Решение № 13749 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13053/2016 г.

Решение № 13749 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13053/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от К. П. С. от гр. С. против решение № 6127/10.10.2016 г. по адм. д. № 5008/2016 г. на Административен съд - С.- град. В касационната жалба поддържа, че решението е неправилно и иска да бъде отменено. Твърди, че в жилището живее единият му син със семейството си (съпруга и дете), съпругата му и другият му син. В съдебно заседание се представлява от адв. Н.. Моли да се уважи касационната жалба. Твърди, че по делото са представени обратни разписки за връчвани книжа на непълнолетния син на касационния жалбоподател. Ответникът по жалбата - кметът на Столична община, район "С.", редовно призован, се представлява от юрисконсулт Дъбов. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Заявява, че видно от доказателствата, всички заповеди и книжа са връчвани на пълнолетни членове на семейството. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът, в съответствие с разпоредбата на чл. 65 ЗОбС е посочил, че имотът се държи и владее без основание. Наемните договори за трите стаи са били прекратени с влязла в сила на 07.03.2014 г. заповед, която не е била оспорена. Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС е императивна и не допуска изключение от правилото. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - С.- град е образувано по жалба от К. П. С. срещу заповед № РЛС16-РД09-168/21.04.2016 г. на кмета на район "С.", Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 2 ЗОбС е наредено да се изземе общинско жилище, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, находящо се в гр. С., "ж. к. Г. М." бл. ..., вх. ..., ет. ... от К. П. С. и семейството му (домакинството му). С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата. Приел е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган - кметът на район "С.", Столична община, съгласно чл. 65, ал. 2 ЗОбС във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 34, ал. 1 от НРУУРОЖТСО, в съответствие с целта на закона, в предписаната от закона форма и при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Процесните жилища към датата на издаване на оспорената заповед са общинска собственост, съгласно АОС № 0013/27.12.1996 г. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че жалбоподателят държи общинското жилище без правно основание. М. К. С. и кмета на район "С.", Столична община, е имало сключени наемни договори за процесните общински имоти, които са били прекратени със заповед № РД-09-39/14.02.2014 г. на кмета на район "С.", Столична община, връчена лично на чл. на домакинството на жалбоподателя на 21.02.2014 г. Тази заповед по чл. 46, ал. 1 от ЗОбС не е била оспорена по съдебен ред нито от жалбоподателя, нито от членовете на неговото домакинство, поради което същата е влязла в сила на 07.03.2014 г. Именно поради тази заповед е отпаднало правното основание на К. С. и членовете на неговото домакинство да държат общинските жилища. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № РЛС16-РД09-168/21.04.2016 г. кметът на район "С.", Столична община, е наредил да се изземе общинско жилище, актувано с Акт за общинска собственост № 0013/27.12.1996 г. и находящо се в гр. С., ж. к. "Г. М.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. № 501, ап. ... и ап. ..., от К. П. С. и семейството му, които го държат (владеят) без правно основание. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени чл. 65, ал. 2 ЗОбС и чл. 34, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО). В мотивите на заповедта е посочено, че с влязла в сила заповед № РД-09-39/14.02.2014 г. на кмета на район "С.", Столична община, са били прекратени договори за наем от 12.04.2007 г., от 13.03.2006 г. и от 22.12.2005 г., сключени с К. С.. В заповедта е посочено още, че на 24.06.2015 г. е била връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 94Б-79/2/22.06.2015 г., като към момента на издаването на заповедта жилището не е освободено. Заповедта е издадена въз основа на констативен протокол от 11.04.2016 г. Не е спорно по делото, че апартаменти под номера 501, 516 и 517, са общинска собственост, съгласно АОС № 0013/27.12.1996 г. С договори за наем от 12.04.2007 г., 13.03.2006 г. и 22.12.2005 г., сключени въз основа на заповеди за настаняване № 16/12.04.2007 г., № 13/13.03.2006 г. и № 35/22.12.2005 г. на кмета на район "С.", Столична община, процесните общински жилища са отдадени под наем на К. С. и домакинството му, включващо Й. С. - съпруга и П. П. и И. П. - синове. Видно от приложената по делото заповед № РД-09-39/14.02.2014 г. на кмета на район "С.", Столична община, с която са били прекратени договори за наем от 12.04.2007 г., от 13.03.2006 г. и от 22.12.2005 г., сключени с К. С., същата е била връчена на 21.02.2014 г. на сина И. С., ЕГН **********. На тази дата И. С. е на възраст 16 г. Впоследствие до наемателите е изпратена и покана за доброволно изпълнение и съобщение по чл. 26, ал. 1 АПК за започване на процедура по изземване на общинското жилище, които също са връчени на лице, което не е посочено с имената си и е отбелязано само като "син". Поради това че домакинството на К. С. включва пълнолетен и непълнолетен син, не може да се приеме с категоричност, че и тази покана е връчена на пълнолетен чл. на семейството. Съгласно чл. 46, ал. 2 ГПК във вр чл. 144 АПК, когато заповедта не може да бъде връчена лично на адресата, тя се връчва на друго лице, което може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса. Във всички случаи обаче законът изисква лицето, на което се връчва съобщението, да е пълнолетно. След като заповедта за прекратяване на наемното правоотношение с К. С. не му е била надлежно съобщена, касационната инстанция приема, че наемното правоотношение не е валидно прекратено. С оглед на това К. С. и домакинството му обитават общинското жилище на валидно правно основание. От това следва, че заповедта за изземване на жилището, предмет на настоящото съдебно производство, е издадена в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменена. Като е приел, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е надлежно връчена на лицето К. С., административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени обжалваната заповед № РЛС16-РД09-168/21.04.2016 г. на кмета на район "С.", Столична община, с която е наредено да се изземе общинско жилище, находящо се в гр. С., ж. к. "Г. М.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. № 501, ап. ... и ап. ..., от К. П. С. и семейството му. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,