансовата помощ, поради и което не е налице отказ по тази разпоредба. На трето място по отношение условието на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9 съдът не е съобразил, че административният орган не е изложил мотиви, поради какви причини не е налице приложението и не е извършил законосъобразно тълкуване и прилагане на материалноправната норма, както и не е съобразил, че административният орган не е разгледал посочената разпоредба във връзка с чл. 13, ал. 5 от Наредба № 9, каквото е искането на кандидата. Съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9 (в приложимата редакция) финансовата помощ по ал. 1 се увеличава с 15 на сто за инвестиции, изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007 - 2013 г., а съгласно ал. 5, алинея 3 се прилага и за кандидати, които са заявили подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. към датата на кандидатстване по реда на тази наредба и към момента на подаване на заявка за плащане са одобрени и изпълняват ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. В случая не се спори от страните, че жалбоподателят е заявил увеличение на финансовата помощ по ал. 1, предвид на това, че заявените инвестиции по проекта са изцяло свързани с изпълнявани ангажименти по посочените мерки, но административният орган не е изложил фактически и правни основания на отказа свързани с приложението на чл. 13, ал. 5, във връзка с ал. 3 от Наредба № 9, като не е изяснил фактическите обстоятелства в тази връзка. По Глава трета Ред за кандидатстване, Раздел II Процедура за разглеждане на заявления за подпомагане, от Наредба № 9 е определен редът за подаване и разглеждане на заявленията, като съгласно чл. 37, ал. 3 в случай на липса или нередовност на документи, при възникване на необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти по ал. 1, т. 1 и 2, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, РА указва на кандидата необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи. В случая по административната преписка липсват данни, свързани с поетите ангажименти от кандидата по другите мерки относими към преценката за приложение на чл. 13, ал. 5, във връзка с ал. 3 от Наредба № 9, поради което е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК, като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и не са събрани и приложени по преписката доказателства, които да обуславят отказа за финансова помощ. Съгласно чл. 39, ал. 1 от Наредба № 9 заявлението за подпомагане получава пълен или частичен отказ за финансиране в случаите посочени в 8 точки, а съгласно чл. 42, ал. 1 изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане, а заповедта за частично одобрение (в частта на отхвърлените за финансиране разходи) и заповедта за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая с оспорения административен акт административният орган не е посочил нито едно от посочените правни основания за частичния отказ, което препятства осъществяване на контрол за материална незаконосъобразност. Освен това обсъденото от съда основание за отказ по чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9 - "неодобрени за финансиране са разходи в размер на 10 на сто поради несъответствие с условието на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г.", както и допълнително изложени от съда мотиви към административния акт, за изискване допустимите разходи да представляват изцяло инвестиции във връзка с изпълнение на ангажименти било по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г., било по мярка 214 "Агроекологични плащания от ПРСР 2007 - 2013 г., несъответства на материалноправните предпоставки посочени в чл. 13, ал. 3. От материалноправна страна разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9 (ред. ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.) предвижда увеличение на финансовата помощ с 15 на сто (в случая, предвид изискванията на чл. 13, ал. 8 с 10 на сто) за инвестиции, изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г., било по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. С представения бизнес план от жалбоподателя заявените инвестиции са изцяло с биологично производство, като е поет ангажимент за увеличение на площите на 4600 дка. Не се спори от страните и е констатирано от съда, че жалбоподателят има поети ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" и мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. по отношение на обработвани площи от 4185,80 дка. В случая заявените инвестиции за финансова помощ са изцяло свързани с изпълнение на ангажименти по двете мерки, като е предвидено увеличаване на площите предвидени за биологична продукция по мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Изискването по Наредба № 9 инвестициите по мярка да са изцяло свързани с поет ангажимент по мярка 11 и мярка 214, не обуславя съответствие по размер на площите заявени по тези мерки и мярка 4, а самите инвестиции да са свързани с поети ангажименти по тях, като предвидения по-висок размер на площите по инвестицията по подмярка 4.1, не обуславя несъответствие с изискванията на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9. В случая след като кандидатът на финансовата помощ е заявил увеличение на финансовата помощ по реда на чл. 13, ал. 5, във връзка с ал. 3 от Наредба № 9, административният орган е следвало да установи дали тези инвестиции са изцяло свързани с поети ангажименти по мярка 11 и мярка 214, както и да съобрази, че не само са изцяло свързани, но и кандидатът е предвидил увеличаване на площите за следващите години по изпълнение на ангажиментите по мярката по отношение увеличение на размера на площите за биологична продукция. Освен това административният съд не е съобразил и не е извършил проверка по отношение условията на чл. 13, ал. 5 от Наредба, както и административния орган не е изследвал материалноправните предпоставки за увеличаване на финансовата помощ при условията на чл. 13, ал. 5, във връзка с ал. 3 от Наредба № 9. При липса на установени и изяснени фактически обстоятелства в административното производство, както и при липса на правни основания за постановен частичен отказ за увеличаване на финансовата помощ с 10 на сто в оспорения административен акт, не може да се осъществи обективен контрол за законосъобразност на акта. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд, освен, че е недопустимо в посочената по-горе част, е и неправилно, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 168, ал. 1 от АПК и при материална незаконосъобразност по чл. 13, ал. 5, във връзка с ал. 3 от Наредба № 9, поради което следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на "С." ЕООД срещу Заповед № 03-РД/989 от 21.04.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е отказано финансиране по заявената финансова помощ в размер 70 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 10 на сто поради несъответствие с условието на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г., а именно: Поет е ангажимент за биологично производство от страна на кандидата за площи в размер на 4600 дка, а по мерки 11 "Биологично земеделие" и 214 "Агроекологични плащания" поети като ангажимент и очертани в ИСАК са площи в размер на 4185,80 дка. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че с оглед забраната на чл. 220 от АПК за нови фактически установявания и предвид необходимостта за установяване на фактически обстоятелства свързани с приложението на чл. 13, ал. 5, във връзка с ал. 3 от Наредба № 9 от административния орган, както и спазване на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК и процедурата по Глава трета Ред за кандидатстване, Раздел II Процедура за разглеждане на заявления за подпомагане, в съответствие с чл. 222, ал. 1 от АПК по същество следва да бъде отменена Заповед № 03-РД/989 от 21.04.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е отказано финансиране по заявената финансова помощ в размер 70 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 10 на сто, поради несъответствие с условието на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г., а именно: Поет е ангажимент за биологично производство от страна на кандидата за площи в размер на 4600 дка, а по мерки 11 "Биологично земеделие" и 214 "Агроекологични плащания" поети като ангажимент и очертани в ИСАК са площи в размер на 4185,80 дка, като преписката бъде върната на административния орган за ново разглеждане на заявлението за увеличаване на заявената финансова помощ при условията на чл. 13, ал. 5, във връзка с ал. 3 от Наредба № 9, при изясняване на фактическите обстоятелства по заявлението, бизнес плана и поетите ангажименти от кандидата за биологично производство, като бъдат спазени материалноправните предпоставките по чл. 13, ал. 5, във връзка с ал. 3, при съобразяване на дадените указания на съда по тълкуването и прилагането им. Административният орган следва да спази административнопроизводствените правила по Глава трета Ред за кандидатстване, Раздел II Процедура за разглеждане на заявления за подпомагане, от Наредба № 9, както и да изложи фактически и правни основания, респ. мотивиране на акта в съответствие с чл. 42, ал. 1, във връзка с чл. 39, ал. 1 от Наредба № 9 и чл. 59 от АПК. При този изход на процеса решението на административния съд е неправилно и в частта, в която е осъдено "С." ЕООД да заплати на Д. фонд "Земеделие" гр. С., направените по делото разноски в размер на 5138.85 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед отмяната на административния акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Следва да се отбележи, че съдът неправилно е определил размер на разноските за юрисконсулт на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след като ответникът е бил представляван от юрисконсулт и размерът на възнаграждение е в минималния размер по тази наредба, действаща към момента на постановяване на решението. Съдът в тази част не е съобразил ТР № 3 от 13 май 2010 г. на ОСК на ВАС. При този изход на процеса с оглед искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете инстанции в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК следва да му се присъдят направените разноски. В съдебно заседание от 4.10.2017 г. от процесуалния представител на ответника е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав приема, че следва да бъде присъден пълния размер на платената от жалбоподателя държавна такса за двете инстанции в размер на 75,00 лв., като в съответствие с чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде намален размера на претендираното адвокатско възнаграждение - 9000,00 лв. по фактура № 2035 от 21.06.2016 г., на 3000,00 лв. Предвид на изложеното следва да бъде осъден Д. фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, да заплати на "С." ЕООД общо разноски по делото за двете инстанции в размер на 3075,00 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и ал. 3, и във връзка с чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение