Решение № 5512 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10824/2010 г.

Решение № 5512 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10824/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Туристическа информация и регистрация" АД, гр. София, подадена чрез адв. Росен Алексиев, срещу решение № 130/26.02.2010 г. по адм. дело № 6847/2009 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, 12 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 18/03.07.2009 г., издадено от началника на Митница Кулата. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Началникът на Митница - Югозападна (Митница Кулата), не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Заинтересуваната страна - Директорът на Националната агенция по приходите, гр. София, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че основният спор по делото се свежда до надлежното връчване на жалбоподателя на Уведомление изх. № 7100-0502/30.05.2005 г., с което дружеството е уведомено за размера на дължимите митни сборове по неприключилия митнически режим "транзит" по ЕАД № 5405/Т-6806/29.01.2005 г., с който на територията на страната е въведен лек автомобил марка "Ланчия Дедра", като дружеството е поканено да заплати доброволно задълженията си. По делото е установено, че тези задължения са доброволно платени от жалбоподателя по банков път по сметка на Митница Кулата, както и че с процесното ППСПДВ са определени задължения само за лихви. Съдът е счел за спорни процесуалните действия на митницата по уведомяване на дружеството като длъжник, с оглед твърдението на жалбоподателя, че уведомлението за доброволно плащане е връчено "на ръка" на лице, което не е изрично оправомощено да получава митнически решения от името на дружеството. За безспорна е приета констатацията в мотивите на обжалваното постановление, че не са изпълнени изискванията при ползване на митнически режим "транзит", както и че дружеството представлява лице, отговорно по вноса. При така очертания правен спор, съдът е изложил мотиви, че не е допуснато соченото от жалбоподателя съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в ненадлежно уведомяване на длъжника за възникналите задължения по реда на чл. 206, вр. чл. 211г ЗМ. Съдът е установил, че препращането на чл. 206 ЗМ относно начина на връчване на уведомлението към реда по чл. 211г ЗМ е въведено с ДВ бр. 45/31.05.2005 г., в сила от 04.06.2005 г., а връчването на процесното уведомление е станало на 02.06.2005 г., тоест към този момент препращането към реда по чл. 211г не е било действащо право. Според първоинстанционното решение действащата към момента на връчването редакция на чл. 206, ал. 1 ЗМ не съдържа правило за реда, по който следва да се уведоми длъжника за размера на митните сборове. Съгласно чл. 28 ППЗМ, решенията на митническите органи се връчват на лицата, за които се отнасят, или на този който има право да представлява получателя. Съдът е приел, че тази разпоредба следва да се отнася не само за решенията, но и за другите актове, които имат уведомителен характер. От друга страна съдът е приел, че от съдържанието на процесното уведомление, се установява, че същото има характер и на решение на митнически орган, тоест с него се установяват задълженията на дружеството като отговорно по вноса лице. При това положение съдът е посочил, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 28 ППЗМ, която допуска връчване на представител общо, без да уточнява начина на възникване на представителството - по закон или чрез упълномощаване, както и изискване за изрично представителство за получаване на решения на митнически органи. По аргумент за по - силното основание, съдът е приел, че след като дружеството на което е връчено уведомлението, е заплатило доброволно общата сума на главницата по митническото задължение, то е узнало за същите и е приело последиците от връчване на уведомлението. С оглед на изложеното съдът е обосновал извод и за спазване на чл. 206, ал. 3 ЗМ - за връчване на уведомлението в 3 годишен срок от дата на възникване на митническото задължение, тъй като към дата на връчването му не са изтекли три години от датата, на която е следвало да бъде представена стоката пред получаващото митническо учреждение (съдът е посочил, че моментът на възникване на задължението е моментът на отклоняване на стоката от митнически надзор - чл. 199, ал. 1, т. 5). Така постановеното решение е неправилно. Релевантните по спора факти са установени коректно от първоинстанционния съд, но въз основа на тях са направени необосновани правни изводи, несъответни на приложимия закон. Установено е по безспорен начин, че през Митнически пункт Кулата (отправно митническо учреждение) с ЕАД № 5405/Т-6806/29.01.2005 г. е поставен под режим "транзит" лек автомобил марка "Ланчия Дедра", който е насочен за митническо оформяне в Митница София в срок до 03.02.2005 г., както и че до тази дата режимът не е приключен като стоката, заедно със съответните документи не са представени пред получаващото митническо учреждение. Основателно е главното твърдение в касационната жалба за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 206 ЗМ при връчване на процесното уведомление, с което дружеството е уведомено за размера на дължимите митни сборове. Това е така защото същото е връчено "на ръка" на лице без представителна власт и без да са спазени изискванията на чл. 48 ДПК (отм.). Разпоредбата на чл. 211г ЗМ, въвеждаща специален ред за връчване, съгласно който връчването се удостоверява с подписа на длъжностното лице, получило постановлението, като се отбелязват трите имена, единният граждански номер и длъжността на получателя, не е била в сила към 02.06.2005 г. Тя е влязла в сила два дни по - късно - на 04.06.2005 г. С оглед характера на задължението обаче като публично държавно вземане по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 ДПК (отм.), приложим ред за събирането му е този, който е уреден в цитирания кодекс, (вж. решение № 6940/02.07.07 г. на ВАС по адм. д. № 12353/06 г., I о.). На л. 80 от делото е приложено уведомление от 30.05.05 г. за доброволно плащане на държавни вземания, в което е записано, че е получено на ръка на 02.06.05 г. от Бойка Лавуналиева. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ДПК (отм.) връчване съобщения на юридически лица се удостоверява с подписа на длъжностно лице, получило съобщението, като се отбелязват трите имена, ЕГН и длъжността на получателя. В приложеното по делото уведомление няма отбелязване на трите имена, ЕГН и длъжността на получателя, по който начин е нарушена описаната по - горе норма от ДПК (отм.). Обстоятелството, че "ТИР" АД е платило доброволно главницата в размер на 2 788 лева не налага друг извод, тъй като сумата е платена чрез "Банка ДСК" на 11.03.08 г., докато уведомлението е оформено, като "връчено" на 02.06.05 г. Целта на уведомяването, включително и на това по чл. 206 ЗМ, е задълженото лице да узнае за определените му задължения, като с уведомяването се постави началото на срок за доброволно плащане на митническото задължение от датата на връчване, преди изтичането на който срок не могат да се предприемат действия по издаване на ППСПДВ. В случая, ако връчването е било осъществено надлежно и по предвидения в закона начин, тогава дружеството би могло да плати веднага след като е получило уведомлението. По този начин ще се избегне възникването на задължението за лихви, което именно е предмет на оспореното ППСПДВ. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, след което да бъде постановено друго решение от ВАС, отменящо ППСПДВ. "ТИР" АД не е претендирало разноски поради което съдът не присъжда такива на страната. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение