Решение № 17306 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13132/2018 г.

Решение № 17306 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13132/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Враца, чрез процесуалния му представител Д. Миткова, против решение № 263 от 4.07.2018 г., постановено по адм. дело № 187/2018 г. по описа на Административен съд – Враца (АС - Враца), с което по жалба на Г. Ганев е отменена негова заповед рег. № 369 з-471 от 15.03.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година на служителя. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда за незаконосъоразност на оспорената заповед за нарушено право на защита, поради неспазване на изискванията по чл. 206, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде постановено ново по съществото на спора като се остави в сила обжалваната заповед. Не се претендират разноски. Ответникът - Г. Ганев, чрез пълномощника си адв. Л. Василева, в писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение същата. Претендира присъждане на адвокатски хонорар за осъществената от адв. Василева безплатна адвокатска помощ в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за изясняване на спора доказателства, които подробно е обсъдил и вярно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че дисциплинарното производство е започнало по повод писмо рег. № 7855 р-1019 от 7.02.2018 г. по описа на дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР за извършване на проверка относно наличие на данни за нарушение на чл. 160 от ЗМВР и нарушение на заповед № 8121 з-1591 от 20.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи от страна на Г. Ганев - полицейски служител в РУ АЕЦ – Козлодуй при ОДМВР – Враца. С резолюция от 7.02.2018 г., ВПД директор на ОДМВР – Враца възлага изпълнението на проверка на началник отдел "ОП", със срок за изпълнение на проверката 10 дни. С резолюция от 16.07.2018 г. на ВПД директор на ОДМВР – Враца е удължен срока за приключване на дисциплинарното производство по повод предложение за удължаване на срока направено в докладна записка рег. № 369 р-3613/19.02.2018 г. на дисциплинарно разследващия орган. Резултатите от проверката са обективирани в доклад рег. № 369 р-4659 от 7.03.2018 г., като в същия е прието, че товарен автомобил "Муцубиши Пикап" (Л200) рег. [рег. номер на МПС], придобит от Ганев на 10.08.2016 г., негова собственост до 4.07.2017 г. е следвало да бъде посочен в декларация рег. № 5735 р-1389/17.03.2017 г. попълнена от него, но в същата в т. 3 е посочено "нямам моторни превозни средства". Второто дисциплинарно нарушение се изразява в това, че служителят е бил длъжен да подаде уведомление, съгласно приложение № 1 от МЗ № 8121 з-1591 от 20.12.2016 г., преди всяко задгранично пътуване, но такива уведомления не са установени. Единственото изключение е уведомление рег. № 369 р-13942 от 10.09.2017 г., касаещо пътуване до Република Македония, въпреки че същият е реализирал няколко задгранични пътувания за закупуването на моторни превозни средства. Дисциплинарноразследващият орган е приел, че Ганев не е изпълнил т. 1. 1 от МЗ № 8121 з-1591 от 20.12.2016 г., както и е нарушил чл. 160, ал. 3, предл. първо от ЗМВР и е предложил на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 налагане на наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. Дисциплинарнонаказващият орган е възприел изводите на разследващия орган и на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и второ, чл. 197, ал. 1, т. 3 и т. 4 и ал. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ и чл. 201, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е наложил наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година за неизпълнение на заповед и за потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл. 160, ал. 3, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че Ганев е дал обяснения на 26.02.2018 г., както и на 13.02.2018 година. При тези данни, АС - Враца е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което я е отменил като незаконосъобразна. Съдът е приел нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като преди налагане на наказанието дисциплинарнонаказващият орган е длъжен да изслуша или да приеме писмените обяснения на служителя, освен ако по зависещи от служителя причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Нормата е императивна и в случая не е спазена, като до служителя не е отправена покана за изслушване или даване на писмени обяснения. Налице е нарушение на правото на защита, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. По тези съображения заповедта е отменена. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта за наложено дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и я е отменил. Видно от доказателствата по делото категорично е установено, че при издаването й е допуснато нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил императивно вмененото му задължение преди налагане на наказанието да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Изслушването на служителя, съгласно законовия текст, следва да стане преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но след като служителят се е запознал с резултатите от извършената проверка на фактите и обстоятелствата по случая, за да може да направи своите възражения по тях, да посочи доказателства, да даде обяснения и своето виждане, за да осъществи пълноценно правото си на участие в дисциплинарното производство и правото си на защита. В настоящия случай, Г. Ганев е дал сведения на 13.02.2018 г. и на 26.02.2018 г., по повод извършваната проверка, което е видно от вписаното в титулната част на писмените документи, изготвени от него, в които изрично е посочената извършена проверка рег. № 7855 р-1019 от 07.02.2018 година. Същите имат характер на показания и са дадени преди изготвяне на доклада, който е с дата 6.03.2018 г., с положена поправка върху датата на 7.03.2018 година. При запознаването си с доклада на 12.03.2018 г., в който се съдържат конкретните данни за вменените му нарушения и предложението за налагане на наказание, служителят е посочил, че не желае да дава допълнителни обяснения по случая. Според чл. 207, ал. 7 от ЗМВР за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, а държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство има право да се запознае с обобщена справка – ал. 8, т. 1 от същия текст и в срок от 24 часа след запознаването да даде допълнителни обяснения и възражения – по арг. на ал. 10 от посочената норма. Видно от доказателствения материал по делото не са налични данни, че от служителя са искани обяснения по смисъла на чл. 206 от ЗМВР, като последните са различни от тези по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, които се дават пред разследващия орган, поради което правилно съдът е приел, че от страна на наказващия орган не е изпълнено задължението му по чл. 206 от ЗМВР. В случая не е спазено изискването на чл. 25 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията), съгласно който за изслушването на държавния служител се съставя протокол по образец, който следва да съдържа посочените в нормата реквизити, в това число и отбелязване, ако служителят е отказал да даде обяснения. Липсва протокол, съответно изслушване, като няма данни служителят да е отказал да даде обяснения по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Липсват данни и за даване на писмени обяснения по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Целта на даване на писмени обяснения или изслушване на служителя от МВР е същите да бъдат взети предвид от страна на административнонаказващия орган при определяне на дисциплинарното наказание, което задължение не е изпълнено в настоящия случай. Налице е приетото нарушаване на правото на защита, което обосновава приетото, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено. Така установеният порок правилно е прието, че води до отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Не са налице основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на пълномощника на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство - хонорар за осъществено процесуално представителство по силата на договор по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) за осъществена безплатна правна помощ на близки по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Следва на адв. Л. Василева да бъдат присъдени 400 лева - минимално адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,