Решение № 4117 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8837/2019 г.

Решение № 4117 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8837/2019 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Бонарекс" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Т. Рекина и процесуален представител адвокат Златева срещу решение № 849 от 15.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3444 по описа за 2018 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 03-РД/1894 от 25.05.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане с ИД № 16/04/1/0.0.0399 с УРН 677485. Твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, които са касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се и несъответствие с целта на закона. Развива подробни доводи в касационната жалба и претендира да бъде постановено решение, с което да се отмени съдебният акт и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменена атакуваната заповед. Претендира се заплащане на разноски по приложен списък. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна. Отговор по така подадената касационна жалба е постъпил от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез адвокат Атанасов, в който се прави оспорване и се развиват съображения за правилност на съдебното решение. Иска да бъде оставено в сила и да му се присъдят разноски за тази инстанция. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е била заповед № 03-РД/1894 от 25.05.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане с ИД № 16/04/1/0.0.0399 с УРН 677485, по инвестиционно намерение в период, определен на прием на заявление за подпомагане по подмярка 4. 1. с наименование "Оборудване на птицеферма" в с. Маноле, община Марица, област Пловдив с обща стойност на заявените за финансиране разходи от 1921620 лв. Заявлението е включвало разходи за закупуване на технологично оборудване като клетки за угояване, машина за угояване, репикулационен вентилатор /вътрешен/, фасаден смукателен вентилатор/стенен/, теглилка, охладителна система, табло за управление, мъглообразуваща система. Органът е отказал финансиране поради липса на данни за регистриран животновъден обект на името на дружеството - собствен или нает, регистриран по реда на чл. 13, ал. 5 от Закона за животновъдството в животновъдните вр. С чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Което е било установено от събраните от административния органа доказателства. Поради което е прието, че са налице данни за изкуствено създадени условия по смисъла на чл. 11 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделските стопанства". Съдът е възприел всички данни от административната преписка и е споделил изцяло направените правни изводи. Изложил е собствени мотиви, анализирайки събраните в преписката доказателства. Решението е правилно. Съдебният акт е мотивиран подробно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 пр. 2 от АПК, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание, видно от съдебен протокол от 25.03.2019 г., е отказал допускане на експертиза със задачи, посочени в молба от жалбоподателя, подадена в съдебното заседание и е обявил делото за решаване. Съдът не е изложил мотиви в определението си за недопускане на доказателства – конкретно поисканата съдебна експертиза, но допуснатото процесуално нарушение може да се определи в конкретния случай за несъществено. Това е така, тъй като в решението си по същество на спора, първата инстанция е изложила мотивите си за отказа за недопускане на експертизата и макар това да не е правилно от процесуална гледна точка – съдът следва да излага мотиви към всяко едно свое процесуално действие, не се отразява върху крайната преценка на доказателствата по делото, установените въз основа на тях факти и изведените крайни правни изводи. Правилно е приетото от съд фактическо установяване, че на първо място е безспорно, че се касае за обект за отглеждане на патици, който подлежи на задължителна регистрация и на второ, че няма представени от дружеството надеждни доказателства относно наличието на изискваните документи за регистрация и разрешаването както на строително-монтажните работи, така и за отглеждането на посочените патици. Регистрацията на дружеството като земеделски производител, която е безспорна, не може да отмени задължението му за регистрация на животновъден обект по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за животните в животновъдните обекти. Съгласно Процедурата към ЗВД, Закона за безопасност на храните и редица Наредби в първата част на Регистрация на животновъден обект – Предмет на процедурата / от закона/ е дадено определение на "животновъден обект" - всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарните клиники или амбулатории /§ 1, т. 36 от ДР на ЗВД/. Според § 1, т. 33 от ДР на ЗВД "Животни" по тази процедура, са бозайници, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, други гръбначни или безгръбначни животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа. Според тази Процедура за регистрация се регистрират и опитни бази на научноизследователски институти, производствени предприятия, лаборатории, средни е висши училища, в които се извършват опити с животни. Целта е създаващите се животновъдни обекти и създадените такива да отговарят на нормативните изисквания за извършването на такава дейност и контрол върху нея от страна на държавата. Българската агенция за безопасност на храните поддържа Интегрирана информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти. Следователно няма никакво основание да се приеме, че самата регистрация като земеделски производител /животновъд/ замества регистрацията на "животновъден обект". Всяко място, на което се отглеждат животни по смисъла на посочения закон – ЗВД, следва да бъде с направена по посочения ред регистрация. Правилно е и приетото, въз основа на данните по делото, че проекта на дружеството ще се реализира заедно с още две други дружества в един и същ имот като и на двете дружества проектите им са идентични. Инвестиционните намерения на трите дружества същи били идентични. Още повече, че по данни от Търговския регистър към Агенцията по вписванията се установява, че трите дружества – "Бонарекс" ЕООД, "Тана трейд" ООД и "Нивало" ЕООД участват в общо дружество по ЗЗД с наименование "Сдружение за отглеждане и угояване на патици-Маноле 3". Между тях трите се установява не само имотна връзка по отношение на ползване на един и същ имот, но и икономическа такава, която предполага осъществяване на съгласувани практики при осъществяване на дейността им и конкретно при направените заявления по проекти. Тъй като са налице необорени данни, че в един и същ имот са регистрирани три дружества с еднаква животновъдна дейност, правилни са изводите на административния орган, възприети от съда, че не са изпълнени изискванията на Наредбата за прилагане на подмярка 4. 1 и не се следва да процесното дружество финансова помощ. Налице са изкуствено създадени условия по смисъла на Наредбата. Всички останали касационни доводи повтарят твърденията пред първата инстанция, на които първоинстанционния съд е отговорил подробно и ясно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски по приложен списък. Касаторът, чрез своя процесуален представител е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ДФЗ. Възражението е неоснователно. Делото е с фактическа и правна сложност, налице е активно процесуално представителство, представени са отговор и е изразено становище. Допълнително претендираното адвокатското възнаграждение е в по-нисък размер от това по списъка, приложен от самия касатор. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение