Решение № 3090 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11849/2019 г.

ВАСVI отделение26.02.2020 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5090 от 19.07.2019 г., постановено по адм. д. № 8325 по описа за 2018 г. на Административен съд София – град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3090 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11849/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение "Национална кардиологична болница" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 5090 от 19.07.2019 г. по адм. дело № 8325 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу заповед № РД-253 С-18/03.07.2018 г. на вр. и. д. Управител на НЗОК. Изложените доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 314 от НРД МД 2018 г. (отм.); са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Управителят на Национална здравноосигурителна каса, гр. София, не е взел становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение "Национална кардиологична болница", гр. София, срещу заповед № РД-253 С-18 от 03.07.2018 г., издадена от вр. и. д. Управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, с която на жалбоподателя в качеството му на изпълнител на болнична медицинска помощ по индивидуален договор № 22-6968 от 22.05.2018 г., са наложени санкции – финансови неустойки с общ размер 77 600 лв., за допуснати нарушения в периода 01.04.2018 г. - 30.04.2018 г. по чл. 280, ал. 1, чл. 314, чл. 344, ал. 6 и чл. 346, ал. 1 от НРД МД 2018 г. при проведени лечения по КПр № 3 (226 случаи по 200 лв.) и КПр № 4 (162 случаи по 200 лв.). За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е приел, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е допуснал нарушение на задължението му по чл. 314 от НРД МД 2018 г. да извършва процедурите по чл. 311, ал. 1, чл. 312, ал. 1 и чл. 313, ал. 1 в съответствие с алгоритмите по Приложение № 19а. Задължително звено на територията на лечебното заведение е 1. КАИЛ/ОАИЛ ІІІ ниво на компетентност, 2. Клиника/отделение за интензивно лечение на определени заболявания или възрастови групи /деца/ ІІІ ниво на компетентост. В хода на проверката е констатирано, че медицинските дейности по интензивно лечение на 388 пациенти, хоспитализирани по КПр № 3 и КПр № 4, не са били извършени в "Отделението по сърдечно-съдова анестезия и интензивно лечение", а в "Клиника по неврология" и "Отделение по педиатрия", в които са разкрити по 10 легла, обособени за интензивно лечение. Нарушенията се квалифицират като такива на чл. 314 от НРД за МД за 2018 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 314 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД МД 2018 г. – отм. от 01.01.2020 г.) се преценяват като неоснователни. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НРД МД 2018 г., в сила от 01.04.2018 г., задължава изпълнителите на медицинска помощ да извършват клиничните процедури по чл. 313, ал. 1 (№ 3 "Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи с механична вентилация и/или парентерално хранене" и № 4 "Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи без механична вентилация и/или парентерално хранене) в съответствие с алгоритмите по Приложение № 19а. В Приложение № 19 и за двете клинични процедури е предвидено да се извършват в КАИЛ/ОАИЛ III ниво на компетентност, съгласно МС "Анестезия и интензивно лечение" с осигурено 24 часово дежурство (физическо присъствие в структурата) на лекар/лекари със специалност Анестезиология и интензивно лечение в съответната структура. В условията на спешност процедурите могат да бъдат извършвани и в болници с разкрита клиника/отделение по анестезия и интензивно лечение от второ ниво на компетентност в съответствие с изискванията на медицинския стандарт "Анестезия и интензивно лечение". При спазване на изискванията на Приложение № 19а в сключения индивидуален договор е договорено, че дейностите по Приложение № 19а ще се осъществяват в Отделение по сърдечно-съдова анестезия и интензивно лечение. При извършената проверка е установено, че 388 здравноосигурени лица с хоспитализации по КПр № 3 и КПр № 4 не са били лекувани в Отделението по сърдечно-съдова анестезия и интензивно лечение, както е разписано в Приложение № 19а и в сключения индивидуален договор, а в "Клиника по неврология" и "Отделение по педиатрия", в които са разкрити интензивни легла. Допуснати са нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в Приложение № 19а към НРД МД 2018 г., които представляват основание за прилагане на санкцията по чл. 400, ал. 2 от НРД МД 2018 г. - "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. за всеки случай на нарушение. Неправилно е застъпеното в касационната жалба становище, според което санкциите са приложени не за нарушения на реда и условията за оказване на медицинска помощ, а за това, че болничното лечебно заведение не е разполагало със задължителните звена съгласно Приложение № 19а. В оспорената заповед, на стр. 1, е посочено, че Клиника по неврология и Отделение по педиатрия не са посочени в сключения договор като изпълнители на дейностите по двете клинични процедури, не отговарят на условията и реда за оказване на медицинска помощ по НРД и на изискването, посочено в алгоритъма на КПр № 3 и КПр № 4 в частта за задължителните звена. На основание чл. 280, ал. 1 от НРД МД 2018 г. клиничните пътеки, АПр и КПр, заплащани от НЗОК в полза на ЗОЛ, съдържат изисквания и правила за клинично поведение при провеждане на диагностика, лечение и рехабилитация на заболяванията, включени в тях, както и за структурни звена, апаратура и необходимите специалисти. В разглеждания случай са установени нарушения на изисквания и правила за клинично поведение, които се квалифицират и като нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ в хипотезата на чл. 400, ал. 2 от НРД МД 2018 г., предвиждаща санкция "финансова неустойка". Възражението, че медицинските дейности са били извършени през м. април 2018 г., а сключеният индивидуален договор е с дата 22.05.2018 г., не е съобразено с клаузата на § 2 от преходните и заключителни разпоредби на договор № 22-6968, съгласно която договорът влиза в сила от 01.04.2018 г. Клаузата е в съответствие с § 4 от ПЗР НРД МД 2018 г., с който е регламентирано, че договорите с изпълнители на болнична помощ влизат в сила от 1 април 2018 г., при условие, че съответният изпълнител до момента на сключване на новия договор е работил по договор с НЗОК за оказване на същия вид медицинска помощ; Оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност, и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1