Решение № 10837 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15320/2011 г.

Решение № 10837 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15320/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Кмета на община Ивайловград против решение по адм. д. № 519/2011 г. по описа на Административен съд Хасково. Иска отмяна с довод, че не е спазен чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Първият регистър на населението в с. Попско, Ивайловградска община, е от 1946 г., а наследодателят е починал 1935 г. Ответната страна не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Илия Михайлов Илиев против изричен отказ на Кмета на община Ивайловград да издаде удостоверение за наследници на Михаил Стамов Михалев, починал в с. Чучулига на 21.09.1935 г., по молба -декларация от 29.06.2011 г. Към административната преписка е приложено заверено ксерокс-копие от акт за смърт № 13 от 22.09.1935 г. на Михаил Стамов Михайлов, починал в с. Чучулига, Община Ивайловград, на 21.09.1935 г., както и удостоверение за наследниците му, издадено на 31.05.2007 г. от същата община. Представено е прекратително определение № 102/10.05.2011 г. по гр. д. № 50/2011 г. на Районен съд- Ивайловград, по искова молба заведена от наследниците на Михаил Стамов Михалев против Община Ивайловград за признаване за установено, че са наследници на М. Ст. Михалев, оставено в сила с определение по в. ч. гр. д. № 432/2011 г. по описа на ОС-Хасково. С решение № 594/26.10.2011 г. по адм. д. № 519/2011 г. Административен съд-Хасково е отменил отказа на кмета на общината и е изпратил административната преписка за произнасяне. Развил мотиви, че липсата на подзаконов нормативен акт по чл. 24, ал. 2 от ЗГР за издаване на удостоверения въз основа на регистрите на населението, не може да се противопостави на защитимо субективно право на гражданите. Към момента на настъпване смъртта на Михаил Стамов Михалев е действал Правилника за водене на регистрите по гражданско състояние - ДВ бр. 73 от 2.07.1929 г., отм. с ПВРГС обн. ДВ бр. 35 от 1950 г., а наследодателят е бил жител на Община Ивайловград. Несъхраняването на регистъра не може да обоснове законност на отказа. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението и в този смисъл са свидетелстващи документи. Смъртта е настъпила на 21.09.1935 г., към който момент не са водени специални регистри на населението с данните, които се съдържат сега в тези регистри ( чл. 3, ал. 2, чл. 5, т. 2, чл. 8, чл. 22 - чл. 28 от ЗГР) и в личните картони на гражданите по Закона за гражданската регистрация. Общинската администрация освен това няма административно задължение да състави такива регистри на населението за свои граждани, починали преди 1977 г. Правният проблем е дали при липсата на такива регистри на населението, съответната общинска администрация може и е длъжна да издаде удостоверение за наследници. Регистрите за населението до 1979 г. са водени в книги регистри за всяко населено място, подредени по улици и номера на сгради, като са съставяне след всяко преброяване на населението: 1905 г., 1910 г., 1920 г., 1926 г., 1934 г., 1946 г., 1956 г., 1965 г., 1965 г. Известни са като "семейните регистри", с образец определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините обн. ДВ, бр. 194/30.08.1935 г. и са съставяни по адреси за всяко домакинство, като са записвани лицата, живеещи в дадено домакинство и роднини на главата на домакинството и на съпругата му, които се числят към други домакинства. Актуализирани са в периодите между две преброявания. Към датата на смъртта на наследодателя е действал ПРАВИЛНИК за водене регистрите за гражданско състояние ДВ бр. 73 от 2.07.1929 г., отм. с ПВРГС обн. ДВ бр. 35 от 1950 г. По делото има данни за децата му, датата на тяхната смърт. Освен това с Правилника за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията (ПЗРЖУ/ 24.03.1893 г., отм. с ДВ бр. 273/1907 г.) са въведени официални регистри по гражданско състояние относно ражданията, женитбите и умиранията, а актовете са съставяни в общината, където са се случвали събитията. В акта за раждане са вписвани и данните за родителите. До 1929 г. регистрационната система относно гражданското състояние на лицата е двойна - в общината и в църквата. Следователно, при така функциониращата регистрационна система относно гражданското състояние на физическите лица и съществуването на регистри за гражданско състояние в Община Ивайловград (в обратен смисъл няма защитни доводи), за административния орган е налице задължение да събере служебно доказателства по чл. 35 от АПК и чл. 12 от Наредбата за административното обслужване ( Приета с ПМС № 246 от 13.09.2006 г. изм. бр.105 от 29.12.2011 г., в сила от 15.01.2012 г., бр. 50 от 3.07.2012 г.). При необходимост заинтересованото лице, по чиято молба е започнало административното производство, е длъжно да окаже съдействие за събирането на доказателствата. При несъхраняване на семейните регистри за периода до 1935 г. от страна на Община Ивайловград, в които са отразени родствените връзки, общинската администрация няма да може да отрази в един документ всички наследници на общия наследодател от 1935 г. досега, ако са живели и починали на територията на различни общини, но относно преките наследници и наличието на преживяла съпруга, регистрите за гражданско състояние съдържат информация, която административният орган е длъжен да издири. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение