Решение № 7091 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11124/2017 г.

Решение № 7091 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11124/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община чрез неговия представител срещу решение № 4734/13.07.2017 г. по адм. д. № 10516/2016 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-И. Ж. И. чрез пълномощника си намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Ж. И. срещу заповед № РД-30-110/05.12.2014 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж "стоманобетонни плочи в пода на помещения на първи етаж от жилищна сграда, находяща се УПИ III-205, кв. 50 по плана на гр. С., м. "Б.". С обжалваното решение, което е второ по съществото на спора след отменително решение на касационната инстанция, съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че извършените дейности са вътрешно преустройство, което не засяга конструкцията на сградата, не се премахват или преместват съществуващи зидови, не се променя предназначението на помещенията и натоварванията, поради което е налице изключението на чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "а", "б" и "в" ЗУТ /изм./ Така постановеното решение е правилно като съответно на приложимия материален закон: В изпълнение на указанията на касационната инстанция е допусната нова съдебно-техническа експертиза, която установява, че изпълнените армирани бетонови полета представляват нов укрепващ елемент, добавен към съществуващ конструктивен елемент-гредоред и не налице замяна на една конструкция с друга. Изпълнените стоманобетонови полета представляват хоризонтална диафрагма, която има свързващо и укрепващо действие поради нейната коравина. Извършените СМР в жилището не представляват "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а попадат в изключението на чл. 151 ЗУТ, при което не е необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. С извършеното не се засяга конструкцията на сградата, натоварванията в нея и не е променено предназначението. Тези характеристики сочат на визираните в чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "а", "б" и "в" ЗУТ /изм./ предпоставки, безспорно установени от доказателствата по делото. Касае се не за строеж, а за вътрешно преустройство, което законово е изключено от задължението да се изготвят инвестиционен проект и разрешение за строеж. В този смисъл твърдението в касационната жалба, че се касае за изпълнени стоманобетонни плочи, които увеличават натоварванията в помещенията, е неоснователно и категорично опровергано от назначената в изпълнение указанията в отменителното решение на ВАС експертиза. След като извършеното не е строеж, а преустройство, то не може да бъде квалифицирано като незаконен строеж. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Релевантните за приложението на нормата на чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "а", "б" и "в" ЗУТ /изм./ факти са установени и спрямо тях съдът правилно е приложил материалния закон. Като е приел оспорената заповед за материалнонезаконосъобразна, съдът е постановил решение в съответствие с относимата материалната норма. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в размер на 600 /шестстотин/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,