Решение № 147 от 15.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1695/2019 г.

Решение № 147 от 15.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1695/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. и К. Н. против решение № 120/08.04.2019 г. по т. д. № 45/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение № 98/17.10.2018 г. по т. д. № 36/2018 г. на Окръжен съд Хасково, в частта му, с която "Юробанк България"АД е осъдена да заплати на касаторите, на основание чл. 55, ал. 1 пр. първо ЗЗД, сумата от 18 969, 26 евро, с равностойност 37 100, 65 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от 02.03.2018 г., като вместо това исковете са отхвърлени. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Считат, че съдът не е изследвал съдържанието на спорните договорни клаузи - чл. 1, ал. 1 и чл. 6, ал. 2, в частта им, касаеща отпускането и връщането на кредит в швейцарски франкове, и изцяло чл. 23, ал. 2 от сключения от същите с "Юробанк България" АД договор за кредит № HL29451/23.11.2007 г., в изследване на тяхната действителност, за което е и служебно задължен, а е обосновал изводите си избирателно – върху част от доказателствата. Според касаторите съдът е нарушил разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, тъй като не е основал решението си на всички събрани доказателства и в съответствие с всички наведени доводи, в частност - игнорирал е заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Позовавайки се на представена с исковата молба рекламна брошура на ответната банка, съдът не е обсъдил показанията на св. П., с която ответникът е сключил аналогичен договор за кредит, при идентични условия и начин на сключване, нито е съобразил достоверна ли е подадената на ищците с тази брошура информация от банката, относно устойчивостта на швейцарския франк и котирането му спрямо еврото, след като е било известно в банковите среди, че поскъпването на швейцарския франк е предстоящо и очаквано. Намират решението необосновано, тъй като формираните изводи не кореспондират на заключението на СИЕ. Според касаторите съдът не е съобразил, че реално отпуснатият им кредит не е бил в швейцарски франкове, а в евро. В противоречие със съображението си, че прогласената в друго съдебно производство нищожност на клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора следва да бъде зачетена и в настоящото, въззивният съд е отхвърлил иска, позовавайки се на образованието и квалификацията на ищците. Съдът не е съобразил заявени с исковата молба обстоятелства / изявления на бившия изпълнителен директор на "Пощенска банка " АД – Асен Ягодин от 2007 г., изявления на бившия управител на БНБ И. И. още през 2005 г. /, че предоставената им чрез брошурата информация, при сключването на договора за кредит, не само е била невярна, но и умишлено подвеждаща. Видно от заключението на СИЕ, дадените с брошурата прогнози не са се сбъднали, поради което и позоваването на същата, в решаващ за правния резултат извод на съда, предпоставя необоснованост на въззивното решение. Касаторите намират произволна и непочиваща на факти и доказателства констатацията на съда, че нямат качеството на "среден потребител в областта на кредитирането и банковото дело", респ. притежават по-висока от тази на средния потребител компетентност, след като не са отчетени конкретните специалности на двамата и обстоятелството, че никой от тях в професионалното си битие не упражнява банкова, инвестиционна, кредитна или най-общо финансова дейност. Независимо от последното, според касаторите се касае за липсваща, недадена информация, поради което и най-квалифицираният потребител не би могъл да бъде санкциониран относно разбирането и оценката й, изхождайки от професионалната му квалификация. При това положението на по-слаба страна / кредитополучателя / се основава не само на степента на информираност, но и на възможността да се преговаря по условията на договора, каквато е доказано, че ищците не са имали / св. А. /. Съдът не е изложил мотиви, защо не споделя изводите на първоинстанционния съд, относно неравноправността на спорните клаузи. Не е съобразил, че клаузата на чл. 6, ал. 2 е нищожна и на друго основание – задължава кредитополучателите да върнат нещо, което не са получили, предвид реалното усвояване на кредита в евро, а не в швейцарски франкове. Видно от обосноваването на нищожността на чл. 1, ал. 1 от договора за кредит, ищците считат, че същият се конвертира в действителен такъв за предоставяне на кредит в евро, респ. погасяването му в същата валута. Ответната страна – "Юробанк България" АД – оспорва касационната жалба. Не счита, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, ограничавайки задълженията му до произнасяне съобразно доводите във въззивната жалба, подадена от банката. Оспорва тезата на ищците за реално усвоен кредит в евро, вместо в швейцарски франкове. Намира за релевантно обстоятелството, че част от погасителните вноски са заплащани директно в швейцарски франкове от кредитополучателите, на каса. Оспорва твърдението на ищците, че предоставената им рекламна брошура от банката е имала подвеждаща цел. Страната поддържа, че в същата единствено е представен примерен размер на вноските при 30-годишен период на кредита, съобразно сключването му в лева, евро или швейцарски франк, а не и прогноза за курса на швейцарския франк за такъв период, което би било и обективно невъзможно. Поддържа да е предоставена на кредитополучателите цялата информация относно валутата на кредита, с която банката е разполагала към момента на сключването на договора, като намира, че полученото от ищците образование, в съответствие с което упражняват професии и към момента, е достатъчно да изключи качеството им на "по-слаба страна", а и да биха били – това не презумира необоримо лоша информираност. Ответникът не счита, че вече прогласената в друго производство нищожност на чл. 23, ал. 1 от сключения договор за кредит, е от естество самостоятелно да обоснове основателност на исковете. Страната споделя решаващия извод на въззивния съд, че доколкото спорните клаузи на чл. 1, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от договора се отнасят към основния предмет на дейност, то тяхната неравноправност е преценима само на базата на преценка яснота и разбираемост, съобразно средния потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, какъвто среден потребител съдът е изключил, че са ищците, предвид образованието и професията им. С определение № 460/10.07.2020 г. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 пр. трето ГПК, предвид явна необоснованост на извода на съда, че ищците не отговарят на характеристиката "среден потребител", респ. на по-слаба страна при сключването на договора за кредит, с оглед притежаваното от тях образование и професия, доколкото този извод в мотивите на съдебното решение не е обоснован от една страна със съдържанието на придобитите и прилагани професионално от ищците знания към момента на сключване на договора за кредит, а от друга – с анализ на предоставената им информация, като достоверна и достатъчна, въз основа на която и съобразно компетентността си да формират воля за сключването на процесния договор, като не е съобразена и възможността им да преговарят по условията на договора. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 293 ГПК, за да се произнесе съобрази следното: Ищците са предявили два осъдителни иска, относими към различни времеви периоди от съществуването на правоотношението им с ответника, на основание сключен договор за ипотечен кредит / решението по втория – отхвърлен, е влязло в сила, като необжалвано от ищците /, като с първия от тях претендират "Юробанк България"АД да бъде осъдено да им заплати сумата от 19 663, 18 евро / в левова равностойност 38 457, 84 лева /, която сума съставлява разлика между курса на швейцарския франк спрямо евро/ лева към датата на усвояване на сключения договор за кредит и курса на същия към евро/лева към всяка от датите на погасителните вноски. Позовават се на нищожност, на основание чл. 143 вр. с чл. 146 ЗЗП, на клаузите на чл. 1, ал. 1 и чл. 6, ал. 2, в частта им за договаряне усвояването и погасяването на кредита в швейцарски франкове, както и на чл. 23 от договор за кредит, като твърдят, че при сключването му не са били информирани относно съществуващия валутен риск при кредитиране в швейцарски франкове, нещо повече – били са умишлено подведени относно устойчивостта на швейцарския франк, поради което единствено те са поели тежестта от неблагоприятните промени в курса му / поскъпването му спрямо еврото и лева /. Позовават се на по-късното изготвяне на Приложение № 1 към договора, негова неразделна част, в което за пръв път е упомената сумата в швейцарски франкове, отпускана им като равностойност на 85 000 евро, съгласно договореното в чл. 1, ал. 1. Позовават се и на близо два месеца по-късното предоставяне на погасителния план по кредита. Твърдят, че въпреки уговореното предоставяне на кредит в швейцарски франкове, реално са усвоили кредит в евро, каквато по начало валута им е била необходима, с оглед целта на кредита. Твърдят, че клаузите – без да са индивидуално уговорени, бидейки неясни, подвеждащи и непълни - са довели до поемане на валутния риск единствено от кредитополучателите. Разликата в курса на шв. франк към еврото към датата на усвояване кредита и към датата на всяка отделна погасителна вноска е положителна величина, с размера на който банката се обогатява неоснователно, за сметка на кредитополучателите. От друга страна касаторите сочат, че договорът не предвижда механизъм за противодействие срещу постоянно повишаване на валутния курс, което води до драстично нарастване размера на необходимата за закупуване на шв. франкове сума в евро и лева, за сметка на непроменливата абсолютна стойност в шв. франкове. Недобросъвестността на банката, в процеса на предоставяне на информация за условията на кредита, страната съзира в непредоставянето на конкретни негови параметри: стойността на кредита в швейцарски франкове към датата на сключване на договора / с оглед по-късното съставяне на приложение № 1 /; факторите от които се влияе формирането на курсовете на банката "купува" и "продава" за съответните валути; размера на месечните погасителни вноски в шв. франкове / с оглед по-късното предоставяне на първия погасителен план /, както и в непредоставянето на специализирана информация относно очакваните промени в обменния курс на тази валута. Липсата на адекватно съдържание в коментираната брошура, касаторите извеждат от факта, че същата съдържа примерен вариант на кредит в шв. франкове за 30 години напред, при отклонения в средните стойности през последните 5 години преди сключването на договора - +/- 5 %, който, като резултат, драстично се разминава с действително установимите стойности, съобразно реалното поскъпване на шв. франк по време на действие на сключения договор / + 29, 71, +24, 71 % /, съгласно заключението на СИЕ. Следователно, според касаторите, предоставената информация не може да се зачете като реална прогнозна информация, а е умишлено подвеждаща, за което обстоятелство се позовават на изявленията на бивш управител на "Пощенска банка" АД – Асен Ягодин през 2007 г. и на бившия управител на БНБ – И. И. от 2005 г. / цитирани сайтове /. Ответникът оспорва предявените искове и твърдението за " прикрита сделка в евро". Договорената сума в швейцарски франкове е постъпила по блокираната / с оглед споразумението между страните / сметка на ищците, едва от която последващо е превалутирана в евро и преведена по разплащателната им сметка. Усвояването в шв. франкове е в унисон с желанието на кредитополучателите да се възползват от по-ниските лихви по кредити в шв. франкове, а превалутирането в евро обслужва конкретната цел на кредита – закупуване на жилище, цената по което е дължима в евро. Позовава се на влязло в сила съдебно решение по друго дело, между същите страни и на основание същия договор за кредит, с което е отхвърлен иск за нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 5 и чл. 6, ал. 4 от договора. Позовавайки се на разрешенията в решение по дело С 186/16 на СЕС, предвид аналогичност на хипотезата, ответникът акцентира на обстоятелството, че атакуваните разпоредби съставляват основен предмет на договора и не могат да се считат неравноправни, ако са изразени на ясен и разбираем език. Макар изискването за ясен и разбираем език да предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволи да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, а последното предполага да имат възможността, въз основа на тази информация да се установи както възможното поскъпване и обезценяване на чуждестранната валута, в която е договорен кредита, така и потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите задължения от средния потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, т о в случая ищците не са такъв " среден потребител ", с оглед образованието и професията на всеки от двамата: ищцата – магистърска степен по специалността "Организация, проектиране и обработка на икономическа информация" във Висшия финансово – стопански институт " Д. А. Ц. " – Свищов, ищецът – " Финанси, кредит и застрахователно дело" в същия Институт, а последващо – магистърска степен по право в Университета във Велико Търново, съдружници и управители в търговско дружество, предоставящо счетоводни и консултантски услуги. Отделно, според ответника, самите клаузи на чл. 1, ал. 1, чл. 6, ал. 2, в частта им за усвояване и погасяване кредита в швейцарски франкове, и чл. 23, ал. 2 от договора за кредит са ясни и разбираеми, а и индивидуално уговорени. Акцентира на обстоятелството, че доколкото промяната в обменния курс на валутата се влияе от условията на финансовите пазари, като обективен фактор, извън влиянието на банката, валутния риск от сключването на договора е поделен с кредитополучателите, тъй като равностойно възможно би било и последващо обезценяване на шв. франк. Оспорва се информираността на банката, относно предстоящото развитие и колебания в обменния курс на швейцарския франк. Клаузата на чл. 23, ал. 2 е информативна, декларативна по характер, не съдържа поемане на задължение от страна на кредитополучателите, но фигурирането й в договора само по себе си свидетелства за добросъвестно отправено от банката предупреждение за ищците, че съществува и че поемат валутен риск. В допълнителната искова молба ищците не са оспорили соченото от ответника образование и професия, но са акцентирали на момента на получаването му – 1986/87 г., със съдържание далеч от настоящото икономическо развитие и това на банковия сектор в областта на кредитирането. Професията на ищцата се сочи като технически ориентирана – към компютърна обработка на икономическа информация / програмиране на счетоводни и ТРЗ програми /. Заявяват, че при сключването на договора за кредит не само не са получили необходимата полезна информация, но са били изрично убеждавани в предимствата на сключването на кредита в швейцарски франкове. С влязло в сила решение между същите страни – № 245/10.08.2017 г. по т. д. № 823/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, частично потвърдило решение № 70/24.06.2016 г. по т. д. № 120/2015 г. на Окръжен съд – Хасково, е призната нищожността, като неравноправни, на основание чл. 143, т. 10 и т. 12 вр. с чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 пр. първо ЗЗД, клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 13, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от процесния договор. Отхвърлени са исковете за нищожност на чл. 1, ал. 5 и чл. 6, ал. 4 от процесния договор. Банката е осъдена да заплати на ищците, на основание чл. 55, ал. 1 пр. първо ЗЗД, сумата от 7 571, 05 шв. франка, в левова равностойност от 12 176, 52 лева - надплатени възнаградителни лихви за периода 28.09.2009 г. – 28.04.2014 г., като резултат от едностранната промяна от страна на банката, на приложимия лихвен процент при формирането им, в отношение към което са и прогласените за нищожни договорни разпоредби. Производството по иска за обявяване нищожност на чл. 23, ал. 2 от договора е прекратено, след като въззивният съд е приел, че исковата молба не съдържа обстоятелствена част по такъв иск за нищожност, следователно е налице произнасяне на първоинстанционния съд по непредявен иск, с оглед което решението му е било обезсилено. Спорните клаузи от договора за кредит гласят: чл. 1, ал. 1 – Банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 83 000 евро, по курс "купува" за швейцарския франк към евро на "Юробанк И Еф Джи България"АД в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 28 735 евро по преждепосочения курс, в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот / индивидуализиран в договора / и равностойността в швейцарски франкове на 54 265 евро, по същия курс, в деня за усвояване на кредита, за други разплащания, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на настоящия договор; чл. 6, ал. 2 – Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която той е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. Предложение второ на същата разпоредба предвижда, че ако на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката, освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс "продава" на "Юробанк И Еф Джи България " АД за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава Банката.