Решение № 3258 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7481/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение 642 от 20.06.2023 г., постановено по административно дело 621/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Бургас, е отхвърлена жалбата на ЙОРГОВСКИ ЕООД гр. Бургас против решение 1040-02-36/14.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Бургас, и дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ТП на НОИ Бургас сумата от 100 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от ЙОРГОВСКИ ЕООД, с [ЕИК], представлявано от управителя Й. Йорговски, действащ чрез пълномощника адвокат Кондев. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на решението на Бургаския административен съд и на потвърдените с него задължителни предписания. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски за производствата пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Бургас, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като моли решението да се потвърди и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на платения адвокатски хонорар от другата страна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Със задължителни предписания ЗД-1-02-01294820/08.02.2023 г., издадени от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Бургас след извършена проверка, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са дадени указания на осигурителя ЙОРГОВСКИ ЕООД да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Е. Николов за периода от 18.11.2022 г. до 18.12.2022 г., с вид осигурен 01, декларация образец 1, като неоснователно подадени за лице, което не е осигурено, понеже не е осъществявало трудова дейност през периода. Предписанията са обжалвани от адресата им по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред директора на ТП на НОИ Бургас, който е осъществил административен контрол и се произнесъл в производство по чл. 117, ал. 3 от КСО, като не е уважил жалбата, с която е бил сезиран. Изложил е съображения, че ако и Е. Николов да е имал сключен трудов договор с дружеството да работи в негов обект (бистро) като готвач, той не е извършвал трудова дейност през сочения период. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че Е. Николов, за когото осигурителят ЙОРГОВСКИ ЕООД е декларирал осигурителни данни, не е започнал реално осъществяване на трудова дейност по сключения трудов договор, поради което, като е потвърдил издадените задължителни предписания за заличаване на декларираните данни, административният орган е постановил законосъобразно решение. Съдът не е дал вяра на събраните свидетелски показания в противната насока, като дадени от работници на дружеството и противоречиви. Решението на Бургаския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото оспореното с нея съдебно решение е неправилно, понеже страда от пороци, обуславящи наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК. Изводите на съда, които са в унисон с развитите от административните органи съображения, не могат да бъдат споделени, защото са необосновани и са в противоречие с установената фактическа обстановка по спора. Ако и да е издирил и тълкувал правилно относимите материалноправни разпоредби (чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО), съдът е дал необоснован отрицателен отговор на основния спорен между страните въпрос дали Е. Николов реално е осъществявал трудова дейност в полза на дружеството жалбоподател и съответно е притежавал качеството осигурено лице за периода от 18.11.2022 г. до 18.12.2022 г. Решението на Административен съд - Бургас не кореспондира с надлежно събрания по делото доказателствен материал. В проверявания съдебен акт е налице неправилна интерпретация на релевантните факти, което е довело до необоснован краен извод за законосъобразност на процесното решение на директора на ТП на НОИ Бургас, потвърдило обсъжданите задължителни предписания. Дружеството осигурител е действащо и осъществява редовна търговска дейност в ресторантьорския бранш. Всички назначени в него лица, вкл. и Е. Николов, са на длъжности в съответствие с предмета му на дейност. Видно е от събраните гласни доказателства, че Е. Николов не само е имал сключен трудов договор, но и ефективно е изпълнявал трудовите си задължения по правоотношението си с работодателя ЙОРГОВСКИ ЕООД на длъжността готвач през сочения период в бистро Черно и бяло гр. Бургас, ж.к. Лазур, стопанисвано от жалбоподателя. Свидетелските показания са дадени от тогавашни колеги на Николов (свидетелката е сервитьор, а свидетелят готвач в същото бистро), и логично и безпротиворечиво описват естеството на трудовите функции на Николов, начина на осъществяването им и причината, поради която той в срока за изпитване е бил освободен от работодателя (несправяне с работата, обяснимо с липсата на професионален опит в тази сфера). Фактът, че тези лица са работници на ЙОРГОВСКИ ЕООД и произтичащата от това възможна тяхна заинтересованост сам по себе си не изключва достоверността на показанията им, която е очевидна при преценката им с оглед всички други данни по делото. Поради това съдът не е следвало да ги игнорира. В резултат от това решаващият съдебен състав не е констатирал материалната незаконосъобразност на процесното задължително предписание, издадено при липса на предпоставките, обуславящи правомощието на контролния орган на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО да го издаде, и на потвърдилото го решение на директора на ТП на НОИ Бургас. Като не е установил това и е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, Бургаският административен съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Понеже правният спор между страните е напълно изяснен от фактическа страна и не се налага да се правят нови фактически установявания, той следва да бъде разрешен по същество, като се уважи подадената първоначална жалба от дружеството до първоинстанционния съд и оспореното с нея решение на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърдените с него незаконосъобразни задължителни предписания също бъдат отменени. При този изход на спора по главните искания акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции, общо в размер на 1170 лв., от които 420 лв. за държавна такса (50 лв. за АС и 370 лв. за ВАС) и 750 лв. за адвокатско възнаграждение (500 лв. за АС и 250 лв. за ВАС), също се явява основателна, а искането на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено. Дължимите разноски на касатора трябва да се поставят в тежест на Националния осигурителен институт, понеже съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК, "поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Своевременно направеното възражение от пълномощника на касационния ответник по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство от упълномощения да представлява опонента му адвокат, се явява неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, дължимият размер не следва да се редуцира чрез намаляването му. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,