Решение № 15108 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2578/2010 г.

Решение № 15108 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2578/2010 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени в срок от кмета на община Пазарджик и от Найден Стоянов Тодоров срещу решение № 633/21.12.2009 г. по адм. дело № 643/2009 г. на Административен съд - Пазарджик. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост се иска отмяната му в различни негови части. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на кмета и за частична основателност на жалбата на Тодоров. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, съобрази следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, предявена от Найден Стоянов Тодоров срещу община Пазарджик по реда на Глава единадесета от АПК. Видно е от петитума на същата, че ищецът е поискал да му се заплати сумата 5536.56 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), ведно със сумата 72 лева, представляваща мораторна лихва за забава на плащането й до предявяването на иска; сумата 250 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от правото да получи полагащото му се представително и униформено облекло за 2008 и 2009 г., ведно със сумата 10 лева, представляваща мораторна лихва върху нея до предявяване на иска, законната лихва върху всички претендирани суми от датата на предявяване на исковете и сторените съдебно-деловодни разноски. С обжалваното решение община Пазарджик е осъдена да заплати на Тодоров обезщетение в размер на 4292.00 лева на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като в останалата част до общия претендиран размер от 5868.56 лева исковете за обезщетение са отхвърлени. С допълнително решение № 41/1.02.2009 г. върху главницата от 4292.00 лева е присъдена законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е оставен без разглеждане насрещния иск, предявен от община Пазарджик срещу Найден Стоянов Тодоров, с искане да бъде осъден да заплати на общината сума в размер на 1513.68 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл, като в тази част производството по делото е прекратено. По жалбата на кмета на община Пазарджик. Върховният административен съд намира същата за неоснователна. За да остави без разглеждане насрещния иск, първоинстанционният съд правилно е приел, че с претендираните от общината суми като получени от Найден Тодоров на отпаднало основание, не може да се извърши прихващане в административно-съдебното производство. Тази претенция общината ми могла да реализира по общия исков ред. Изложените от съда мотиви в тази насока се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо преповтарянето им. По жалбата на Найден Стоянов Тодоров: Решението на административния съд е оспорено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл над сумата 4292.00 лева до претендирания общ размер на исковете 5868.56 лева, както и в частта, с която не е присъдена поисканата законна лихва върху уважената част на иска, считано от датата на предявяването му до окончателното изплащане на сумата. Като се има предвид влязлото в сила допълнително решение по делото, постановено след подаване на касационната жалба, с което решение законната лихва вече е присъдена върху уважения от съда размер на иска за обезщетение - 4292.00 лева, жалбата следва да бъде разгледана само в първата й част. Настоящата инстанция намира, че претенцията за присъждане на мораторни лихви, както и претенцията за неизплатени средства за представително и работно облекло за времето, когато Тодоров не е заемал държавна служба, предявени общо за сумата 332 лева, правилно са счетени от съда за неоснователни. Що се касае до иска за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, предявен за сумата 5536.56 лева и уважен за 4292.00 лева, Върховният административен съд приема следното: Съгласно правилото на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца, а брутната заплата за определяне на обезщетението е определената брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на държавния служител да заеме службата. В случая уволнението е признато за незаконно с решението на петчленния състав, постановено на 29.07.2009 г. Нормата на чл. 7, ал. 5 вр. ал. 4 от Постановление № 175 на МС от 24.07.2007 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (отм.) определя, че индивидуалните основни месечни заплати на възстановените служители се определят до размера на средната основна месечна заплата, изчислена въз основа на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответната длъжност, като в приложенията към постановлението са определени минималните и максимални основни месечни заплати. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 5, ал. 5 вр. ал. 4 на Постановление № 46 на МС от 26.02.2009 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности, също отменено, но действащо към момента, в който обезщетението е било дължимо. При присъждане на размера на обезщетението съдът не се е съобразил с посоченото правило, а е приложил чл. 11 от първото цитирано министерско постановление, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде частично отменено, като делото се върне за ново разглеждане, при което съдът следва да назначи съдебно-икономическа експертиза със задача да даде заключение за размера на дължимото обезщетение на държавния служител, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение, което да бъде съобразено с приложимите норми от действащата подзаконова нормативна уредба към 29.07.2009 г. При констатацията, че основното решение е влязло в сила в частта, с която на Тодоров на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е присъдена сумата 4292.00 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане (съгласно допълнителното решение), оспореното решение следва да се отмени единствено в отхвърлителната му част за разликата над тази сума до предявения размер на този иск от 5536.56 лева. В останалата му обжалвана част решението следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1, т. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,