Решение № 9732 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7151/2013 г.

Решение № 9732 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7151/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Калинка Пенчева Александрова от гр. Варна против решение № 3846 от 19.03.2013 г., постановено по адм. дело № 15110/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № К-11885 от 29.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Министърът на вътрешните работи е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № К-11885 от 29.10.2012 г., издадена от Министъра на вътрешните работи на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, с която на Калинка Пенчева Александрова от гр. Варна - инспектор-специалист V степен в "Говорители на областни дирекции на МВР" на отдел "Връзки с обществеността и медиите" при Дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" - МВР, с месторабота "говорител на ОДМВР - Варна", категория Г-II степен - е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното й правоотношение е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта. С постановеното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед от компетентния орган при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 229, ал. 1 и 5 и чл. 213, ал. 2 от ЗМВР и в съответствие с изискванията на материалния закон. Изводите на съда се основават на извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че на 23.10.2012 г. в репортаж от вечерната новинарска емисия на телевизия "БТВ" жалбоподателката Александрова е нарекла "глупак" и "селски глупак" гражданина Максимов, който е предоставил видеоматериал на заснети трима спящи полицаи в патрулен автомобил. Поведението й е пример за непрофесионално отношение, което е засегнало пряко авторитета на полицейската професия и е предизвикало крайно негативна обществена реакция в електронните форуми. Нарушението на правилата на т. 4, 7, 8 и 12 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е обосновало налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР при отчитане тежестта на нарушението и настъпилите от него последици съгласно чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост и нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 149, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК за приключване на съдебното дирене, след като фактите по делото бъдат изяснени. С определението си от съдебно заседание на 27.02.2013 г. първоинстанционният съд правилно е оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателката за допускане до разпит като свидетели на журналистката от БТВ Десислава Ризова и на репортери от Националната телевизия, които да установяват технологията на провеждане на телевизионно интервю; за допускане до разпит като свидетели на дисциплинарноразследващите лица инспектор Пламен Димитров и Даниела Димитрова; за назначаване на съдебно-медицинска и психиатрична експертиза относно симптоматичното състояние на жалбоподателката при даване на интервюто и дали емоционалният й изблик в края на даденото интервю е израз на заболяването й. Всички факти, които жалбоподателката се е домогвала да установи чрез изброените доказателствени средства, не са били от значение за решаване на делото. Като говорител на ОДМВР - Варна жалбоподателката Александрова е имала задължение да комуникира с представителите на агенциите за масово осведомяване, като ги информира за събитията, свързани с работата на МВР. При публичното коментиране и интерпретиране на фактите тя е била длъжна да се съобразява с етичните правила, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи: по т. 4 - да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; по т. 7 - да пази доброто име на институцията, която представлява; по т. 8 - да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; по т. 12 - да изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия. На 23.10.2012 г. по телевизия БТВ е излъчен репортаж, в който жалбоподателката, поканена да коментира в качеството й на говорител на ОДМВР - Варна видеозапис на спящи полицаи, пренебрежително е нарекла подалото информацията лице Боян Максимов Бозов "глупак" и "селски глупак". Тези обидни за всяко лице квалификации са предизвикали общественото мнение по изключително отрицателен начин, защото с основание са били изтълкувани като отношение на институцията към гражданите. След като жалбоподателката поради спешност и неотложност, както твърди, е изпълнявала функциите на говорител и по време на разрешения й отпуск, то тя е следвало да се ръководи от съзнанието, че със съобщаване на личното си мнение в разговор с журналистите, провели интервюто, ангажира органите на МВР. Афектираното й състояние, за което съобщава в жалбата си и обстоятелството, че е водила със себе си тригодишния си син, не могат да служат като оправдание на укоримото й и обществено неприемливо поведение при изпълнение на служебните й задължения. Формата на вината - умисъл или непредпазливост - е без значение, защото и при проява на небрежност деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди неправомерния резултат. Неоснователно е оплакването за провеждането на дисциплинарното производство "при съкратени срокове". Както е посочено в мотивите на първоинстанционното съдебно решение, в ЗМВР не е предвиден минимален срок за провеждане на дисциплинарното производство. Дисциплинарното наказание е наложено, след като са спазени всички процесуални изисквания за провеждане на производството: при липса на изрична забрана за водене на дисциплинарното производство, когато служителят е в отпуск, са дадени писмени обяснения и възражения по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР пред комисията, извършваща дисциплинарното разследване; служителят е бил запознат с резултатите от проверката срещу подпис; с писмо вх. № 34049 от 29.10.2012 г. Дирекция "Инспекция по труда" - София е дала предварително разрешение. Извършеното от държавния служител действие е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и е уронващо престижа на службата, което обосновава наличието на правното основание по чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалния и материалния закони като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,