Решение № 5731 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6957/2016 г.

Решение № 5731 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6957/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Л.-Т., против решение № 679 от 8.04.2016 г. постановено по адм. дело № 1721/2015 г. на Административен съд - Б. С. същото е отменено Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/1451 от 31.07.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане на животни за кампания 2014 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и преписката му е върната за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата, подадена пред административния съд. Ответникът - Н. П. Ш., чрез пълномощника си адвокат Драгнев, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира оставянето в сила на атакуваното съдебно решение, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Н. П. Ш., против Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/1451 от 31.07.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане на животни за кампания 2014 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С обжалваното решение, административния съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - зам. изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия, но не в нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК форма. Прието е, че в процесното уведомително писмо липсват фактическите и правни основания за издаването на акта. Посочените в табличен вид цифри не се основават на юридически факти и създават предпоставки само за предположения, а цитираните правни основания представляват легенда на табличните колони. С оглед на това, административния съд е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на органа за произнасяне съобразно дадените в мотивите указания. Настоящият съдебен състав намира постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Неправилен и необоснован на представените доказателства се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че следва да бъде отказано субсидирането на бенефициента. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. В допълнителна таблица /стр. 4 от УП/ е посочен списък с ушните марки на животните, които не са включени в оторизацията като допустими за подпомагане. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените справки, проверки и т.н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт /респ. фактическият състав/, от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. В случая първостепенния съд се е произнесъл само по отношение на основанието, регламентирано в чл. 146, т. 2 от АПК, без да обсъди и да изложи изискуемите правни изводи относно останалите основания, за които има задължение в изпълнение императивното изискване на чл. 168, ал. 1 от АПК. Във фактическата част от обжалваното съдебно решение се съдържа възпроизвеждане на приетите и неоспорени съдебно-ветеринарна и съдебно-техническа експертизи. Заключенията по тези експертизи само е описано в обжалваното решение, без същото да се съпостави в конкретните основания за отказа за подпомагане в уведомителното писмо и да се формират правни изводи въз основа на тях. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че в настоящото производство е изчерпана възможността за събиране на доказателства относно фактите, както и за анализирането им от касационния съдебен състав, което не следва да се осъществява вместо първоинстанционния съд, тъй като страните в процеса биха били лишени от една съдебна инстанция по съществото на спора относно правнорелевантните факти. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение, приема, че след като не е разгледал приложените към делото доказателства, не ги е съпоставил с обжалваното уведомително писмо и не е изложил мотиви, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неизлагането на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради липсата на такива мотиви касационният съд не може да се произнесе по същество поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство /включително заключението на съдебно-техническата експертиза/. След това съдът трябва да съпостави тези доказателства с мотивите в уведомителното писмо. Въз основа на това съдът ще следва да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в уведомителното писмо, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение