Решение № 16424 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3469/2012 г.

Решение № 16424 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3469/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Димитър Марков Марков от гр. Плевен срещу решение № 5765 от 16.12.2011 г., постановено по адм. д. № 295/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на касатора срещу Министерство на земеделието и храните за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 20 000 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично, поддържа жалбата, а по същество моли съдът да отмени обжалваното решение на АССГ като възстанови на Марков наследствените му около 56.дка лозя, тъй като той и сестра му са истинските техни собственици. Ответникът, Министерство на земеделието и храните, редовно призован, се представлява от юриск. Димитрова, която оспорва жалбата, а по същество моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил иска на Димитър Марков от гр. Плевен срещу Министерство на земеделието и храните - гр. София за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от невъзможността да ползва собствените му земеделски земи от около 56.00 дка в размер на 20 000 лв., причинени вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на председателя на бившата Поземлена комисия - Плевен, извършени във връзка с издаването на Решение № 4-5/1996 г. на същата ПК, както и свързаните с тази административна дейност задължения за претендирания от ищеца период, а именно: от датата на завеждане на исковата молба - 22.01.2008 г. до постановяване на съдебното решение. По същество незаконосъобразните действия/ бездействия на председателя на ПК - Плевен по издаване на процесното решение на ПК са свързани със съобразяването му с промяната на землищните граници между селата Бръшленица и Коиловци, в резултат на което част от земите на наследодателя на ищеца попадат в чуждо землище. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Съдът е заключил, че, въпреки указанията, дадени от съда с изрично определение относно обстоятелството, че ищецът носи тежестта за пълно доказване на твърденията си, същият не е доказал наличието на каквото и да било незаконосъобразно действие или бездействие от страна на председателя на ПК - Плевен, от което да са произлезли твърдените от ищеца вреди. Протоколът от 17.12.1993 г., с който кметовете на двете съседни села са променили землищните им граници е влязъл в сила, доколкото жалбата на наследодателя на ищеца, след продължаване на съдебното производство по същата в резултат на процесуално правоприемство от самия ищец е оставена без разглеждане като недопустима. Според съда промяната в границите на землищата сама по себе си не препятства възможността да се реституират земеделските земи на бившите собственици, а променя единствено компетентната ПК, която да извърши това. Развитите от ищеца твърдения за двойно застъпване и реституиране на собствените му наследствени имоти на трети лица предполага уреждане на спора за собственост с третите лица по общия исков ред, който ред изключва възможността за претендиране на вреди по ЗОДОВ. Отделно от това съдът е приел, че ищецът не е доказал и реалното настъпване на претендираните от него вреди. Решението на АССГ е правилно, макар и по частично различни от изложените в мотивите на съдебния акт съображения. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Правилно АССГ е приел, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди не е налице, доколкото липсва първия елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. Твърдените от ищеца незаконосъобразни действия/бездействия, от които претендира вредите не съставляват такива по смисъла на чл. 250, 256 и 257 от АПК. Ищецът претендира вреди от действията и бездействията на председателя на бившата ПК - Плевен, свързани основно със съобразяването му със двустранен протокол от 17.12.1993 г., подписан от кметовете на с. Коиловци и с. Бръшляница, Плевенска област, с който се уточняват и изменят границите на землищата на двете села, в резултат на което е прието и решението на ПК 4-5/1996 г. Видно от приетите с протоколно определение от 12.10.2011 г. писмени доказателства, съдържащи се в кориците на дело№ 159/2004 г. по описа на Плевенски окръжен съд, наследодателят на ищеца, заедно с други заинтересовани граждани е инициирал процедура по оспорване по съдебен ред на този протокол с твърдение за неговата нищожност като е отпочнал и исково производство по общия исков ред за решаване спор за землищни граници по § 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. И двете производства са прекратени поради липса на правен интерес за наследодателя на ищеца с влезли в сила определения. Съобразяването на председателя на ПК - Плевен с влязъл в сила протокол от 1993 г. между двама кметове за промяна в землищните граници на две съседни села не е фактическо действие по см. на чл. 250 във вр. с чл. 203, ал. 4 от АПК - от една страна, а правно задължение на председателя на ПК да се съобразява с актове на органи на държавната власт, още повече, че към този момент съгласно практиката на ВАС споразуменията за промяна в землищни граници не се приемат за административни актове, подлежащи на контрол за законосъобразност пред съд и единствената защита срещу подобни промени в землищата е по общия исков ред, предвиден в § 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като подобно исково производство не е проведено успешно в полза на наследодателя на ищеца, протоколът от 17.12.1993г, подписан от кметовете на двете села в община Плевен е бил задължителен за председателя на ПК - Плевен. Действията, свързани с издаване и привеждане в действие на решение № 4-5/1996 г. на ПК - Плевен също не са фактически действия по см. на АПК - същите съставляват участие във формирането на волеизявление на компетентен колективен административен орган, а не фактически действия. Не са налице и незаконосъобразни бездействия във връзка с протокола за промяна в землищните граници и постановеното на тази база решение на ПК. Не е налице законово определено задължение за действие, което да не е изпълнено, за да е налице незаконосъобразно бездействие. Точно обратното - законът изисква председателят на ПК и всеки друг административен орган да се съобразява с действията и актовете на други държавни органи /в случая споразумителния протокол между кметовете на селата Коиловци и Бръшляница./ Настоящата касационна инстанция споделя изцяло и развитите от АССГ в мотивите на обжалваното решение доводи за това, че промяната в землищните граници не лишава гражданина от възможността да претендира реституция на внесените от него в ТКЗС земи, а би довела само до евентуална промяна в компетентната ПК, която следва да осъществи реституцията. Правилни са и изводите на административния съд за изхода от т. нар. "двойно застъпване" с имоти на трети лица, а именно - възможността за решаване на спора с тези трети лица по общия исков ред. Въпреки че при многократните уточнения на обстоятелствената част на исковата молба, ищецът не е въвел като основание за претенцията си незаконосъобразност на решение № 4-5/1996 г. на ПК - Плевен, настоящият съдебен състав намира, че правилно, с цел пълнота на изложението, АССГ е разгледал и този въпрос, приемайки, че не се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, каквото е процесното решение на ПК - от една страна, а от друга - не е налице нито отмяна на това решение като незаконосъобразно по съответния съдебен ред, нито пък ищецът твърди, че от него са произлезли вреди в резултат на невъзстановяване на всички имоти на наследодателя му /в т. см. становище от Марков - л. 58 по делото/. Правилно АССГ е приел, с оглед изслушаната по делото агро-техническа експертиза, че не се доказват и реално настъпили за ищеца вреди във вид на пропуснати ползи. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея решение на АССГ следва да бъде оставено в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение,