Решение № 12956 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1675/2013 г.

Решение № 12956 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1675/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Христина Костадинова Минкова, действаща и като ЕТ "Крис 96 - Христина Минкова", град Варна против решение № 3006/13.12.2012 г. на Административен съд град Варна, постановено по адм. дело № 3678/2012 г., с което жалбата й срещу ревизионен акт № 031200543/01.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Варна, ИРМ - Добрич, потвърден с решение № 510/31.08.2012 г. на директора на дирекция ОУИ град Варна при ЦУ на НАП е отхвърлена. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради противоречието му със закона и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложените в тази връзка аргументи се отнасят до неправилно приложение на нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС при преценката на съда, че декларирането на доход от наем от имущество, притежавано при условията на съпружеска имуществена общност, представлява извършване на независима икономическа дейност и формира облагаем оборот за съпруга, който фактически не е получил дохода от наем. Според касатора за целите на ЗДДС е от значение единствено фактът кое лице извършва дейността съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, като не съществува законова презумпция за съвместно извършване на дейност от двамата съпрузи, когато имотът е съпружеска имуществена общност. На това основание в касационната жалба се твърди, че следва да се разграничава облагането на дохода от наем и извършването на независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС, като едно лице може да е данъчно задължено лице /ДЗЛ/ по ЗДДФЛ и да не е ДЗЛ по ЗДДС. Позовава се на решение на Съда по дело С-16/93 и на практика на ВАС по адм. д. № 7544/2011 г. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна не се представлява в касационното производство и не изразява становище по касационните доводи Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховият административен съд, първо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. При разглеждането й по съществото на спора, съдът намира следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - град Варна е бил ревизионен акт /РА/ № 031200543/01.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Варна, ИРМ - Добрич, потвърден с решение № 510/31.08.2012 г. на директора на дирекция ОУИ град Варна при ЦУ на НАП, с който на Христина Костадинова Минкова са определени задължения по ЗДДС в размер на 8 542.51 лева за данъчни периоди от 15.02.2010 г. до 28.02.2011 г., на основание чл. 102, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. С обжалваното решение жалбата е отхвърлена, като е прието, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма и в съответствие с процесуалния и материален закон. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че за периода 2008 г. - 2010 г. ревизираното физическо лице е декларирало доходи от наем на недвижим имот, придобит по силата на нотариален акт № 96, том V, рег. № 11168, дело № 780 от 05.07.2007 г., представляващ съпружеска имуществена общност както следва: за периода от 21.01.2008 г. до 21.01.2009 г. в размер на 250 лева месечно и за периода от м. 02.2009 г. - м. 06.2010 г. - по 150 лева месечно. Доходът представлява половината от договорения и получен наем по договори, сключени от другия съпруг Мирослав Петров Минков като наемодател и "Екстрийм Варна" ООД като наемател за временно и възмездно ползване на магазин от 28.85 кв. м. ведно със складово помещение от 33 кв. м., находящ се в град Варна, ул. "Пловдив" № 18. Наред с това е установено, че Христина Минкова е осъществявала търговска дейност като ЕТ "Крис 96 - Христина Минкова", приходите, от която са установени по месеци за периода от м. 01.2007 г. до м. 11.2011 г. въз основа на представените месечни отчети на ЕКАФП. При тези фактически данни от органите по приходите е прието, че получаването на доход от наем представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, оборотът, от която заедно с оборотът от търговската дейност на ЕТ "Крис 96 - Христина Минкова", надхвърля прага за задължителна регистрация по ЗДДС - 50 507.68 лева към 31.01.2010 г. и че лицето е следвало да се регистрира на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в срок до 14.02.2010 г. В очертания срок заявление за регистрация не е подадено, поради което и на основание чл. 102, ал. 2, т. 3 от ЗДДС с оспорения пред АС - Варна ревизионен акт са определени задължения по ЗДДС в размер на 8 542.51 лева и съответните лихви, за периода от 15.02.2010 г. - 28.02.2011 г., когато облагаемият оборот е паднал на 49 450.45 лева. Възприетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Размерът на дохода от наем е установен по представените ГДД, а размерът на оборота от търговска дейност на ЕТ е установен в хода на ревизията, въз основа на представените от ревизираното лице месечни отчети на ЕКАФП и не се оспорва от страните в хода съдебното производство. Въз основа на така установените факти, съдът е приел за законосъобразни изводите на ревизиращите органи по приходите, че декларираният и получен от Христина Минкова доход от наем представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и като такъв участва при формирането на облагаемия оборот по чл. 96 от ЗДДС, поради което определеният на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС данък за облагаемите доставки съответства на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които да доведат до неговата отмяна. Спорът по делото е правен и касае отговор на въпроса, декларираният от ревизираното физическо лице доход от наем на недвижим имот, съпружеска имуществена общност представлява ли независима икономическа дейност, извършвана от това лице, макар и то да не е сключило договора за наем и участва ли този доход при формиране на облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗДДС. Легалната дефиниция на понятието независима икономическа дейност е дадена в нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. По силата на чл. 3, ал. 2, изр. 3 от ЗДДС като независима икономическа дейност се определя и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Дадената в националния закон дефиниция на независима икономическа дейност съответства на легалното определение в приложимата по време разпоредба на чл. 9, § 1 от Директива 112/2006/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. В случая по делото безспорно се установява, че ревизираното физическо лице е реализирало доход от наем на недвижим имот за периода 2008-2010 г., който доход няма инцидентен характер и следва да се определи като експлоатация на материално имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност и като такъв попада в обхвата на независимата икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 3 от ЗДДС. Принципно вярно е застъпеното в касационната жалба становище, че въпросът за осъществяване на дейност по смисъла на чл. 3 от ЗДДС е фактически и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. В случая този въпрос е изяснен от фактическа страна. Договорите за наем, действително са сключени от другия съпруг - Мирослав Минков, но по силата на чл. 24, ал. 2 от СК, действията по управление на общото имуществото, извършени от единия съпруг обвързват другия. На това основание и предвид декларирането на дохода от наем от Христина Минкова в ГДД по ЗДДФЛ за периода 2008 - 2010 г., следва да се приеме, че този доход фактически е получен от ревизираното лице, независимо, че договорът е сключен от другия съпруг. Доходът е получаван редовно по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 3 от ЗДДС и като такъв участва при формирането на облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Според разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС - "облагаемият оборот" е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46,; 3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от същия закон. "Облагаема доставка" съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е ".... всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго". В процесния случай имотът е отдаван под наем за търговска дейност - офис, поради което не е налице и изключението по чл. 45, ал. 4 от ЗДДС за определяне на доставката като освободена и изключването на този вид дейност от облагаемия оборот. С оглед на изложеното изводите на Административен съд - Варна за наличие на основанията по чл. 96, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗДДС за регистрация по ЗДДС на Христина Минкова към 31.01.2010 г. са съобразени с установените по делото факти и приложимия материален закон. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС /в приложимата по време редакция/ за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация по този закон до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация по ЗДДС се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки. В случая данъкът, чийто размер не е спорен, е начислен върху извършените от лицето облагаеми доставки за периода от 15.02.2010 г. до 28.02.2011 г., когато са отпаднали основанията за задължителна регистрация по ЗДДС. Позоваването в касационната жалба на решение на Съда по дело С-16/93 е неотносимо към процесния случай, тъй като даденото тълкуване на чл. 2 от Шеста директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, касае определянето на облагаеми доставки на услуги, а не кръга на данъчно задължените лица. Доводите на касатора, основани на съдебната практика на ВАС, I отделение по адм. д. № 7544/2011 г. също не променят горните изводи, че декларирания като получен доход от наем за периода 2008-2010 г., представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 3 от ЗДДС. В решението по посоченото дело изрично се приема, че доходът от наем е получен от лицето, което го е декларирало в ГДД, какъвто е и процесния случай. По тези съображения решението, с което ревизионният акт е приет за законосъобразен и подадената от Христина Минкова жалба е отхвърлена, следва да се остави в сила. Водим от горното и на чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение,