Решение № 9762 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13122/2009 г.

Решение № 9762 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13122/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Трендафилов Жеков, чрез пълномощника му адв. Милица Генова, против решение № 486/8.07.2009 г., постановено от Варненския окръжен съд по адм. дело № 614/2006 г. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. По подробно развити съображения касаторът счита, че съдът неправилно е интерпретирал фактическата обстановка, в резултат на което е извел незаконосъобразни правни изводи. Иска отмяна на решението и произнасяне с решение по същество, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът - областният управител на област Варна не взема становище по касационната жалба. Останалите ответници - Янка Милева Петрова и Милчо Петров Николов, както и заинтересованите страни - Парашкев Димитров Лефтеров, Магдалена Димитрова Танева, Марийка Трендафилова Николова и Трендафил Петров Киров също не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и в този смисъл развива съображенията си. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Янка Петрова и Минчо Николов, наследници на бивш ползвател, който са оспорили ПНИ на селищно образувание местност "Траката", землище кв. Виница, община Варна, в частта относно имот № 6012, записан в регистъра към плана на наследниците на Трендафил Георгиев Жеков, възстановен собственик. Оплакванията на жалбоподателите са били, че имота следва да бъде вписан на тяхно име, тъй като по съдебен ред са им признати права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че с решение от 26.03.1996 г. по адм. дело № 1292/1995 г. Варненският окръжен съд е отменил отказа на кмета на община Варна № КЗ-94-Н/19 от 25.09.1995 г. да признае права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на Янка Милева Петрова и Милчо Петров Николов, по отношение на ползваната от тях по силата на 76-то ПМС земеделска земя от 600 кв. м. в м. Фатрико дере", като е задължил кмета на община Варна да изпълни процедурата по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Процедурата е изпълнена от общинската администрация и са налице доказателства за заплащане на имота. Претендираният от жалбоподателите имот № 6012 е вписан в ПНИ с площ от 896 кв. м. на наследниците на бившия собственик Трендафил Жеков, които са предявили ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. С влязло в сила решение на Варненския окръжен съд жалбоподателите са осъдени да им предадат владението на недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, м. "Фатрико дере", представляващ имот № 153 по КП "Траката" от 1987 г. с площ от 800 кв. м., а по ПНИ на СО "Траката", съставляващ реална част от имот № 6012 с площ на частта от 800 кв. м., при граници на частта, обозначени на комбинираната скица към СТЕ. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че жалбоподателите са придобили права по силата на съдебно решение по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху земеделска земя от 600 кв. м. в местността "Фатрико дере", като са налице доказателства за заплащане на имота, т. е. ползвателите са трансформирали правото си на ползване в право на собственост. Приел е също така, че влязлото в сила решение на гражданския съд по чл. 108 от ЗС, легитимиращо заинтересованите страни като собственици, е постановено след издаване на оспорената заповед, поради което не следва да бъде обсъждано. Съдът се е позовал на резултатите от техническата експертиза, според която е налице частична идентичност между имота, заплатен от ползвателите и имот № 6012 по ПНИ и е достигнал до извода, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а преписката да се върне на административния орган, който да отчете правата на всяка от страните, като изясни границите на имотите, т. е. къде точно попадат изкупените от жалбоподателите 600 кв. м. съобразено с възстановения на заинтересованите страни имот. Така постановеното решение е правилно. Не могат да се приемат доводите в касационната жалба, че жалбоподателите не са правоимащи лица по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В производството с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ съдът преценява законосъобразността на одобрения със заповедта на областния управител план на новообразуваните имоти във всичките му части (текстова, графична, цифрова и регистър на имотите). В рамките на това производство обаче съдът не може да извършва преценка дали са били налице законовите предпоставки за придобиване правото на собственост при условията на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и да проверява дали административният орган е спазил предвидената процедура, тъй като това са въпроси, които могат да бъдат разрешени в друго предходно производство. В случая обаче са налице безспорни доказателства, че в рамките на приключило през 1996 г. съдебно-административно производство ползвателите са придобили права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Административната процедура е приключила, спазени са законовите изисквания за оценка на имота и нейното заплащане по сметка на район "Приморски", община Варна. Налице е осъществен фактически състав на трансформация на правото на ползване в право на собственост и за ползвателите е налице годно правно основание да бъдат записани в регистъра на имотите към ПНИ. Несъстоятелни са оплакванията, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е приложил чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.), според който при постановяване на решението съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска (жалбата) факти, които са от значение за спорното право. Такъв факт, според касатора, е решения с влязло в законна сила съдебно решение спор за собственост. Настоящият състав обаче приема, че това новонастъпило обстоятелство не следва да бъде зачетено. Съгласно чл. 302 от ГПК влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. В случая е налице влязло в сила решение от 26.03.1996 г. по адм. дело № 1292/1995 г., с което Варненският окръжен съд е отменил отказа на кмета на община Варна № КЗ-94-Н/19 от 25.09.1995 г. да признае права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на Янка Милева Петрова и Милчо Петров Николов, по отношение на ползваната от тях по силата на 76-то ПМС земеделска земя от 600 кв. м. в м. Фатрико дере". С посоченото решение е налице произнасяне по законосъобразността на административния акт (отказ на кмета на община Варна № КЗ-94-Н/19 от 25.09.1995 г.), което не е било съобразено от гражданския съд. Вярно е, че решението по административноправния спор не обвързва бившите собственици, тъй като те не са били страни по делото от 1995 г. Това обаче не означава, че при произнасянето си по гражданскоправния спор съдът не следва да съобрази настъпилите от това решение последици, а именно установената незаконосъобразност на отказа на административния орган и признатите права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на бившите ползватели. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение