Решение № 13372 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1847/2014 г.

Решение № 13372 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1847/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (ИА ВКВПД), чрез процесуален представител срещу решение № 7723 от 09.12.2013 г. по административно дело № 9043/2013 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед№ ЧР-09-1130 от 28.08.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Цветелина Тодорова срещу заповедта бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Цветелина Николаева Тодорова в представен по делото писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за )основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, при липсата на фактическите и правни основания, посочени в него и при неправилно прилагане на материалния закон. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е законосъобразността на Заповед № ЧР-09-1130 от 28.08.2013 г., с която изпълнителния директор на ИАВКВПД е прекратил служебното правоотношение с Тодорова на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради това, че същата е назначена при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на издаване на заповедта - служителката не отговаря на специфичните изисквания за заемане на длъжността. От доказателствата по делото е установено, че Тодорова е назначена със заповед № ЧР-09-298 от 13.05.2010 г. на изпълнителния директора на ИАВКВПД на длъжност "старши експерт" в отдел "Административно, информационно и техническо обслужване" в Териториална дирекция Бургас, в Главна дирекция "Управление на социалните дейности" в Изпълнителна агенция "Социални дейности на МО" за определен срок. Органът по назначението е приел, че същата отговаря на специфичните изисквания за заемане на длъжността - висше образование - бакалавър, специалност "мениджмънт", въз основа на диплома ДИБ 0040795, рег. № МЗ-3Б/20-08 от 09.07.2008 г., издадена от Международен университет гр. Москва и през 2011 г. я преназначил на длъжност "главен експерт" в сектор "Административно, информационно и финансово обслужване, в отдел "Югоизточен", в дирекция "Управление на военните клубове и военно-почивното дело" в ИАВКВПД. С писмо изх. № 830 от 08.08.2013 г. на началника на отдел "Югоизточен" Тодорова била поканена в срок до 07.09.2013 г. да представи преведена и легализирана диплома за висше образование, което условия тя изпълнила, като с писмо от 1305 от 03.09.2013 г. представила копие от дипломата, посочена по-горе със заверка на консул при посолството на Русия в България и превод на същата със заверка на Министерството на външните работи, дирекция "Консулски отношения". С писмо № 04-01-11 от 09.08.2013 г. изпълнителния директор на Национален център за информация и документация (НАЦИД) уведомил изпълнителния директор на ИАВКВПД, че Международният университет (хуманитарен) в гр. Москва е акредитирано висше училище единствено на територията на Руската федерация и принадлежи към нейната система на висше образование, а в регистъра на НАЦИД липсва информация Тодорова да е подавала заявление за академично признаване на дипломата й от този университет, което следва да подаде при наличие на правен интерес. Същевременно в писмото е посочено, че дипломи от този университет не са получили академично признаване на основание чл. 7а, ал. 1, т. 2 от Наредбата, тъй като същият провежда обучение на територията на България в нарушение на българското законодателство. При така установените факти правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Тодорова е била поканена в срок до 07.09.2013 г. да представи заверено копие от преведена и легализирана диплома, а оспорената заповед е издадена на 28.08.2013 г. т. е. преди изтичане на този срок. Отделно от това Тодорова не е била запозната със съдържанието на писмото на изпълнителния директор на НАЦИД и съответно не й е била дадена възможност да инициира производство по чл. 8 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. Само на това основание процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при което правилно е отменена от първоинстанционния съд. Представените по делото копия от диплома и превод на същата, заверени с апостил удостоверяват факта, че Тодорова е придобила висше образование, съгласно изискванията на Руската федерация (арг. чл. 4, ал. 1 от Наредбата), но не удостоверяват по предвидения от закона ред, че придобитото от нея образование отговаря на изискванията за образователна степен "бакалавър" в Република България. Правилно в тази насока съдът е посочил, че в случая при възникнало съмнение, че Тодорова не отговаря на специфичните изисквания за заемане на длъжността - завършена образователна степен "бакалавър" в съответствие с изискванията на българското законодателство е следвало да спре производството пред него до момента на произнасяне на компетентния орган. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото ИА ВКВПД следва да бъде осъдена да заплати на Тодорова направените деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение