Решение № 6070 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3120/2016 г.

Решение № 6070 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3120/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив и от И. И. Д. чрез адв. Д-р Румен Петков против решение № 105/15.01.2016 г., постановено по адм. д. № 2171/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Дирекция "ОДОП"- Пловдив обжалва решение № 105/15.01.2016 г., постановено по адм. д. № 2171/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта в която е отменен РА № 131400823/16.04.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 645 от 01.07.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив.

В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АС – Пловдив в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

И. И. Д., чрез процесуалния си представител адв. Петков обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на И. Д. и частична основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив.

Предмет на обжалване пред АС-Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) РА № 131400823/16.04.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 645 от 01.07.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив, с който на жалбоподателя е начислен данък по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2008 г. в размер от 5709, 64 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 2969, 84 лв.; начислен е данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер от 579, 79 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 235, 69 лв.; начислен е данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер от 796, 29 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 241, 73 лв.; начислен е данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер от 627, 29 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 125, 61 лв.; определени са вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) по Кодекса за социално осигуряване (КСО) за 2008 г. в общ размер на 3 590. 40 лв. и лихви 3203. 02 лв., Вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 632. 13 лв. и лихви 427. 65 лв., Вноски за ДОО за 2010 г. в размер на 657. 25 лв. и лихви 310. 81 лв., Вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 205. 23 лв. и лихви 54. 95 лв., Вноски за ДЗПО за УПФ за 2008 г. в размер на 1056. 00 лв. и лихви 942. 07 лв., Вноски за ДЗПО за УПФ за 2009 г. в размер на 243. 13 лв. и лихви 164. 48 лв., Вноски за ДЗПО за УПФ за 2010 г. в размер на 298. 82 лв. и лихви 141. 19 лв., Вноски за ДЗПО за УПФ за 2011 г. в размер на 80. 17 лв. и лихви 21. 47 лв., Вноски за ЗО за 2008 г. в размер на 1238. 40 лв. и лихви 644. 15 лв., Вноски за ЗО за 2009 г. в размер на 389. 00 лв. и лихви 158. 13 лв., Вноски за ЗО за 2010 г. в размер на 478. 10 лв. и лихви 145. 14 лв., Вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 128. 27 лв. и лихви 25. 69 лв.

С решението си първоинстанционният съд е отменил процесния РА в частта му, с която на жалбоподателя са определени вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за ЗО за 2008 г., 2009 г, 2010 г. и за 2011 г. В останалата част жалбата е отхвърлена.

Жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив е неоснователна.

В частта относно допълнително установени задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО за периода 2008 г. и 2009 г., 2010 г. и 2011 г. решението е правилно и законосъобразно.

Съдът правилно е приел, че задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО за посочените периоди не се дължат. Недължимостта на задължителните осигурителни вноски произтича от разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., която е материално-правна и при липса на преходна разпоредба, която да и придава изрично обратно действие е неприложима по отношение на обществени отношения, възникнали преди приемането й. Тези задължения са определени по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК съгласно чл. 124а от ДОПК. Посочената норма е влязла в сила на 15.02.2011 г., същата е материално-правна и няма обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 от ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд.

С оглед изложеното решението на Административен съд-Пловдив следва да бъде оставено в сила в тази му обжалвана част.

По касационната жалба на И. Д..

С решението в обжалваната му част съдът е установил, че РА е издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно: - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Този извод е обоснован след извършен анализ на представените от РЛ доказателства.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита за правилно решението на административния съд относно частта, с която на ДЗЛ са установени публични задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008, 2009, 2010 г. и 2011 г., и прилежащите лихви. Не са допуснати твърдяните от касатора процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението в тази част. Не са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключението на ССЕ.

По същество касаторът сочи възражения аналогични с тези, съдържащи се в жалбата пред административния съд. Възраженията са обсъдени от съда в мотивите и са формулирани правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция. Обосновано съдът е приел, че в хода на административното и съдебното производство И. Д. не е успял да опровергае констатациите в РА относно обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.

Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за липсата на основания за извършването на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:

• т. 7. Декларираните и/или получени приходи, доходи, източници от формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние.

Правилно първостепенният съд не е приел твърденията на РЛ, че разходите за издръжка са поемани от неговата майка и втория му баща, при положение, че касаторът не е представил документи и други доказателства от които да е видно това. По време на настоящата ревизия от приходните органи са приети доходи от безвъзмездно предоставени средства от майка му И. Д. и втория му баща като дарение.

Обосновано е посочил първоинстанционният съд, че Д. не е разполагал в началото на ревизирания период със сочения от него размер на спестени парични средства към 01.01.2008 г. За получените суми от К. М. за 2007 г. и 2008 г. по 37 000 лв. и за 2011 г. 17 000 лв правилно е посочено, че за тези средства не са представени достатъчно доказателства за притежаването и предоставянето им от страна на М.. При извършеният анализ и съпоставка на доходите на М., органите по приходите са достигнали до обосновани изводи за неналичността на паричните средства, посочени като предоставени на РЛ.

Следва да бъдат споделени мотивите на административния съд, че се получава превишение на извършените разходи на И. Д., като не е оборено обстоятелството, че доходите с недоказан произход са, както следва: - за 2008 г. в размер на 63 917. 24 лв., за 2009 г. -7 982. 56 лв., за 2010 г. – 10 713. 11 лв. и за 2011 г. - 6 643. 35 лв., което от своя страна е дало основание за определяне на данъчните задължения на касатора Д. именно в посочените в РА размери.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС-Пловдив в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед изхода на спора по компенсация дължимите разноски са в размер на 189 лв. в полза на ответника по касация дирекция "ОДОП" - Пловдив.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,