Решение № 9674 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3268/2014 г.

Решение № 9674 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3268/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Димитров Анастасов, гр. Бобов дол, чрез проц. си представител адв. Димитър Димитров, против Решение № 524/15.01.2014 г., постановено по адм. д. № 12012/2013 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Христо Димитров Анастасов против заповед № ЧР-03-28/02.08.2013 г. на министъра на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание - "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. След като решаващият състав е изследвал цялата процедура по налагане на наказанието е установено по безспорен начин, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на процедурата, регламентирана от чл. 229 ЗМВР и глава VI от ППЗМВР. В изпълнение изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е изследвал законосъобразността на оспорената заповед за дисциплинарно уволнение на всички основания по чл. 146 АПК и правилно установил, че не са допуснати нарушения при нейното издаване. В тази връзка са изложени подробни и обосновани мотиви. Преценката за правилно приложение на материалния закон е основана на събраните по делото доказателства, установяващи по безспорен начин извършените нарушения от дисциплинарно наказаното лице, изразяващи се в нерегламентирани контакти с лишени от свобода и техни близки за предаване на вещи, чието ползване е забранено в затвора. Това поведение на служителя правилно е окачествено като противоречащо на норми от Етичния кодекс за поведение на служителите от ГДИН, което е тежко нарушение на служебната дисциплина, водещо до наложеното дисциплинарно наказание "Уволнение". Неоснователно жалбоподателят се позовава на висящо наказателно производство, поради което извършеното деяние не било установено и доказано по безспорен начин, защото се касае за две различни и независими едно от друго производства, като предмет на нарушение по настоящето са етични норми за поведение на лицето. Ирелевантна е съставомерността на деянието по НК в конкретния случай. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд в настоящия състав