Решение № 2013 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14783/2012 г.

Решение № 2013 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14783/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к Регионален отдел "НСК" гр. Плевен, при РДНСК, Северозападен район, срещу решение № 608/17.10.2012 г., постановено по адм. д. № 655/2012 г. на Административен съд - гр. Плевен, като в нея се развиват касационни оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на "Еспе енержи България" АД срещу Заповед № ДК-08-Пл-34/29.06.2012 г. на н-к РО "НСК" гр. Плевен, при РДНСК, Северозападен район. Ответникът, "Еспе енержи България" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е недопустима, респективно неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Пред първоинстанционния съд е оспорен административен акт, издаден по реда на чл. 91 АПК, а не по реда на ЗУТ, поради което съдебното решение подлежи на касационно обжалване, поради неприложимост на разпоредбата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ. Като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Плевен, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, обявил по жалба на "Еспе енержи България" АД, за нищожна Заповед № ДК-08-Пл-34/29.06.2012 г. на н-к РО "НСК" гр. Плевен, при РДНСК, Северозападен район, с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК, е оттеглено Разрешение за ползуване № ДК-07-Вд-31/28.06.2012 г. на същия н-к, за описания в него строеж. За да постанови решението си, съдът приел, че заповедта е нищожна поради липса на материална компетентност на административния органа, тъй като липсва сезиране с жалба от заинтересувано лице срещу разрешението за ползуване. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че административният орган е оттеглил разрешението за ползване въз основа на писмо на министъра на икономиката, енергетиката и туризма от 28.06.2012 г., с което е отправена молба до ДНСК София за проверка на издадените разрешения за ползване на фотоволтаични инсталации, както и за постоянен контрол при издаването им. Законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че оспореният административен акт е нищожен. Съгласно чл. 214а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в 7-дневен срок от получаване на жалба, административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения административен акт за одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, да го отмени или измени или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни. Специалната норма на чл. 214а ЗУТ изключва прилагането на общата норма на чл. 91, ал. 1 АПК, поради което административният орган не е разполагал с материална компетентност за издаване на оспорената заповед на това основание. С оглед на това издадената заповед на основание чл. 91, ал. 1 АПК е нищожна и правилно е обявена за такава. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на първоинстанционния съд, не се установяват твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, както не се установяват нарушения и след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Следва на ответника по касационната жалба да се присъдят направените разноски за тази инстанция, които са поискани своевременно, до приключване на устните състезания, и са доказани в размер на 250 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК