Решение № 12975 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10485/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ВГ" АД, ЕИК 121186623, срещу Решение 26008 от 31.07.2025 г., постановено по адм. дело 6191/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р - 22222518005288-091-001/20.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 596/13.04.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като неправилни и необосновани се оспорват изводите на първоинстанционния съд по отношение на облагането по ЗДДС. В подробно изложение се твърди, че с представените още в хода на ревизията и в съдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства е установено по категоричен начин реалното изпълнение на процесните доставки на стоки и услуги, както и използването им за икономическата дейност на дружеството. Излагат се аргументи за материална незаконосъобразност на РА и в частта на установените задължения по ЗКПО. Твърди се, че неправилно ревизиращите органи и съдът са приели, че е налице отклонение от данъчно облагане със сключения от дружеството договор от 30.11.2017 г. за продажба на акции, като това обстоятелство не е доказано с изготвената при ревизията експертиза и е опровергано с приетата от съда съдебно-оценителна експертиза, както и от доклада за оценка на Сънрайз" АД, изготвен през м. октомври 2017 г. Излагат се доводи за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 ЗКПО на отчетените разходи за 2016 г. по фактури, издадени от Лайфстайл-Диаманти" ЕООД и за 2017 г. по фак­тури, издадени от Мери Бел Кидс" ЕООД и Черно Море 2016" ЕООД. В съдебно заседание, касаторът, чрез адв. Гълъбова, моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановена отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът директор на дирекция ДОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Соколова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226, ал. 1 АПК, след като с Решение 6595/29.05.2024 г., постановено по адм. дело 12181/2023 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено Решение 6190/20.10.2023 г., постановено по адм. дело 4098/2020г. по описа на АССГ, с което РА Р - 22222518005288-091-001/20.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, е прогласен за нищожен, и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. На първоинстанционния съд са дадени указания да осъществи проверка на материалната законосъобразност на оспорения РА, като за целта отграничи спорното и безспорното между страните, обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани относими доказателства и въз основа на тях изгради конкретни фактически и кореспондиращи им правни изводи. Дадени са указания във връзка с преценката на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Предмет оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА Р - 22222518005288-091-001/20.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 596/13.04.2020 г. на директора на дирекция ДОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на "ВГ" АД са установени следните задължения: по ЗДДС в общ размер от 156 882,94 лв., вследствие на отказано право на данъчен кредит и са начислени лихви за забава в общ размер от 32 516,07 лв.; по ЗКПО за 2016г. и 2017г. в общ размер от 473 689,01 лв. и лихви за забава в размер на 97 442,94 лв. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на приложимите административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Формирал е извод, че спорът между страните е изцяло правен - относно наличието на основания за отказ на претендираното право на данъчен кредит по чл. 6 и чл. 9, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и относно наличие на основания за непризнаване на разходи за данъчни цели и отклонение от данъчно облагане по реда на чл. 26, т.2, чл. 10 и чл.16, ал. 1 и ал.2, т. 4 ЗКПО. По отношение на установените задължения по ЗДДС, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от РАД СТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД, РЕЛАКС ТРАВЕЛ" ЕООД, ЛАЙФСТАЙЛ - ДИАМАНТИ" ЕООД, ЧЕРНО МОРЕ 2016" ЕООД, АНИВИЯ" ЕООД и МЕРИ БЕЛ КИДС" ЕООД, АССГ е споделил извода на приходните органи за недоказано реално изпълнение на доставките на услуги и стоки от посочените дружества. Съдът е приел за безспорно установено, че за процесните доставки на услуги, фактурирани от РАД СТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД, РЕЛАКС ТРАВЕЛ" ЕООД, ЛАЙФСТАЙЛ - ДИАМАНТИ" ЕООД е налице документална следа - представени са фактури, приемно-предавателни протоколи, количествено-стойностни сметки, договори, извършени са плащания по фактурите. За недоказано е счел обаче действителното извършване на услугите от сочените доставчици. Съдът е възприел като правилен и извода на приходните органи, че доставките на стоки, фактурирани от ЧЕРНО МОРЕ 2016" ЕООД, АНИВИЯ" ЕООД и МЕРИ БЕЛ КИДС" ЕООД не са действително осъществени от посочените доставчици. В тази насока е установено, че не са ангажирани доказателства за произхода на стоките и транспортирането на същите. Цялостната преценка на всички доказателства събрани както в хода на ревизията, така и в съдебното производство, според съда, водят до заключението, че процесните сделки са сключени с цел данъчна измама, състоящата се в неправомерно ползване на правото на приспадане на данъчен кредит. В подкрепа на този извод са установени редица факти и обстоятелства, изчерпателно описани в РД и РА. Налице са издадени фактури от дружества, които не са фактическите доставчици по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗДДС и жалбоподателят неправомерно е ползвал право на данъчен кредит. Формиран е извод за материална законосъобразност на РА и в частта на установените допълнителни задължения по ЗКПО. АССГ е възприел констатациите на ревизиращите органи по отношение на размера на приспаднатите загуби от предходни години, съгласно които от положителния данъчен резултат за 2015 г. в размер на 2 602 658,56 лв. е приспадната данъчна загуба от предходни години в същия размер по реда на чл. 71, ал. 1 от ЗКПО, с остатък за пренасяне в размер 2 389 557,58 лв. от формирана данъчна загуба за 2014 г. В тази връзка, правилно е установено, че дружеството има право на приспадане на данъчна загуба за 2016 г. в размер на 2 389 557,58 лв., а не на отразената в ГДД за същия период приспадната загуба в размер на 3 449 722,53 лв. След приспадането не е налице остатък за пренасяне, поради което за дружеството не е налице право на приспадане на данъчна загуба в размер на 96 179,78 лв., отразена в ГДД за 2017 г. Според съда, тези констатации не са опровергани от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която дава принципен отговор как се извършва пренасяне на данъчна загуба и какво е извършило дружеството. Съобразно мотивите, изложени по отношение облагането по ЗДДС, първоинстанционният съд е споделил като правилен и извода на ревизиращите органи за документална необоснованост на счетоводно отразените разходи за получени доставки, които на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО не са признати за данъчни цели: през 2016 г. по Фактури 000000824/12.02.2016 г. /с ДО 2 000,00 лв./ и 00000841/23.05.2016 г. /с ДО 2 650,00 лв./, или обща данъчна основа в размер на 4 650,00 лв., издадени от ЛАЙФСТАЙЛ - ДИАМАНТИ" ЕООД; през 2017 г. по фактурата, издадена от МЕРИ БЕЛ КИДС" ЕООД и четирите фактури, издадени от ЧЕРНО МОРЕ 2016" ЕООД, с обща данъчна основа в размер на 75 902,40 лв. АССГ е формирал извод за материална законосъобразност на РА и в частта на увеличения финансов резултат на дружеството за 2017 г. на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО със сума в размер на 3 500 000,00 лв., представляваща формирана загуба, осчетоводена по дебита на сметка 623 Разходи по операции с финансови активи" в резултат на продажбата, осъществена на 30.11.2017 г. от ВГ" АД на 14 509 00 броя обикновени поименни акции (всяка с номинална стойност от 1,00 лв.) от капитала на СЪНРАЙЗ" АД на ПРЕЧИСТВАТЕЛНА СТАНЦИЯ ЗА ОТПАДНИ ВОДИ ЕЛЕНИТЕ ВЛАС" ООД. В тази насока съдът е кредитирал изготвената при ревизията оценителна експертиза, която е определила пазарна цена от 4 500 000лв. на акциите, продадени от ВГ" АД на Пречиствателна станция за отпадни води Елените Влас" ООД по договор от 30.11.2017г. При определяне на пазарната стойност на оценяваните активи експертът е приложил метода на сравнимите неконтролирани цени съобразно чл. 18, ал. 1 от Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (Наредба Н-9), като контролираната сделка между ВГ АД и Пречиствателна станция за отпадни води Елените Влас" ООД е съпоставена със сделката между ВГ" АД и Виктория Туристик" АД, тъй като двете сделки са направени за идентични или подобни активи, осъществени при съпоставими условия и еднакви параметри. Съответно, не е кредитирана съдебно-оценителната експертиза, приета по делото, тъй като според съда, същата не е съобразена с регламентираните в Наредба Н-9 методи за определяне на пазарните цени. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. В частта на облагането по ЗДДС: Първоинстанционният съд е възприел изцяло правните изводи на приходните органи, обосновали постановения отказ на право на приспадане на ДДС по спорните доставки на стоки и услуги при липса на детайлно и подробно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s.r.o.: "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика)". Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). Материалноправните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. С т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС е прието: "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. ". По доставките на стоки, осъществени от ЧЕРНО МОРЕ 2016" ЕООД, АНИВИЯ" ЕООД и МЕРИ БЕЛ КИДС" ЕООД: В хода на ревизията от ВГ" АД са представени както процесните фактури, така и вторични счетоводни документи, установяващи реалното изпълнение на доставките на стоки. Изпълнено е изискването на чл. 71 ЗДДС - издадените от доставчиците фактури съответстват на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в т.ч. отразено е количеството и вида на стоката. Към фактурите, издадени от ЧЕРНО МОРЕ 2016" ЕООД и МЕРИ БЕЛ КИДС" ЕООД са приложени приемно-предавателни протоколи, съдържащи описание на вида и количеството на предадените стоки /различни видове чаши, доставени от МЕРИ БЕЛ КИДС" ЕООД, ядки и безалкохолни напитки от ЧЕРНО МОРЕ 2016" ЕООД/, заедно с единична и обща стойност, които съответстват на съдържанието на първичните счетоводни документи. Във фактурата, издадена от АНИВИЯ" ЕООД, се съдържа както описание на доставените плодове и зеленчуци, така и имена и подписи на лицата предали и приели стоките в гр. София. Следователно, между страните по сделките е извършена индивидуализация на предмета на доставките по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Приетите по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи /от 03.05.22 г. и 23.11.22 г./ са констатирали счетоводното отразяване на посочените доставки на стоки в счетоводството на ВГ" АД, както и извършено плащане от дружеството по банков път по фактурите, издадени от МЕРИ БЕЛ КИДС" ЕООД и АНИВИЯ" ЕООД, и в брой по тези, издадени от ЧЕРНО МОРЕ 2016" ЕООД. Установено е счетоводното отразяване на доставките и при МЕРИ БЕЛ КИДС" ЕООД. Основният мотив за отказ на правото на приспадане на ДДС на приходните органи, възприет и от АССГ, е липсата на доказателства за произход и за транспортиране на стоките, предмет на спорните доставки, както и за наличието на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците за изпълнението им. Същият е в противоречие с постоянната практика на Съда на ЕС, възприета и в практиката на ВАС, съгласно която не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на нередности при доставчика и предходните доставчици по веригата, като тези нередности не могат да бъдат самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит на получателя. Липсата на данни за наети по трудов договор работници при доставчика, както и за произхода на стоките, не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са едни от основните съображения на приходната администрация в случая. В тази насока е задължителното тълкуване на Директива 2006/12/ЕО, дадено с решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David), в решението по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 и решение С-18/13 (Макс Пен). По доставките на услуги, осъществени от РАД СТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД, РЕЛАКС ТРАВЕЛ" ЕООД, ЛАЙФСТАЙЛ - ДИАМАНТИ" ЕООД: Както в хода на ревизията, така и в съдебното производство, от ревизираното дружество са ангажирани доказателства и доказателствени средства, въз основа на които се установява изпълнението на материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по спорните доставки на услуги, в т.ч. действителното им осъществяване от преките доставчици. Във връзка с доставките от РАД СТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД, освен процесните фактури, са представени съпътстващи документи, от които се установява както предметът на доставките строително-ремонтни дейности на обекти, находящи се в хотел Маринела, гр. София, така и действителното им изпълнение от доставчика и приемането им от възложителя. Между страните са сключени договори от 15.09.2017 г. и от 05.03.2018 г., съгласно които ВГ" АД е възложило на РАД СТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД да извърши ремонтни и довършителни дейности на конкретно посочени обекти, находящи се в хотел Маринела, гр. София. За установяване завършването, приемането и плащането на извършените СМР на отделните обекти са съставени двустранно подписани Протоколи/Акт обр. 19 /приложение 2 от адм. д. 4098/2020 г. на АССГ, подробно описани в съдебно-счетоводната експертиза от 15.02.23 г. на л. 773 и сл. от посоченото дело/, в които са отразени извършените дейности, мярка, количества, единична и обща стойност. Съставени са и количествено-стойностни сметки /КСС/, в които се съдържа описание на извършените видове работи, мярка, количество, цена и обща стойност. Във връзка с действителното изпълнение на услугите от доставчика са представени доказателства за превъзлагането им на Белгравия Евентс" ЕООД Договори за възлагане на СМР на конкретно посочени обекти, находящи се в хотел Маринела, гр. София, сключени на 18.09.2017 г. и на 07.03.2018 г. между РАД СТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД и Белгравия Евентс" ЕООД; Протоколи/Акт обр. 19 за приемане на извършените СМР на съответния обект; фактури, издадени от Белгравия Евентс" ЕООД на РАД СТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД /приложение 2 от адм. д. 4098/2020 г. на АССГ, подробно описани в допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от 15.02.23 г. на л. 773 и сл. от посоченото дело/. Приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от 15.02.2023 г., неоспорена от страните, е констатирала, че възложените дейности от ВГ" АД на РАД СТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД и тези, възложени от последното дружество на Белгравия Евентс" ЕООД, касаят едни и същи обекти, находящи се в хотел Маринела, гр. София. Вещото лице е установило съпоставимост между извършените дейности на посочените обекти, съобразно съставените между страните по процесните доставки протоколи и КСС и тези, подписани между прекия доставчик и подизпълнителя. Съгласно заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза от 11.05.2023 г., фактурите, издадени от доставчика на ВГ" АД са платени изцяло по банков път. Констатирано е и пълно плащане по банков път на фактурите, издадени от Белгравия Евентс" ЕООД на РАД СТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД. Извършването на строително-ремонтни дейности от вида на отразените във фактурите, издадени от РАД СТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД и съпътстващите ги документи, е установено по несъмнен начин, в т.ч. и от заключението на вещото лице по приетата техническа експертиза. Същевременно, както при ревизията, така и в съдебното производство от приходната администрация не са ангажирани доказателства, че за изпълнението им са получени други сходни доставки или че са изпълнени от различен доставчик, липсват и такива твърдения в РА и в потвърждаващото го решение на данъчния директор. Въз основа на заключението на вещото лице по допълнителната счетоводна експертиза от 11.05.2023 г., се установява, че фактурите, издадени от ЛАЙФСТАЙЛ - ДИАМАНТИ" ЕООД, с предмет декорация на мероприятие и на балове в хотел Маринела, са отразени в счетоводството на доставчика по кредита на сметка 703 приходи от продажба на услуги, кредитирана е сметка 4532 Начислен данък за продажбите и е дебитирана сметка 411 Клиенти. Констатирано е плащане по фактурите по банков път. В същите са отразени датите на извършване на услугите по декорация на събития в хотел Маринела, София, както и лицето, което ги е приело. Във връзка с изпълнението на доставка от РЕЛАКС ТРАВЕЛ" ЕООД по фактура от 11.01.2018 г., с предмет комисионна по договор, е представен Договор за услуга от 14.03.2018 г., сключен между ВГ" АД и Релакс Травел" ЕООД за осигуряване на клиенти на хотел Маринела за периода 21-25.03.2018 г. Договорено е, че клиентът, осигурен от изпълнителя Ceceforma, ще сключи отделен договор с ВГ" АД за преференциални цени на предоставяните услуги по настаняване, наем на зали, изхранване и др. в хотел Маринела за посочения период. Между прекия доставчик и ревизираното дружество е съставен приемно-предавателен протокол, съгласно който РЕЛАКС ТРАВЕЛ" ЕООД е изпълнил задълженията си по договора от 14.03.2018 г., като е осигурил клиент за хотел Маринела белгийската компания CECOFORMA" S.A, който в периода 20.03.2018 г. - 23.03.2018 г. е провел мероприятие в хотела, като е наел помещения за нощувка, зали, техническо оборудване и изхранване. Прието е, че ВГ" АД дължи на РЕЛАКС ТРАВЕЛ" ЕООД по сключения договор комисионна в размер на 30 102,60 лв., която сума е платена по банков път. Представен е и Договор за преференциален кетъринг, сключен между ВГ" АД и осигуреният клиент CECOFORMA" S.A, с който е уговорено предоставяне на услуги по настаняване, наем на зали и др. на обща стойност от 76 212 евро, заедно с фактури, издадени от ревизираното дружество на белгийския клиент. Приетите по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи /от 03.05.22 г. и 23.11.22 г./ са констатирали счетоводното отразяване на посочената доставка на услуги, както в счетоводството на ВГ" АД, така и в това на доставчика РЕЛАКС ТРАВЕЛ" ЕООД. Гореизложеното обуславя неправилност на извода на приходните органи, възприет и от съда, че ревизираното дружество не е доказало реалното изпълнение на спорните доставки на стоки и услуги. От приетите по делото писмени доказателства и заключенията на основната и допълнителни счетоводни експертизи, и на приетата съдебно-техническа експертиза, се установява изпълнението на всички формални и материални изисквания на националния закон и на Директивата за ДДС за признаване правото на данъчен кредит по процесните доставки. Доказано е както притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, действителното извършване на услугите, съответно реалното предаване и приемане на стоките от доставчиците на получателя. Следва да бъде съобразено, че реалното изпълнение на доставките от РАД СТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД, РЕЛАКС ТРАВЕЛ" ЕООД, ЛАЙФСТАЙЛ - ДИАМАНТИ" ЕООД е потвърдено от управителите на посочените дружества, чрез свидетелските им показания, изслушани в първоинстанционното производство. Тримата свидетели - Р. Д., управител на Рад Строй Консулт" ЕООД, С. В. А., управител на Лайфстайл-Диаманти" ЕООД и Р. Н. К. - управител на Релакс Тревел" ЕООД, са потвърдили извършването на доставките, като са дали показания относно начина на изпълнение на процесните услуги. Както се посочи вече, липсата на доказателства за кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците не може да обоснове законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит. Независимо от това, след като ревизиращите органи, а и съдът са се позовали именно на това обстоятелство, следва да се посочи, че по делото са ангажирани доказателства и в тази насока по отношение на доставките от РАД СТРОЙ КОНСУЛТ" ЕООД, РЕЛАКС ТРАВЕЛ" ЕООД, ЛАЙФСТАЙЛ - ДИАМАНТИ" ЕООД и МЕРИ БЕЛ КИДС" ЕООД, които не са оспорени от ответника. Не могат да бъдат споделени и мотивите на приходните органи и на съда, че липсата на отчетени от доставчиците покупки на услуги, обичайно съпътстващи осъществяването на икономическа дейност /за телефонни и счетоводни услуги, ел. енергия, вода, наем на офис и канцеларски материали/, обуславят извод за нереално изпълнение на спорните доставки. Според разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-324/11 фактът, че задълженото дружество не е проверило обезпечеността на доставчиците си не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. С решение на СЕС по дело С-18/13 е постановено, че не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело за нея. Не може да бъде споделен декларативният извод на АССГ, че с оглед установени редица факти и обстоятелства, изчерпателно описани в РД и РА, процесните сделки са сключени с цел данъчна измама, състоящата се в неправомерно ползване на правото на приспадане на данъчен кредит. Както се посочи, по делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, както и заключения на вещите лица по приетите съдебно-счетоводни експертизи, неоспорени от ответника, установяващи реалното осъществяване на доставките на стоки и услуги. Същевременно, липсват събрани от ревизиращите органи доказателства, а и конкретни твърдения, че ревизираното дружество е знаело, че тези доставки са част от данъчна измама. Напротив, ВГ АД е сключило договори с част от доставчиците, отразило е счетоводно получените стоки и услуги, което е установено още в хода на ревизията и е извършило плащане по фактурите, в основната част - по банков път. Получаването на предмета на доставките е отразено в приемно-предавателни протоколи, подписани от страните по сделките, като не се спори, че същият е използван във връзка с икономическата дейност на ревизираното дружество. По ЗКПО: Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за наличие на основание по чл. 26, т. 2 ЗКПО за корекция на финансовия резултат на дружеството за 2016 г. и 2017 г. поради документална необоснованост на счетоводно отразените разходи за получени доставки по Фактури 000000824/12.02.2016 г. и 00000841/23.05.2016 г., с обща данъчна основа в размер на 4 650,00 лв., издадени от ЛАЙФСТАЙЛ - ДИАМАНТИ" ЕООД, както и по фактурата, издадена от МЕРИ БЕЛ КИДС" ЕООД и четирите фактури, издадени от ЧЕРНО МОРЕ 2016" ЕООД, с обща данъчна основа в размер на 75 902,40 лв. По мотивите, изложени от настоящия касационен състав в частта относно облагането по ЗДДС за действително осъществяване на посочените доставки на стоки и услуги, следва да се приеме, че разходите, осчетоводени от ВГ АД по посочените фактури, са свързани с дейността на дружеството и са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция (чл. 10, ал. 1 ЗКПО), поради което не са налице основания за приложението на чл. 26, т. 2 ЗКПО. Не е налице и отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, тъй като са налице реално осъществени доставки от горецитираните доставчици. За да формира извод за материална законосъобразност на установеното задължение за корпоративен данък за 2017 г., в резултат на увеличение на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО със сума в размер на 3 500 000,00 лв., административният съд е приел, че договорът от 30.11.2017 г. за продажба на 14 509 00 броя обикновени поименни акции от капитала на СЪНРАЙЗ" АД е сключен с цел отклонение от данъчно облагане. Този извод е обоснован с пазарната стойност на посочените акции, определена от изготвената при ревизията оценителна експертиза. Съдът не е кредитирал приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, като е изложил мотиви, че същата е изготвена чрез методи, които не са регламентирани в Наредба Н-9 от 14.08.2006 г., които са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. В тази част спорът между страните от фактическа страна касае размера на пазарната цена на посочените нематериални активи, съответно от правна страна установено ли е отклонение от данъчно облагане със сключения на 30.11.2017 г. договор за продажбата им. Съгласно § 1, т. 8 ДР на ДОПК "Пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарни цени са посочени в § 1, т. 10 ДР от ДОПК, като редът и начинът за прилагането им са регламентирани с Наредба Н- 9 от 14.08.2006 г. (отм., но приложима за ревизираните периоди).