Решение № 2494 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10030/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Созопол против решение 596 от 02.06.2023 г., постановено по адм. д. 1439/2022 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът К. Кючуков, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отменя заповед 8 Z-645/27.06.2022 г. на кмета на община Созопол, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж покрита тераса към заведение за хранене", находящ се в ПИ с идентификатор 67800.505.127 по КК и КР на гр. Созопол. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че процесната тераса фигурира в акт за узаконяване 2/16.03.2001 г., като според заснемането за узаконяване терасата е с лека дървена конструкция и дървени колони. Позовава се на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и приема, че към момента на издаване на оспорената заповед терасата е с масивна стоманенобетонова конструкция с метални колони и с по-голяма площ. При тези данни прави извод, че строежът не е изграден без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, а е изграден при съществено отклонение от одобрения проект, въз основа на който е издаден актът за узаконяване, в който е предвидено изграждане на покрита тераса, но в действителност същата е изградена в по-големи размери и с различна конструкция. Съдът излага съображения, че на премахване следва да подлежи само отклонението от проекта, а не цялата тераса, поради което стига до заключение за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид факта, че строежът е V-та категория съобразно чл. 137, ал. 1 т. 5, б.г ЗУТ. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, а строежът е индивидуализиран в достатъчна степен, като в констативният акт е налице и окомерна скица. Законосъобразен е и изводът на съда, че при издаване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата незаконосъобразност. Неправилен е изводът, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин по делото е установено, че в случая е налице строеж, извършен без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Първоначално терасата е част от укта за узаконяване от 2001 г., а впоследствие през 2022 г. е осъществено строителство, като е променена конструкцията на терасата от лека дървена в масивна стоманобетонова, променени са и размерите на строежа. Следователно в случая се касае за реконструкция на строеж по смисъла на § 5, т. 44 вр. т. 38 ДР ЗУТ, за извършването на която е необходимо да бъдат издадени строителни книжа. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че такива не са издадени. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че в случая е налице съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект. По делото е установено, че процесната тераса е включена в издадения акт за узаконяване, но този факт не обосновава съществени отклонения от одобрените проекти. Актът за узаконяване е издаден на основание чл. 162 и чл. 180 ЗТСУ (отм.), а именно с него се узаконява незаконен строеж, като е направеното заснемане за узаконяване и актът узаконява строежа във вида, в който се намира към този момент, поради което в случая не може да се приема, че процесният строеж е реализиран в хипотеза на съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Но дори и да се предположи, че актът за узаконяване е издаден в хипотеза на изгубени строителни книжа, то строителството е реализирано и приключило. В случая е налице нов строеж с напълно нова конструкция, за което е необходимо, както одобряване на строителни книжа, така и съгласуване по реда на чл. 84 от Закона за културното наследство предвид статута на поземления имот, в който е реализирано строителството, липсата на което е самостоятелно основание за квалифициране на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Следователно оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон, а като прави извод в обратния смисъл първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди К. Кючуков да заплати на община Созопол сумата 3070 лв., от която 70 лв., представляващи заплатена държавна такса в касационното производство и 3000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Направеното в първоинстанционното производство възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минимален размер с начислен ДДС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,