Решение № 14247 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4288/2015 г.

Решение № 14247 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4288/2015 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Илия Маринов Захариев от гр. Златица против решение № 76/9.02.2015 г., постановено по адм. дело № 1260/2014 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № З-155/31.10.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Пирдоп. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна. Изложени са съображения, че жалбоподателят не разполага с никакви финансови средства и затова е следвало да му бъде отпусната исканата помощ за задоволяване на битови нужди. Оплакването се определя като такова за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Пирдоп, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - област е отхвърлена жалбата на Илия Маринов Захариев против заповед № З-155/31.10.2014 г. на директора на дирекция "СП" гр. Пирдоп, с която му е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, потвърдена с решение № РД01-0172/28.11.2014 г. на директора на РДСП - София област. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Приел е, че не е доказано възникването на инцидентна жизненоважна потребност, за чието удовлетворяване да се отпусне еднократната помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Изложил е също, че в молбата - декларация на лицето не са посочени конкретни инцидентно възникнали нужди по смисъла на чл. 16 ППЗСП, а е направено общо искане за предоставяне на средства за битови нужди. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено по делото, че от Илия Маринов Захариев - касационен жалбоподател в настоящото производство, е подадена молба - декларация с вх. № З-155/20.10.2014 г. до директора на дирекция "СП" гр. Пирдоп, с която е поискал да му бъде отпусната еднократна помощ за инцидентно възникнали нужди, определени като "битови нужди". Въз основа на изготвения социален доклад от 30.10.2014 г. и приложените към него доказателства, както и предвид декларациите от лицето, е издадена обжалваната заповед, с която е отказано отпускане на исканата помощ по съображения, че няма инцидентно възникнали здравни, образователни, социално-битови и други жизненоважни потребности, на основание чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Не се спори също, че Илия Маринов Захариев има установена трайно намалена работоспособност 50%, съгласно експертно решение на ТЕЛК № 2347/173/29.10.2013 г., със срок до 1.10.2015 г.; получава пенсия в установен размер, както и интеграционни добавки по чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания в установен размер; отпусната му е целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г.; обитава жилище на свой близък, за което не плаща наем; не притежава жилищен или вилен имот. От страна на жалбоподателката не са оспорени установените от социалния работник факти и обстоятелства, както в производството по обжалване на заповедта по административен ред, така и пред двете съдебни инстанции. Наред с това не са представени никакви доказателства, нито са наведени доводи за инцидентно възникнала потребност /или потребности/, за чието задоволяване се претендира еднократната помощ. В чл. 16, ал. 1 ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно на задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т.е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. От събраните по делото доказателства не се установява в конкретния случай да са налице такива потребности. Искането за отпускане на помощта е формулирано по следния начин - "за битови нужди", без да е посочен конкретния вид на битовата нужда и съответно размера й и без да е обоснован инцидентния характер на потребността. Същевременно, от естеството на потребностите, за чието покриване е поискана помощта е видно, че се касае за постоянни потребности и съответно - постоянно необходими разходи за покриването им. Необходимостта за задоволяването на потребностите за битови нужди /които могат да бъдат за храна, отопление, ел. енергия, вода и други подобни/ са постоянни и обичайни потребности, които са в рамките на обичайния живот и бит на всяко лице, респективно - семейство. В искането не е посочено, че се претендира предоставяне на средства за разходи за лекарства, и въпреки че с експертното решение на ТЕЛК е установено наличие на трайно намалена работоспособност 50%, не може презумптивно да се приеме, че е налице инцидентно възникнала нужда от средства за лекарства или за лечение. В случая не са представени доказателства, от които да се установява, че при подаване на молбата са били са налице извънредни непредвидени потребности - според техния вид и/или според размер на средствата, необходими за покриването им. Поради това правилен е изводът на административния орган, който е възприет и от съда, че не е доказано наличието на инцидентно възникнали потребности, за чието задоволяване да се предостави специалната еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП. В случай, че лицето има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите си, то би могло да претендира постоянно подпомагане, при което следва да бъде направена преценка във връзка с нормативното ограничение свързано с диференцирания минимален доход. По изложените съображения, решението е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон и не е налице твърдяното касационно основание за отмяна. При извършената служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че същото е валидно и допустимо, като е постановено от законен състав, по допустима и редовна жалба и в рамките на претендираната съдебна защита. Поради това не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение