Решение № 4485 от 26.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД гр. Пловдив и Електроразпределение Юг ЕАД гр. Пловдив, чрез юрк. К. Николов, против Решение 7302/01.12.2022 г., постановено по адм. дело 8315/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на двете дружества срещу Решение Ж-340/21.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране гр. София. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Доводите в жалбата касаят основно незаконосъобразност на решението на КЕВР, и оттам незаконосъобразност на решението на АССГ, тъй като съдът е възприел мотивите на органа и го е потвърдил. Не излага конкретни основания за процесуални нарушения в първоинстанционното производство. Иска отмяна на съдебния акт и на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране. Претендира разноски за двете инстанции. Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели не се представляват. В подадена писмена молба чрез упълномощен юрисконсулт поддържат жалбата и претендират присъждане на разноски за двете инстанции по представен списък. Ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез упълномощен юрисконсулт, в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна С. Хаджиев, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В депозиран писмен отговор чрез адв. Х. Митев-БАК оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД (ЕВН) и Електроразпределение Юг ЕАД (ЕР Юг) против Решение Ж-340/21.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закон за енергетиката (ЗЕ) във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на ЕВН и ЕР Юг са дадени следните задължителни указания: 1. В седемдневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на г-н С. Хаджиев за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обекти с ИТН 2763779, представляващ кабинет 1 и 2, за здравни и социални услуги, находящи се в гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, Зона В, бл.231, ет.4; 2. В седемдневен срок след изпълнение на т.1 да уведомят Комисията за извършените действия. От фактическа страна административният съд е приел за установено, че производството по преписката е започнало с жалба до КЕВР, подадена от С. Хаджиев против отказ на дружествата за промяна на статута на клиента от небитов в битов за обект Кабинет за здравни и социални услуги с измервателна точка номер (ИТН) 2763779, находящ се в гр. Бургас. В отказа се излагат мотиви, че обектът, за който се иска промяната, в действителност представлява обект за стопанска дейност, а съгласно ЗУТ тези обекти не могат да се ползват не по предназначение. След постъпване на жалбата, КЕВР на основание чл. 142, ал. 5 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. я е изпратила до електроразпределителното и електроснабдителното дружество за извършване на проверка по компетентност и становище по случая. Електроразпределение Юг ЕАД е предоставило становище, в което е посочило, че отговор по същество ще бъде изпратен от електроснабдителното дружество. В становището на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е посочено, че предназначението на обекта е за стопанска дейност, а съгласно чл. 178, ал. 4 от ЗУТ тези обекти не могат да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждането им в експлоатация, като лицето не е представило доказателства, че е изпълнило процедурата за промяна на предназначението на обекта, поради което счита жалбата за неоснователна. След обобщаване на становищата и анализ на приложимите законови норми, целите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13.07.2009 г. и разпоредбите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД Комисията направила извод, че двете дружества нямат основание да откажат промяна на статута на клиента от небитов в битов, тъй като в случая е приложим не ЗУТ, а ЗЕ и Общите условия, съгласно които водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на последния. С горните мотиви КЕВР приела, че подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, поради което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. дала на ЕВН и ЕР Юг задължителни указания за изпълнение, като и определила срок за това. При така установената от фактическа страна обстановка, Административен съд София-град приел от правна страна, че Решение Ж-340/21.07.2022 г. е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Същото е прието от колективен орган при необходимия кворум и мнозинство, в съответствие с изискванията за форма, съдържа нужните мотиви и фактически установявания на органа. Административният съд изложил мотиви, че съгласно т. 2а на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕ, битовият клиент се определя като клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно т. 33а от същата разпоредба небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия за небитови нужди. Посочил, че правната уредба на закона е съобразена с дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Съдът направил извод, че разделението на двата вида клиенти е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената електрическа енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, където ще я потребяват. В заключение съдът посочил, че КЕВР правилно е уважила жалбата на Хаджиев и правилно е дала указания, които следва да се изпълнят в посочения срок, поради което жалбата на ЕВН и ЕР Юг против Решение Ж-340/21.07.2022 г. на КЕВР е неоснователна, на което и основание е отхвърлена. Също така двамата жалбоподатели били осъдени да заплатят на КЕВР разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. всеки. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неспазване на разпоредбите на приложимите законови норми. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Правилно съдът се е позовал на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13.07.2009 г. относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като битов клиент, клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 небитов клиент е физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. По същия начин са регламентирани посочените термини и в ЗЕ. Обосновано съдът след обстоен анализ на относимите правни норми е приел, че според ЗЕ водещо обстоятелство за разделението на битови от небитови клиенти е нуждата, която те ще задоволяват със закупената електрическа енергия, а не предназначението на обектите, където ще я потребяват. В случая в производството не е спорно, че присъединеният обект е кабинет за здравни и социални услуги по нотариален акт, но собственикът на имота е изпълнил изискването по чл. 6, ал. 4 от Общите условия и е определил начина на ползване за битови нужди, като своевременно е уведомил електроразпределителното дружество за настъпилата промяна. С представения от клиента пред дружеството официален документ Констативен протокол П 026176 от 05.08.2021 г., издаден от Община Бургас, това обстоятелство е и установено, а именно че горепосоченият обект се ползва за жилищни (битови) нужди. Самото лицензирано дружество с чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени от КЕВР, определя видовете клиенти за битови нужди и за стопански нужди, независимо от характера и предназначението на обекта. Поради горното правилни са изводите на административния съд, съответно на КЕВР, че С. Хаджиев следва да има статут на битов клиент по отношение на ползваната електрическа енергия в обект с ИТН 2763779 и попада в приложното поле на дефиницията по §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, и дадените от Комисията задължителни указания са в съответствие с приложимия материален закон. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредби на ЗУТ и Наредба 3 от 28.04.2005 г. относно категорията на обектите. Законът за енергетиката е специален и се прилага в процесните взаимоотношения, като фактът дали предназначението на обекта е сменено съгласно изискванията на ЗУТ е неотносим към спора. След като водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на последния, то промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ. Неоснователни са възраженията в касационната жалба по приложението на § 15 на ПЗР към ЗИД на ЗЕ. В тази връзка съдът обосновано е приел, че в § 15 на ПЗР към ЗИД на ЗЕ не се съдържат ограничения относно промяна на нуждите, за които се ползва електрическата енергия в даден обект, и същите не противоречат на заложените в ЗЕ критерии за разделение между битов и небитов клиент. Неоснователни са и доводите на касатора, че решението е постановено в противоречие с процесуалния закон и е необосновано. Видно от изложените фактически обстоятелства и направени правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и в производството не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да водят до неправилност на решението. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на административния акт, но ги е приел за неоснователни, за което е изложил обосновани мотиви. Възраженията на касационния жалбоподател, че е налице гражданскоправен спор, който КЕВР не е имала компетентност да решава, и това не е било съобразено от първоинстанционния съд, също са неоснователни. Практиката на ВАС константно приема, че произнасянето с подобен род актове от КЕВР е в рамките на материалната компетентност на комисията. Това е така, защото се касае за специфичен вид обществени услуги, които са изведени от свободния граждански оборот и са предмет на регулиран пазар. Регулаторните функции на КЕВР включват задължението да разглежда жалби на клиенти по повод изпълнение на задълженията на доставчици на ел. енергия, в т.ч. и тези задължения, които са предвидени в закона и в Общите условия. Предвид разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от Наредба 3/21.03.2013 г., подсъдността по споровете по чл. 142 от наредбата е законодателно уредена. В случая административният орган се е произнесъл по изпълнението на произтичащите от закона задължения на операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежа, свързани с прилагането на административноправни норми. Съобразно установените в административното производство обстоятелства комисията е разпоредила дължимото поведение от страна на операторите, като е посочила подкрепящите приетото от нея решение фактически и правни основания. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема за неоснователни доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд, след като съдът въз основа на обективно установени обстоятелства е приел, че КЕВР е изпълнила регулаторните си функции при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което дадените указания са в съответствие с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3. Не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника КЕВР, в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв., платими от всеки един от касационните жалбоподатели. Ответникът С. Хаджиев не е претендирал разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение