Решение № 10034 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7/2011 г.

Решение № 10034 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от НАП-ТД-Пловдив чрез процесуален представител срещу решение № 1468 от 05.11.2010 г., постановено от Административния съд в гр. Пловдив по адм. д. № 910/2010 г. С обжалваното решение по жалба на СД"Динекспрес-Цурев и с-ие" е отменена заповед № 26903-0041425/02.07.2008 г. на зам. директор на ТД на НАП-гр. Пловдив, с която на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка "запечатване" на обект-питейно заведение "Зинзибар", както и забрана на достъпа до него за срок от един месец. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът в касационното производство - СД "Динекспрес-Цурев и с-ие" оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, а досежно основателността й приема следното Първоинстанционният съд е приел, че дружеството е осъществило състав на административно нарушение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, тъй като на 28.05.2008 г. в гр. Пловдив в стопанисван от него търговски обект с наименование "Занзибар" е извършило продажба на обща стойност 2,30 лева без да регистрира и отчете продажбата чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Съдът е приел обаче, че в заповедта липсват мотиви относно срока, за който се налага ПАМ. Липсата на мотиви е квалифицирано като нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като лишавал съда от възможността да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона. Съдът е преценил това нарушение като особено съществено, което е основание за отмяна на заповедта. Съдът се е позовал и на съдебна практика в посочения смисъл. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса, дали липсата на мотиви в обжалваната заповед за налагане на ПАМ, включително относно продължителността на наложената мярка, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя незаконосъобразност на заповедта. Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд не се споделят от настоящия съдебен състав. Незаконосъобразни са изводите на съда за неизлагане на мотиви от административния орган относно определения максимален срок за налагане на принудителната административна мярка. Издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при получаване на плащане от клиент. Неспазването на това задължение от субекта води до неблагоприятни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е създадена гаранция за защита интереса на фиска и съблюдаване на принципите на счетоводството. Посочването на нарушената разпоредба в заповедта за налагане на ПАМ сочи освен допуснатото конкретно нарушение и защитения интерес, който с факта на налагане на ПАМ за максималния срок, предвиден в закона се преценява като такъв с висок интензитет. По тези съображения, настоящата съдебна инстанция счита, че макар и бланкетни, административният орган е изложил мотиви за налагане на мярката за максимален срок - 1 месец. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно на посочените от касатора отменителни основания и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество, с което въз основа на изложените по-горе мотиви жалбата срещу заповедта за наложена принудителна административна мярка, бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Воден от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,