Решение № 5960 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5724/2019 г.

Решение № 5960 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5724/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция ''Гранична полиция'' - МВР, чрез пълномощника юрисконсулт Д. Мицова срещу решение № 327 от 18 февруари 2019 г., постановено по адм. дело № 140 от 2018 г., по описа на Административен съд – Благоевград. С него по жалба на А. Коцев е отменена негова заповед № 3282 з-3625 от 11 декември 2017 г. относно наложено дисциплинарно наказание уволнение и прекратено служебно правоотношение. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и присъждане на разноски, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. В условията на алтернативност, моли, при отхвърляне на касационната жалба, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, направените от ответника по касация, разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат редуцирани до минимално определения размер, понеже делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ответникът – А. Коцев, чрез пълномощника адв. И. Данчев оспорва касационната жалба като неоснователна с възражение по реда на чл. 213а от АПК. Моли за отхвърлянето й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на А. Коцев срещу заповед № 3282 з-3625 от 11 декември 2017 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. С нея, на основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 3 от същия, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 от цитирания закон и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител, назначен на младши изпълнителска длъжност, младши инспектор А. Коцев – старши полицай в група "’Охрана на държавната граница"’ в Гранично полицейско управление – Благоевград при регионална дирекция "Гранична полиция" – Кюстендил, считано от датата на връчване на заповедта – 14 декември 2017 г. Като мотиви за издаване на административния акт е посочено, че лицето за периода от м. януари 2016 г. до м. октомври 2016 г. в гр. Благоевград е осъществявал търговска дейност в широкия смисъл на понятието, получавал е от Г. Велков, внос от Италия на автомобили, втора употреба, с цел продажба, доставяни в автовоз в автокъща "Бенвенуто Ауто", стопанисвани през посочения период от Д. Джарова, излагани за продажба в посочената автокъща, като за продажба на автомобилите е използвал за посредници други физически и юридически лица, като чрез създадения, подържан и използван профил в социалната мрежа "Фейсбук", профил KOCEV Auto@Benvenuto. Auto е рекламирал предлаганите от него автомобили за продажба, предлагал е в същия профил за продажба на автомобили, собственост и регистрирани на други физически лица в страната, завишавайки предварително договорената цена с цел реализиране на печалба, с което е извършил нарушение на чл. 153, ал. 6, т. 3 и т. 6 от ЗМВР. Прието е, че извършеното от А. Коцев е тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неподаване на декларация по чл. 153, ал. 6 от ЗМВР за възникнали обстоятелства по чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен административен орган – директора на РД "ГП" – МВР, който по арг. на чл. 227 от ЗМВР, във връзка с чл. 159 от същия закон и т. 22 от Приложение № 2 на Класификатора на длъжностите в МВР, обн. В ДВ, бр. 21 и 20 март 2015 г., като ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР издава заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители на младши изпълнителски длъжности в ръководената от него структура, по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР. С оглед цитираната правна норма наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР – за всички наказания по чл. 197 от ЗМВР, за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР. Изложил е аргументи, че процесният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалноправните норми. При издаване на оспорената заповед е спазено изискването за писмена форма, но не и за законово установено съдържание –издателят на акта не е конкретизирал вмененото нарушение, а също така и изложените мотиви са противоречиви, неясни и непрецизни. Съдът е констатирал и несъответствие между фактическите обстоятелства и посочените в заповедта правни норми, поради което е отменил заповедта като незаконосъобразна относно наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на Коцев. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решението е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително от приетата съдебно-техническа експертиза и събраните гласни свидетелски показания, законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че оспорената заповед не отговаря на законоустановените изисквания за форма, тъй като не съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – посочване на извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушение, доказателствата, въз основа, на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Правилно съдът е установил, че в заповедта за налагане на дисциплинарното нарушение липсва конкретизация на вмененото нарушение, а именно в какво точно се изразяват неправомерните действия относно вмененото нарушение на А. Коцев за извършване от негова страна на търговска дейност с автомобили втора употреба, внос от Италия. Последните не са индивидуализирани по вид, марка, година и т. н., а също и не са събрани доказателства, както от първостепенния съд, така и от административния орган, чрез които да се установи за твърдяната търговска дейност от страна на служителя. Описанието е абстрактно, в рамките на понятието "търговска дейност", но без да е изяснено естеството на тази дейност. Тя може да бъде упражнявана в различни нейни сфери. Не е установен също периодът от време, през което е извършвана, на кои дати са осъществявани търговски сделки и от какъв характер е била тази търговската дейност, в това число не са обективирани леките автомобили, предмет на тези договорни отношения и между кои страни са били осъществявани. Обосновано първостепенният съд е посочил, че в процесната заповед не са изложени конкретни факти и обстоятелства и за които не са събрани доказателства, сочещи наличието на виновно поведение на служителя. Въз основа на приетото заключение на неоспорената съдебно-техническа експертиза, инстанцията по същество правилно е посочила в обжалвания съдебен акт, че не може да се направи установи лицето, което е създало и поддържало профила KOCEV Auto@Benvenuto. Auto в социалната мрежа "Фейсбук". Законосъобразни са изводите на съда за несъответствие между изложените фактическите обстоятелства, в заповедта и посочените като нарушение правни норми от законодателството, както и за наличието на противоречие и неяснота в мотивите към акта. Настоящата касационна инстанция намира, че така описаното деяние не носи конкретика за вмененото нарушение и съответните факти и обстоятелства, обосноваващи изпълнението му от ответника. По силата на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР е налице задължение за органа за пълно и точно описание на вмененото като нарушение деяние, поради което съдът намира, че констатациите на административния съд за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са правилни и обосновани. Решаващият съд е изложил подробни мотиви в подкрепа на изводите си за немотивираност на акта, неспазване на законоустановената форма, неправилното приложение на материалния закон и несъобразяването му с целта на закона, обосноваващи обжалваната отмяна на заповедта на директора на Главна дирекция - "Гранична полиция" - МВР Настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на инстанцията по същество за незаконосъобразност на оспорената пред Административен съд – Благоевград заповед, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. второ, изр. второ от АПК, не е необходимо да бъдат излагани отново всички основания за нейната отмяна. С оглед изложеното, съдът счита, че по отношение на решението, предмет на настоящия касационен контрол не са налице изложените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила като правилно и обосновано. При този изход на спора съдебни разноски за настоящото съдебно производство не следва да се присъждат, тъй като ответникът по касация не е заявил такива. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение