Решение № 2469 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11881/2011 г.

Решение № 2469 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11881/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Коста Георгиев, Милка Георгиева, Добринка Георгиева, Павел Георгиев и Николай Георгиев, чрез процесуалния им представител адвокат Иван Павлов, против решение № 1760/12.07.2011 г. по адм. дело № 1937/2009 г. на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена като неоснователна молбата им по чл. 409, ал. 1 от ГПК да им се издаде дубликат от изпълнителен лист, и е оставено без разглеждане искането им за осъждане на община Аврен да им заплати сумата от 78,52 лв. с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, но преди делото е постъпило писмено становище от адвоката им, че поддържа жалбата. Ответникът - кметът на община Аврен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, но в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК, като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, а разгледана по същество, е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касаторите, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че искането за издаване на дубликат от изпълнителния лист е неоснователно, тъй като първообразният изпълнителен лист не е бил изгубен или унищожен, както изисква ясната и точна разпоредба на чл. 409, ал. 1 от ГПК, а той по признание на молителя и длъжника се намирал в държане на последния, като освен това задължението по него е било изпълнено. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. От представените по делото писмени доказателства и от признанието и на двете страни се установява по безспорен начин, че след като е получил първообразния изпълнителен лист, молителят го е предал на ответника (длъжника) с уговорка последният да го изпълни доброволно. Длъжникът задържал при себе си този изпълнителен лист и изпълнил, макар и със закъснение, произтичащото от него парично задължение. Следователно като е приел, че не е налице основанието на чл. 409, ал. 1 от ГПК първообразният изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, за да бъде изваден дубликат от него и е отхвърлил молбата, съдът е постановил едно правилно решение, което следва да се остави в сила. Решението е правилно и в частта, в която съдът е оставил без разглеждане искането за осъждането на ответника да заплати на молителя лихви за забава, тъй като този иск е от компетентността на общите граждански съдилища, а не на административния съд. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 450 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,