Решение № 12526 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5403/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от заместник-министър на културата, чрез юрк. Л. Харизанова, и от Некстън пропъртис ЕАД, чрез адв. П. Георгиева, против решение 2398/07.04.2023 г., постановено по адм. дело 9592/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което в една част е отменена Заповед РД-9Д-12/22.02.2021 г. на зам.-министъра на културата в частта по т.1.2.1.3, в която е определен териториалния обхват на охранителната зона на недвижимата културна ценност, и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне, а в друга част е отхвърлена жалбата на дружеството против заповедта в останалата част. С оспореното решение също така е осъдено Министерство на културата да заплати на Некстън пропъртис ЕАД разноски в размер на 920 лева, както и Некстън пропъртис ЕАД да заплати на Министерство на културата разноски в размер на 100 лева. Заместник-министърът на културата обжалва в решението в частта, с която е отменена Заповед РД-9Д-12/22.02.2021 г., издадена от касационния жалбоподател, в частта по т.1.2.1.3, в която е определен териториалния обхват на охранителната зона на недвижимата културна ценност, и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне, както и в частта, с която е Министерство на културата е осъдено да заплати на Некстън пропъртис ЕАД разноски в размер на 920 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не се споделя изводът на съда, че в отменената част заповедта не е достатъчно мотивирана и е незаконосъобразна. Посочва, че изводите на съда противоречат на установеното в двете експертизи, приети по делото, които като цяло не са обсъдени от съда. Поради това иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на жалбата на Некстън пропъртис ЕАД. Направено е искане за присъждане на разноски. Некстън пропъртис ЕАД обжалва решенето в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Заповед РД-9Д-12/22.02.2021 г. на зам. министъра на културата в останалата част, както и в частта, с която е осъдено да заплати на Министерство на културата разноски в размер на 100 лева. Посочва се, че обжалваната част от решението е неправилна поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът за наличие на данни за предоставяне на статут на недвижима културна ценност на водонапорната кула. Посочва се, че оспорената заповед е немотивирана като цяло и че е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила, защото не е взето под внимание и не е обсъдено възражението на дружеството за започване на производството по предоставяне на статут на недвижима културна ценност на обекта, като също така дружеството не е уведомено за започналата процедура и за издадената заповед. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваната част от решението и цялостна отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски. И двете страни подават писмени възражения по отношение на ответната им касационна жалба. В съдебно заседание зам. министъра на културата не се представлява, а Некстън пропъртис ЕАД се представлява от адв. Георгиева. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на зам. министъра на културата и неоснователност на касационната жалба на Некстън пропъртис ЕАД След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба на зам. министъра на културата е неоснователна, а тази на Некстън пропъртис ЕАД основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Некстън пропъртис ЕАД против Заповед РД-9Д-12/22.02.2021 г. на зам. министъра на културата, с която е предоставен статут на обект Водна кула към памукопредачна фабрика Ернст Телман , [улица], [адрес], гр. София, с идентификатор 68134.1378.2007.7 в ПИ с идентификатор 68134.1378.2007 по КККР, с класификация на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Ново време, с категория местно значение и е определен режим за опазването й както следва: Териториалният обхват на недвижимата културна ценност обхваща територията, обхващаща обекта с посочени координати, а териториалният обхват на охранителната зона обхваща части от имоти с идентификатори 68134.1378.2007 и 68134.1378.2003 с контур с посочени координати. От фактическа страна административният съд направил подробно описание на оспорения административен акт, като посочил, че същият е общ административен акт. Посочил е, че Некстън пропъртис ЕАД е собственик на имота, предмет на заповедта на водонапорната кула и на имота, в който е разположена. Посочено е, че дружеството е уведомено от Директора на НИНКН, че започва производство по чл. 58, ал. 4, вр. чл. 61, ал. 1 ЗКН за изготвяне на заключителна оценка и режим за опазване на Водна кула, находяща се на горепосочения адрес, като им е предоставена възможност на основание чл. 34, ал. 3 АПК в 7-дневен срок да се запознае с документите по преписката и да изрази становище, включително да представи писмени доказателства и възражения във връзка със започналото административно производство пред НИНКН. Некстън пропъртис ЕАД се е възползвало от предоставената възможност, като на 04.12.2018 г. е депозирало възражение. С писмо от 28.02.2019 г. дружеството е уведомено, че направените от него възражения ще бъдат взети предвид от експертите на НИНКН при изготвяне на заключителната оценка за обекта. Освен писмените доказателства, административният съд допуснал и приел две съдебно-технически експертизи, отнасящи се до характеристиките на Водната кула и имота, на който е разположена. Първоинстанционният съд посочил, че с уведомление по чл. 66 АПК от 19.01.2021 г., оповестено на интернет страницата на Министерство на културата, заинтересованите лица са уведомени за открито производство по издаване на общ административен акт за и охранителна зона и предписания за опазване на процесния обект Водонапорна кула . Посочено е още, че към преписката липсват доказателства Некстън пропъртис ЕАД, собственик на обекта, да е уведомявано както за началото на производството, така и за издаването на процесната Заповед РД-9Д-12/22.02.2021 г. на зам. министъра на културата. Същата е обнародвана в ДВ бр.37/07.05.2021 г. и е публикувана на интернет страницата на Министерство на културата. От правна страна АССГ приел, че оспорената заповед представлява общ административен акт, издадена е от компетентен орган, в предвидената писмена форма. По отношение на мотивираността на оспорената заповед съдът приел, че в частта, в която е предоставен статут на обекта като единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Ново време, с категория местно значение и са определени режими на опазване териториален обхват на НКЦ с граници и териториален обхват на НКЦ и са дадени предписания за опазването, заповедта е мотивирана. В частта обаче, в която е определен териториалният обхват на охранителната зона на НКЦ, съдът приел, че заповедта не е достатъчно мотивирана, защото от изложеното в предхождащите издаването й документи не става ясно защо охранителната зона е определено да обхваща именно посочените части от визираните имоти. Именно поради това административният съд счел жалбата на Некстън пропъртис ЕАД за частично основателна, в следствие на което отменил Заповед РД-9Д-12/22.02.2021 г. на зам. министъра на културата в частта по т.1.2.1.3., в която е определен териториалния обхват на охранителната зона на НКЦ, и върнал преписката за ново произнасяне. По отношение на останалата част от оспорената заповед съдът приел, че съответства на приложимите материалноправни разпоредби на Закона за културното наследство и Наредба 3 от 10 юли 2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности. Посочено е, че обосновано и в съответствие с извършените проучвания в заключителната оценка е направен извод, че по отношение на процесната водонапорна кула следва да бъде предоставен статут на недвижима културна ценност, поради и което жалбата на Некстън пропъртис ЕАД против останалата част на Заповед РД-9Д-12/22.02.2021 г. на зам. министъра на културата е отхвърлена. Във връзка с възражението на Некстън пропъртис ЕАД, че не са били уведомени за започналото производство, административният съд приел, че действително са допуснати процесуални нарушения в хода на проведеното административно производство, които са ограничили правото на участие на дружеството в процедурата по издаване на акта, но допуснатите нарушения са несъществени, доколкото неуведомяването на адресата за проведеното административно производство не е повлияло ефективно върху съдържанието на акта. Прието е още, че в съдебното производство по обжалване на заповедта Некстън пропъртис ЕАД има възможност да защити интересите си и да представя доказателства, оборващи изводите на административния орган. Посочено е, че издаденият акт е оповестен на интернет страницата на Министерство на културата, но не е съобщен на Некстън пропъртис ЕАД, въпреки че административният орган е бил длъжен да го уведоми за началото на производството. Прието е, че с изпратеното на дружеството от страна на НИНКН на 15.11.2018 г. уведомление по чл. 26 АПК не може да се приеме, че дружеството е било надлежно уведомено и за производството пред Министерство на културата, тъй като се касае за две отделни, макар и свързани производства. Обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Некстън пропъртис ЕАД против Заповед РД-9Д-12/22.02.2021 г. на зам. министъра на културата извън т.1.2.1.3 от акта, е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав не споделя извода на съда, че неуведомяването на Некстън пропъртис ЕАД за започналото производство по издаване на Заповед РД-9Д-12/22.02.2021 г. на зам. министъра на културата не представлява съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на проведеното административно производство. Това е така, защото Некстън пропъртис ЕАД е собственик на водонапорната кула и на земята под него и неуведомяването му за започналото производство е ограничило правото му на участие и защита в процедурата по издаване на акта. Предмет на съдебен контрол е била Заповед РД-9Д-12/22.02.2021 г. на зам. министъра на културата, с която е предоставен статут на обект Водна кула към памукопредачна фабрика Ернст Телман , [улица], [адрес], гр. София, с идентификатор 68134.1378.2007.7 в ПИ с идентификатор 68134.1378.2007 по КККР, с класификация на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Ново време, с категория местно значение и е определен режим за опазването й както следва: Териториалният обхват на недвижимата културна ценност обхваща територията, обхващаща обекта с посочени координати, а териториалният обхват на охранителната зона обхваща части от имоти с идентификатори 68134.1378.2007 и 68134.1378.2003 с контур с посочени координати. Правилен е изводът на съда, че така оспорената заповед представлява общ административен акт, издадена е от компетентен орган, в изискуемата форма, но настоящият състав счита, че актът е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, което мотивира извод за нейната незаконосъобразност. Процесната заповед е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. От доказателствата по делото не се установява административният орган да е уведомил известните заинтересовани лица и организации за образуването на производството по издаването на заповедта, каквото изискване поставя чл. 26, ал. 1 АПК. Това представлява съществено нарушение на административно производствените правила с оглед нарушеното право на участие в производството на тези лица, гарантирано от чл. 34 АПК, съответно правото им да ангажират доказателства, да направят искания и възражения, да изразят становище за защита на интересите им. Като е приел противното, съдът е постановил неправилно съдебно решение, което подлежи на отмяна само на това основание. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че с изпратеното на Некстън пропъртис ЕАД от страна на НИНКН на 15.11.2018 г. уведомление по чл. 26 АПК не може да се приеме, че дружеството е било надлежно уведомено и за производството пред Министерство на културата, тъй като се касае за две отделни, макар и свързани производства. С горепосоченото уведомление Некстън пропъртис ЕАД е информирано за започването на производство по чл. 58, ал. 4, вр. чл. 61, ал. 1 ЗКН за изготвяне на заключителна оценка и режим за опазване на Водна кула гр. София, район Надежда . Действително на дружеството е предоставена възможност на основание чл. 34, ал. 3 АПК в 7-дневен срок да се запознае с документите по преписката и да изрази становище, включително да представи писмени доказателства и възражения във връзка със започналото административно производство пред НИНКН, възможност, от която дружеството се е възползвало, като на 04.12.2018 г. е депозирало възражение, но както съдът е посочил касае се за две отделни производства. Издателят на оспорената заповед е следвало да вземе под внимание стореното възражение от страна на дружеството до толкова, че да съобрази нормата на чл. 66, ал. 1 АПК, съгласно която откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Също така, съдът е следвало да отчете, че щом ВАС с определение 1319/11.02.2022 г., постановено по адм. дело 649/2022 г., с оглед разпоредбата на чл. 72, ал. 2 АПК, съгласно която ако в производството са участвали чрез предложения, възражения или по друг начин отделни заинтересовани лица или организации, на тях им се изпраща отделно съобщение за издаването на акта, е отменил прекратителното определение на АССГ относно приетата като недопустима поради просрочие жалба на Некстън пропъртис ЕАД, то неуведомяването на дружеството за започналото административно производство представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приемането на обратното прави съдебното решение несъответстващо на материалния закон, което от своя страна налага отмяната му. Следва да се отбележи, че в административния акт не са изложени мотиви по какви критерии е извършено оценяването на културно - строителната стойност на обекта. Не е извършено проучване и сравнение с други подобни обекти и липсват обективни критерии за тази оценка. Установеното нарушение на процесуалните правила е съществено, а при установено такова законодателят обвързва с отмяна на акта обстоятелство, което не е сторено от първоинстанционния съд. С оглед на така установеното, следва обжалваното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Некстън пропъртис ЕАД против Заповед РД-9Д-12/22.02.2021 г. на зам. министъра на културата извън т.1.2.1.3 от нея да бъде отменено, а оспореният административен акт реално изцяло отменен. Въз основа на гореизложеното следва и неоснователността на касационната жалба на зам. министъра на културата. Независимо, че оспорената заповед е частично отменена от АССГ на друго основание, то крайният резултат е правилен, поради и което обжалваната част от решението, с което е отменена Заповед РД-9Д-12/22.02.2021 г. на зам. министъра на културата в частта по т.1.2.1.3, в която е определен териториалния обхват на охранителната зона на недвижимата културна ценност, и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне, следва да се остави в сила. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора следва решението в частта му, с която в полза на Министерство на културата са присъдени разноски в размер на 100 лева да бъде отменено. Също така, в полза на касационния жалбоподател зам. министър на културата разноски за настоящата инстанция не се дължат. Следва да бъде уважено искането на Некстън пропъртис ЕАД за присъждане на разноски пред АССГ в пълен размер, поради което в полза на дружеството следва да се присъдят разноски в размер на още 920 лева. За пред касационната инстанция са представени доказателства за сторени разноски само в размер на 370 лева за заплатена държавна такса за образуване на настоящото дело, съгласно приложено на стр. 28 копие от потвърждение за плащане. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение