Решение № 10290 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5990/2025 г.

Производството е по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Б. Венева срещу решение 12578/10.04.2025 г., постановено по адм. дело 6359/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Х. А. К. от [населено място] Софийска област, е отменен РА Р 22221318003971 091 - 001/19.08.2019 г. (РА), издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с който е ангажирана отговорността по чл. 19 ДОПК на физическото лице за ДДС за данъчни периоди на месеците септември и октомври 2015 г. в размер на 188 373,53 лв., от която сума главница в размер на 135 941,16 лв. и лихви за забава в размер на 52 432,37 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Сочи се в касационната жалба, че в обжалваното решение не са преценени доказателствата по делото, както и са игнорирани обективни факти и доказателства и не са изложени мотиви, в които да се посочат исканията и възраженията на страните, което навежда и на оплакване по чл. 209, т. 3, предл. 3 АПК съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът неправилно е формирал извод, че не са налице основания да се претендира заплащането на ДДС във връзка с издадените фактури на Трейд Къмпани 2015 ЕООД, доколкото не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, което да води до начисляване на данък. Излага се оплакване, че първоистанционният съд неправилно е преценил, че описаното в ревизионния акт деяние представлява единствено невярно документиране, а не ощетяване на бюджета. Изразено е в касационната жалба несъгласие от касатора с приетото от съда, че не е извършено неподаване на декларация по ЗДДС, а само деклариране на фиктивни сделки, които е установено, че не са реализирани. За данните, описани в ревизионния доклад касаторът твърди, че те сочат, че се касае за дружество, създадено с цел изготвяне на документи за фиктивни продажби с цел ползването им във вериги за неправомерно приспадане на ДДС. Според касатора по отношение на Х. К. са налице предпоставките по чл. 19, ал.1 ДОПК, като в касационната жалба обстойно са описани всички факти и обстоятелства, установени в хода на ревизията, като въз основа на тях твърди, че ревизираното лице е укривало факти и такава проява на укриване представлява декларирането на фиктивни сделки в дневника за покупки, вместо действителни доставки. С твърдението на Х. К. в писменото обяснение, дадено пред ревизията, че в периодите, в които е бил управител на дружеството не е упражнявал търговска дейност, не е разписвал документи, свързани с дейността му, търговски сделки, банкови транзакции и издаване на фактури, а всички действия са извършвани без знанието и съгласието му , като единствено действие от негова страна е разписването на пълномощни на други лица, в касационната жалба се излага довод, че по този начин той признава, че не е осъществявал контрол върху дейността на дружеството, каквото е било основното му задължение по чл. 141, ал.1 ТЗ. В тази връзка според касационния жалбоподател твърди, че съдът не е коментирал обстоятелството, че е налице нотариално заверено пълномощно, с което Х. К. в качеството му на управител на Ди Пи 2 ЕООД е упълномощил Л. В. П. да извършва всички правни и фактически действия и да представлява дружеството, както и че въпреки това пълномощно К. е бил управител на дружеството и е бил длъжен да положи грижата на добър стопанин и да предприеме действия по упражняване на контрол върху взиманите оперативни решения за декларираните данни за дейността на дружеството. В този смисъл се цитира практика на ВАС, вкл. и относно това, че законът презумира знанието на управителя за икономическото състояние на юридическото лице. Изводът, направен в касационната жалба е, че Х. К. с цялостното си поведение показва, че не се касае просто за неизпълнение на задължения за своевременно разчитане с бюджета, а за изграден механизъм, целящ неспазване на законовите норми за деклариране на данъчните задължения, както и лишаване на кредитора от възможността и от всички законови средства за събиране на просрочените задължения. В касационната жалба се излага и довод, че само при невъзможност установените публични задължения да бъдат събрани от имуществото на длъжника може да се премине към установяването и впоследствие събирането им от лицето, отговорно по чл. 19 ДОПК, а в случая е установено, че дългът е квалифициран като несъбираем, въпреки предприетите действия по принудителното му събиране. Иска се в касационната жалба отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на Х. К. срещу РА. Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. В. Арнаудова. Ответникът по касационната жалба Х. А. К., чрез процесуалния се представител адв. С. Цеков, я оспорва по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховна касационна прокуратура в представено писмено заключение счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоначално с решение 6853/19.11.2021 г., постановено по адм. дело 239/2021 г. на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на Х. А. К. срещу цитирания по горе РА. С решение 6903/23.06.2023 г., постановено по адм. дело 3338/2023 г. на ВАС, Първо отделение е отменено първоинстанционното решение и делото е върнато на Административен съд София град за ново разглеждане от друг съдебен състав. В касационното отменително решение са дадени указания при новото разглеждане съдът на първо място да извърши проверка за подписването на електронните ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, а също и резултатите от проверка на валидността на електронните подписи на органите по приходите, участвали в ревизията. В отменителното решение е налице позоваване на Регламент (ЕС) 910/2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронните трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/2014 (по нататък в настоящето решение ще се използва само Регламента) и поради липсата на мотиви за валидността на електронните подписи на приходните органи е дал указания тези факти и обстоятелства, свързани с електронните подписи да се обсъдят от новия съдебен състав на първоинстанционния съд. Досежно компетентността на органа издал и подписал обжалвания РА, в отменителното решение на касационната инстанция е прието, че по аргумент на чл. 168, ал. 2 АПК съдът е следвало да изложи конкретни, а не шаблонни доводи (стр. 2, абзац 2) от решението. Така допуснатото нарушение касационният съд е приел, че е съществено, тъй като е следвало по реда на чл. 170, ал. 3 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК да укаже доказателствената тежест, вкл. за установяване спазването на изискването на чл. 120, ал.1, т. 8 ДОПК, което не е сторено, а следва от принципа на служебното начало в процеса. На следващо място касационната инстанция е посочила, че първоинстанционният съд не е изложил достатъчно мотиви относно приетото от правна страна относно предпоставките на чл. 19, ал. 2 ДОПК, като не е установено как съдът е достигнал до извода за наличие на фактическия състав на посочената разпоредба, вкл. причинно следствената връзка между укритите доходи и неудовлетвореното вземане. Посочено е в отменителното решение, че в съдебния акт е изложено, че той се основава на мотивите на ревизиращия екип, който бил извършил подробен и задълбочен анализ на писмените доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, но то не покрива критериите на чл. 236, ал. 2 АПК, приложим по силата на чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. При така изложеното касационният съдебен състав е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане на друг съдебен състав на Административен съд София град. При новото разглеждане на делото новият съдебен състав на първоинстанционния съд е назначил съдебно компютърна експертиза и въз основа на нея е приел, че представените електронни документи по делото са подписани от служителите на НАП с квалифицирани електронни подписи (КЕП), които са били валидни към момента на издаване на документите. Съдът се е позовал на Регламента, касателно електронните подписи, както и е кредитирал заключението на вещото лице, като компетентно и обосновано, в което е подкрепена валидността на КЕП на органите по приходите. Относно компетентността на органите, издали РА, съдът е приел, че съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК те са компетентни, като е налице териториална компетентност, материална и такава по степен, поради което е счел, че е неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на ревизионния акт. По съществото на спора съдът е приел, че РА е издаден при неправилно приложение на материалния закон - чл. 19 ДОПК. Посочено е, че материалноправните условия по прилагането му трябва да са налице кумулативно и при отсъствието и на която и да е от тях, нормата на чл. 19, ал.1 ДОПК е неприложима, а тежестта на доказване е на приходните органи. За установено съдът е приел, че дружеството, чийто управител е ревизираното лице Ди Пи 2 ЕООД има декларирани неплатени задължения по справки декларации по ЗДДС за месеците септември и октомври 2015 г., като са декларирани доставки с получател Трейд Къмпани 2015 ЕООД по 5 бр. фактури. Съдът е установил, че ДДС по тези фактури не е платен. Съдът е изложил мотиви, че деянието по чл. 19, ал.1 ДОПК към периода на фактурите се осъществява чрез укриване на факти и обстоятелства, които по закон член на управителния орган на дружеството е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичния изпълнител, но в случая такова деяние не било извършено. За напълно необосновани съдът е приел описаните от органите по приходите твърдения, че жалбоподателят е укрил факти, като при изпратените искания за представяне на документи и обяснения не е декларирал, че сделките не са осъществени. Според съда той е декларирал това, което му е известно че дружеството е имало пълномощник, както и че той не е запознат с дейността му, а всичко е извършено от други лица. В решението е изложено, че се касае до криминална дейност на множество лица, като обичайно фирмите се регистрират на слабограмотни и материално затруднени лица с цел прикриване на реалните извършители. Поради факта, че електронният адрес, от който са подавани документите е регистриран на името на жалбоподателя или, че той се води негов управител, дружеството не установява нито негово съзнание за действията, в които е включен, нито умишлени действия, целящи ощетяване на бюджета. Според съда не могат да се извлекат такива данни и от последваща продажба на фирмата. Отново в мотивите си съдът е посочил, че се касае за криминална дейност, която цели прикриване на следи от престъпление, в което не е доказано съзнателно участие на жалбоподателя, предвид и факта, че деянието води до сериозни негативни последици именно за него. С тези мотиви съдът е приел за незаконосъобразен оспореният РА и като такъв го е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено. С оглед указанията на първата касационна инстанция на ВАС, Първо отделение правилно въз основа на назначената от първостепенния съд съдебно компютърна експертиза е прието, че всички подписи на издателите на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с КЕП . Относно компетентността обосновано в обжалваното решение е прието за безспорно установено, че издателите на РА са компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, които са определени с акт на компетентния териториален директор по смисъла на чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК. Обсъден е от съда и начинът, по който е бил определен ръководителя на ревизията, както и че органите, издали РД и РА, поради което следва да се споделят и изводите на съда за тяхната компетентност. По материалната законосъобразност на ревизионния акт, безспорно е установено по делото, че с процесния РА е вменена отговорност по чл. 19, ал.1 ДОПК на Х. К. като управител за периода от 03.08.2015 г. до 11.12.2015 г. на Ди Пи 2 ЕООД, съотв. за задълженията на същото дружество за ДДС за данъчни периоди на месеците септември и октомври 2015 г. За приложимостта на разпоредбата на чл. 19, ал.1 ДОПК правилно решаващият съд е обсъдил и е приел, че е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: физическото лице да е управител или член на управителен орган на юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК към момента на възникване на публичните му задължения; укриване на факти и обстоятелства от физическото лице субект на отговорността, което е длъжно да заяви пред приходни органи или публичен изпълнител; да са установени публичните задължения на главния длъжник; невъзможност публичните задължения на главния длъжник да бъдат събрани и причинно следствена връзка между поведението на лицето управител или член на управителен орган на главния длъжник и невъзможността да бъдат събрани задълженията на главния длъжник. В процесния случай първата предпоставка е налице Х. К. за посочения по горе период е бил управител на Ди Пи 2 ЕООД, а вследствие на действия на публичния изпълнител е установено, че задължението за ДДС е несъбираемо, поради липса на имущество на Ди Пи 2 ЕООД, както и на липса на парични средства в банковите сметки на същото дружество, с изключение на 50 лв. в Инвестбанк АД, а в останалите четири банкови сметки в Интернешънъл Асет Банк АД е установено в хода на ревизията, че липсва движение по тези сметки. По образуваното изпълнително дело правилно съдът е установил, че във връзка с изпратените от публичния изпълнител за проучване на финансовото състояние на дружеството до Агенция по вписванията, Столична община, Централен регистър за особените залози, ГД Гражданско въздухоплаване, ИА Морска администрация и информационните системи на НАП дружеството няма недвижимости и движими вещи, нито притежава акции в други дружества. Правилно е установено по делото, че дружеството е отчитало само парични средства по банкова сметка по отношение на декларираните данни за внасяне на ДДС по фактурираните от него доставки по 5 бр. фактури към Трейд Къмпани 2015 ЕООД. Правилно съдът е приел, че отговорността по чл. 19 ДОПК е лична и субсидиарна (чл. 20 ДОПК) като тя се реализира спрямо физическото лице управител или член на управителен орган, само ако задълженията не могат да се съберат от дружеството, което то управлява. При описаното по горе става ясно, че въпреки образуваното изпълнително дело по отношение на Ди Пи 2 ЕООД, публичният орган не е могъл да събере дължимата сума за ДДС за ревизираните периоди на 2015 г. Следва да се споделят мотивите на първостепенния съд, че не е налице укриване на факти и обстоятелства, тъй като от името на дружеството са подадени справки декларации по ДДС, т.е. издадените фактури от Ди Пи 2 ЕООД са осчетоводени и за ДДС по тях е подадена справка декларация по ЗДДС, т.е. няма факти и обстоятелства, които да са укрити. Обстоятелството, че те не обективират действително осъществени доставки, не означава укриване на факти и обстоятелства по смисъла, който законодателят е вложил в разпоредбата на чл. 19, ал.1 ДОПК. В този смисъл правилно съдът е приел за незаконосъобразни констатациите, направени в РД, респ. РА, че Ди Пи 2 ЕООД съзнателно е декларирало доставки с получател Трейд къмпани 2015 ЕООД, които няма да бъдат извършени, тъй като това установено от ревизиращия екип обстоятелство не може да се подведе под нормата на чл. 19, ал.1 ДОПК, респ. не може да се ангажира отговорността на управителя като издател на процесните фактури. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно постановено при липса на сочените от касатора отменителни основания, следва на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. С. Цеков за оказаната на Х. А. К. безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата, на посочения адвокат следва да се присъди възнаграждение в размер на 6 500 лв. за настоящата инстанция, като съдът определя този размер и взема предвид обемът на защитата пред касационната инстанция, която не е сравнима с тази в първоинстанционното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд