Решение № 10 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2307/2014 г.

Решение № 10 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2307/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Център за градска мобилност" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Княгиня Мария-Луиза" № 84 срещу решение № 7879 от 13.12.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3150/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил наложена на Росица Георгиева Слабакова-Каракачанова на основание чл. 167, ал. 2 от Закона за движение по пътищата принудителна административна мярка, описана в съобщение № А 0023832 на "Център за градска мобилност" ЕАД, и осъдил дружеството да заплати на Слабакова-Каракачанова разноски по делото.

Касационният жалбоподател - "Център за градска мобилност" ЕАД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че решението на съда се гради на един единствен извод - нарушение на материалния закон, без да се посочва кой точно. Останалите изводи на съда за правилността на наложената принудителна административна мярка и действията на служителите са правилни и съобразени с действителното правно и фактическо положение. Съдът неправилно се позовал на заповед № РД-09-3412 от 16.06.2008 г. на кмета на Столична община и на одобрени от него условия и ред за преместване на неправилно паркирани моторни превозни средства към 11.07.2007 г. Съдът не отчел, че с Решение № 148 от 22.03.2012 г., Протокол № 12, Столичният общински съвет изменил Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата). В изпълнение на изменената Наредба е съгласувана на 20.06.2012 г. схема на знаковото стопанство в съответствие, с която е наложена принудителната мярка. Съдът неправилно приел, че мястото на което се намирал процесният автомобил е място, на което не може да се поставя скоба. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Слабакова-Каракачанова. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Мигуела Григорова, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - Росица Георгиева Слабакова-Каракачанова, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и счита, че съдът правилно ги ценил като направил обоснован извод за неприложимост на режима "синя зона" към мястото, на което бил паркиран процесният автомобил. Сочи неотносимостта на представения снимков материал към предмета на спора. Правилно, с оглед на решение № 6896 от 9.06.2008 г. по административно дело № 12364/2007 г. на Върховния административен съд, съдът се позовал на заповед № РД-09-3412 от 16.06.2008 г. на кмета на Столична община. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Ваня Иванова, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. В нарушение на чл. 152, ал. 4 и чл. 171, ал. 4 АПК съдът не изискал жалба, входящ на "Центъра за градска мобилност" ЕАД № 012 от 8.01.2013 г. Мотивите на съда за приложение на чл. 140, ал. 1 АПК не намират опора в доказателствата по делото. В нарушение на чл. 236, ал. 2 Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдът не обсъдил всички доказателства и доводи на касатора. Не изложил мотиви досежно действащите разпоредби на Наредбата. Не става ясно поради какви причини съдът обсъжда хипотезите на чл. 171, т. 5, б. "б", чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), относими към друга мярка, не към тази по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Като неправилно обжалваното решение трябва да бъде отменено и делото върнато на съда за ново разглеждане.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 27.12.2012 г. Росица Георгиева Слабакова-Каракачанова паркирала лекия си автомобил, регистрационен № СА 3890 КА, в гр. София, на улица "Позитано", върху левия тротоар в участъка между ул. "Лавеле" и ул. "Княз Борис I".

2. На 27.12.2012 г., в 11, 02 часа, на автомобила било поставено техническо средство - "скоба".

3. Техническото средство било поставено от Людмил Герговски, на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт - скоби" в "Център за градска мобилност" ЕАД.

4. Поставянето на скобата е отразено в дневен отчет и протокол за блокирани автомобили рег. № ОД 06/08 от 27.12.2012 г., съставен от Герговски, както и в шест броя снимки, изготвени при установяване на нарушението и слагането на скобата.

5. За поставянето на скобата било изготвено съобщение № А 0023832. В съобщението е посочено, че мярката се налага на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, че лицето следва да заплати такса на основание чл. 55 от Наредбата за разноски и престой. В съобщението не е посочена възможност за оспорване на мярката.

6. На 27.12.2012 г. за лек автомобил рег. № СА 3890 КА не е налична информация в информационната система на "Център за градска мобилност" ЕАД за заплатена сума или подавано кратко съобщение на телефонен номер за почасово зоново паркиране.

7. На 8.01.2013 г. Слабакова-Каракачанова оспорила пред "Център за градска мобилност" ЕАД наложеното принудително задържане на автомобила.

8. На 25.02.2013 г., с писмо, изх. № 374, директорът на "Център за градска мобилност" ЕАД уведомил Слабакова-Каракачанова, че при извършената по жалбата проверка не са установени нарушения от страна на служителите на дружеството при установяване на нарушението на чл. 55 от Наредбата и налагане на принудителната мярка. По делото няма доказателства за датата на връчване на писмото на Слабакова-Каракачанова.

9. Със заповед № РД-09-05-422 от 11.07.2007 г. кметът на Столична община одобрил ред и условия за преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства, Приложение № 1. Съгласно заповедта преместването се извършва от "Паркинги и гаражи" ЕАД като преместването става "само след констатиране на нарушението от полицай на отдел "Пътна полиция" в Столична дирекция "Полиция" или инспектор от Столичния инспекторат, упълномощен за това".

10. Със заповед № РД-09-3412 от 16.06.2008 г. на кмета на Столична община е въведен режим за кратковременно платено паркиране "Синя зона" на улици, площади и паркинги - публична общинска собственост. В приложение № 1, т. 156 е посочена ул. "Позитано", между ул. "Лавеле" и "Цар Борис I" - северна страна.

11. На 22.03.2012 г., с Решение № 148, Столичният общински съвет приел изменение на Наредбата. В Приложение № 9а към чл. 45, ал. 2 от Наредбата е определен териториалният обхват на "синя зона". По делото е приложен картов материал обозначаващ обхвата на синята и зелената зона.

12. На 3.09.2012 г. кметът на Столична община, със заповед № РД-09-05-476, въвел режим на почасово платено паркиране в синя и зелена зона по посочените граници и правила и ограничения за паркиране в тези зони.

13. С определение № 3258 от 10.04.2013 г. съдът оставил без разглеждане жалбата на Слабакова-Каракачанова срещу принудителна административна мярка поставяне на техническо средство - скоба, на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и срещу съобщение № А 0023832 и прекратил съдебното производство.

14. С определение № 7060 от 23.05.2013 г., постановено по административно дело № 6584/2013 г., Върховният административен съд отменил определение № 3258 и върнал делото на съда за продължаване на съдебното производство по жалбата на Слабакова-Каракачанова "срещу принудителна мярка, наложена от "Център за градска мобилност" ЕАД".

15. В хода на съдебното производство:

а) съдът разпитал свидетелят Цанков, познат на Слабакова-Каракачанова, който на 27.12.2012 г. видял лекия автомобил на Слабакова-Каракачанова, паркиран на левия тротоар на ул. "Позитано", срещу китайския ресторант. Мястото на паркиране на лекия автомобил било потвърдено и от показанията на свидетеля Герговски;

б) ответникът представил:

допълнителен снимков материал, който не бил направен на 27.12.2012 г., а на друга дата;

трудов договор № 8 от 1.02.2010 г. по силата на който Любомир Герговски е назначен на длъжност технически изпълнител в "Център за градска мобилност" ЕАД, поделение "Паркиране и мобилност", отдел "Знаково стопанство", направление "Кратковременно платено паркиране и знаково стопанство";

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. С оглед на чл. 167, ал. 2 ЗДвП във връзка със заповед на кмета на Столична община "Център за градска мобилност" ЕАД има правомощия да действа като административен орган по смисъла на § 1 АПК. Приел, че с наложената от "Център за градска мобилност" ЕАД принудителна мярка се засягат права и законни интереси на Слабакова-Каракачанова, поради което актът е индивидуален административен по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Приел, че актът е издаден в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. На 27.12.2012 г. Слабакова-Каракачанова паркирала личния си автомобил на място, което не попада под режима "синя зона", тъй като бил паркиран на левия тротоар на ул. "Позитано", който не е обхванат от поставения знак за синя зона на десния тротоар. Приел, поради това, че разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП не е приложима. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на наложената мярка и я отменил.

Решението на съда е недопустимо.

Принудителното задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство - скоба, както правилно приел в мотивите си и съдът, е принудителна административна мярка. По своя характер тя е форма на държавна принуда, а по своето предназначение цели да отстрани вредните последици от констатирано правонарушение - паркиране на определените за целта места, без да е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Мярката е предвидена в закон - чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. С оглед на това по своя характер налагането й представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.

Въпросът, който настоящото дело поставя, е кой е оправомощеният по закон орган да наложи тази мярка?

Както правилно приел и съдът, съгласно чл. 167, ал. 2 ЗДвП, служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса. Съгласно чл. 55, ал. 2 от Наредбата, редакция към процесния период, т. е. изменението на Наредбата прието с Решение 148 от 22.03.2012 г. от Столичния общински съвет "оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство ("скоба"), таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на блокираните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от Закона за движение по пътищата".

В изпълнение на чл. 167, ал. 2 ЗДвП и чл. 55, ал. 2 от Наредбата кметът на Столична община, със заповед № РД-09-05-470 от 3.09.2012 г., одобрил "Ред и условия за принудително задържане на колелото на неправилно паркирано ППС, чрез прилагане на техническо средство тип "скоба". В т. 2 е посочено:

"След констатиране на престой на ППС без заплащане, в зоните за почасово платено паркиране, от служители на общинското дружество "Център за градска мобилност", се извършва задържане на ППС, чрез използването на техническо средство тип "скоба".

Видно от релевантната нормативна уредба оправомощени да констатират нарушението и да налагат предвидената принудителна административна мярка - принудително задържане на превозното средство чрез скоба, са служители на общинското предприятие, а не самото предприятие. "Център за градска мобилност" ЕАД е юридическо лице и ако то самото, като правен субект, е оправомощено да налага принудителната административна мярка би следвало това да става с решение на неговите органи за управление. Само те могат да формират надлежно воля, която да обвързва самото юридическо лице. Видно от публично достъпния в търговския регистър устав на общинското предприятие неговите органи - общото събрание, Столичният общински съвет като управляващ правата на едноличния собственик, и съвета на директорите нямат предвидено такова правомощие.

Със заповедта си по чл. 167, ал. 2 ЗДвП кметът на Столична община не определил юридическото лице "Център за градска мобилност" ЕАД като орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК, на когото да са възложени административните правомощия по налагане на принудителната административна мярка. Кметът оправомощил служители на "Център за градска мобилност" ЕАД с властническите правомощия по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Именно поради оправомощаване на служители на общинското предприятие, а не на цялото предприятие, изпълнителният директор на търговското дружество приел Инструкция за работата на служителите на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт - скоби" и "Шофьор лекотоварен автомобил" в отдел "контрол платено паркиране", направление "паркиране и контрол" по участъците от зоните с режим на почасово платено паркиране - "синя зона" и "зелена зона", в която регламентирал действията на длъжностните лица, които са оправомощени да налага принудителната административна мярка. Изпълнителният директор не може да оправомощи служители на предприятието да упражняват държавна принуда, тъй като той самият не е оправомощен от закона да стори това. Той само, с оглед на правомощията, които има по управлението на дружеството, може да организира дейността им.

Следва да се прави разлика между предмета на дейност на едно общинско предприятие, определен на основание чл. 52, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) от общинския съвет и правомощията, които негови служители имат, за да се осъществява определената дейност, финансирана от общинския бюджет по смисъла на чл. 52, ал. 1 ЗОС, и предмет на законова регламентация.

Вярно е, че законодателят в чл. 167, ал. 2 ЗДвП не е бил достатъчно прецизен, тъй като нормата възлага на кмета да определи организационната структура, която извършва дейността по контрол на спазването на правилата за паркиране и възможността при осъществяване на тази дейност да се използва техническо средство до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на това средство.

Когато става въпрос за организационна форма, която е част от общинската администрация, безспорно, с оглед на чл. 44, ал. 1, т. 1 и 17 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), именно кметът на общината определя предмета на дейност на отделните структурни единици в рамките на общинската администрация. Но когато, както в настоящия случай, дейността по контрол, т. е. службата за контрол по изказа на чл. 167, ал. 2 ЗДвП, е общинско предприятие е безспорно, че не кметът на общината ще определи предмета на неговата дейност, а общинският съвет. Кметът на общината ще определи лицата - служители на общинското предприятие, които ще могат да упражняват държавната принуда, властта, за да гарантират определеното от законодателя правомерно поведение - ползването на публична общинска собственост за паркиране само след заплащане на определената такса. Това негово правомощие е пряка функция на компетентността му на управляващ общинските пътища по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 5 от Закона за пътищата (ЗП). Точка 5 на чл. 19 ЗП възлага на кмета на общината дейността по осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, в т. ч. и въвеждането на забрани.

С оглед на изложеното носител на властническото правомощие да наложи принудителна административна мярка е лицето - служител на "Център за градска мобилност" ЕАД, което въз основа на валидно правоотношение заема длъжността "Контрольор автомобилен транспорт - скоби". Разбира се, прецизността и общото задължение на органа да упражнява правомощията си по разумен начин и добросъвестно изискват от кмета на общината, когато оправомощава определени правни субекти да упражняват държавна принуда да бъде точен в изказа си. Точността при възлагане на правомощия е гаранция за валидното й упражняване и създава яснота на адресатите на принудителната мярка за правния субект, спрямо когото може ефективно да упражни конституционното си право на съдебна защита.

По делото са събрани доказателства, които по безспорен начин установяват органа, наложил оспорената принудителна административна мярка - служителят на "Център за градска мобилност" ЕАД Любомир Герговски. Именно с неговото участие съдът следвало да проведе съдебното производство. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК съдебното производство се провежда с участието на оспорващия и на органа, издал административния акт. Това са абсолютно задължителните две страни, които съдът, с оглед на чл. 154, ал. 1 АПК, е длъжен да конституира. Без участието на надлежните страни съдебното производство не може да постигне исканата защита, не може да разреши ефективно правния спор. Тъй като в производството по чл. 145 и сл. АПК оспорващият търси защита срещу индивидуален административен акт, т. е. срещу едностранно властническо волеизявление на държавен орган по смисъла на § 1 АПК, законодателят не е оставил на оспорващия да определя ответника, а сам е определи, че това е органът, издал акта. На съда законодателят възложил задължението да установи във всеки конкретен случай, кой е органът, издал акта, и да го конституира като ответник.

В случая съдът следвало да конституира именно органа, издал оспорената принудителна административна мярка, и с негово участие да проведе съденото производство. Тъй като само този служител на общинското предприятие, комуто кметът на общината е делегирал правомощието, е материално компетентен да наложи мярката, само той има и процесуалната правоспособност да бъде страна в съдебното производство - чл. 153, ал. 1 АПК. Като не сторил това съдът постановил недопустимо съдебно решение.

Съдът счита за необходимо да посочи, че орган, постановил оспорената мярка, като всеки административен орган, може да бъде надлежно представляван в съдебното производство на основание чл. 17, ал. 3 АПК във вр. с чл. 33, т. 2 ГПК.

Тъй като обжалваното съдебно решение е недопустимо съдът не следва да обсъжда доводите по съществото на спора.

По изложеното съдът следва да обезсили решение № 7879 от 13.12.2013 г. на Административен съд, София град, и да върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

По искането за присъждане на разноски, с оглед на чл. 226, ал. 3 АПК, ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд