Решение № 9068 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5697/2014 г.

Решение № 9068 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5697/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Висш съдебен съвет /ВСС/, подадена от юрк. Казаков срещу решение № 3585/13.03.2014 г., постановено по адм. д. № 3040/2013 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение. В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението и се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспореното решение на ВСС. Ответникът Асен-Иван Иванов Бонев, в писмено становище, чрез процесуалният си представител адв. Тонев, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение и предлага да бъде потвърдено изцяло. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение по т. 7 на протокол № 6 от 14.02.2013 г., с което Висшият съдебен съвет е оставил без уважение предложението на административния ръководител на Софийски районен съд за повишаването на Асен-Иван Иванов Бонев на място в ранг "съдия в Апелативен съд" и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания. Прието е, че оспореното решение на ВСС е постановено при неправилно приложение на материалния закон - чл. 234 от ЗСВ, с оглед критериите "образцово изпълнение" и "висока професионална квалификация" и при допуснато съществено нарушение. Установено е, че с решение по т. 21 по протокол № 34 от 27.10.2011 г., на основание чл. 207, ал. 1 ЗСВ във връзка с § 128а от ПЗР от ЗИДЗСВ, ВСС е определил на съдия Бонев комплексна оценка "много добра" и същият е придобил статут на несменяемост, считано от датата на вземане на решението, т. е. налице е влязъл в сила, стабилен административен акт относно оценката на професионалните качества на магистрата за период, включващ и значима част от този, за който се отнася и извършена проверката от ИВСС. Предложението на административния ръководител на Софийски районен съд за повишаване на Бонев на място в ранг "съдия в Апелативен съд" е от 28.11.2012 г. С решение по протокол № 8 от 05.02.2013 г., по т. С-10, подт. 10.1. и 10.2., Комисията по предложенията и атестирането /КПА/ е предложила на ВСС да остави без уважение предложението, тъй като не са налице условията на чл. 234 ЗСВ - съдия Бонев не следи за редовното движение на исковите молби, включително и за оставените без движение, 279 броя дела са без движение, като част от тях не са администрирани за период от 1.5 до 4 години, като това е констатация от проверката на ИВСС, но акта не е посочен. Налице е и отрицателно становище на административния ръководител. Тези мотиви са изцяло възприети от ВСС при постановяване на отказа за повишаване в ранк на магистрата с решението по т. 7 на протокол № 6 от 14.02.2013 г. При така изяснената фактическа обстановка и подробно обсъдени констатации по атестацията на Бонев, тричленният състав е приел, че ВСС не е прецезирал въпроса за кой период от време би могъл да ревизира професионалната дейност на Бонев, предвид влязлото в сила решение по т. 21 по протокол № 34 от 27.10.2011 г., от което за магистрата произтичат права, както и че в мотивите към решението липсват съображения в тази насока. Допуснато е и друго нарушение, тъй като не е посочен конкретния акт от проверката на ИВСС, нито в решението на ВСС, нито в решение по т. С-10, подт. 10.1. и 10.2. от протокол № 8 от 05.02.2013 г. на КПА. Същевременно от представения по делото акт за резултатите по извършена проверка се установява, че съдия Бонев е титуляр на 50 състав от 30.11.2009 г., поради което неадминистрираните към 09.06.2010 г. дела /279 бр. дела без движение/ за период от 1.5 г. до 4 години, не могат да се отразят негативно на работата на магистрата, тъй като той не е бил титуляр на състава във визирания период. Освен това констатацията на ИВСС и препоръката към нея е основно към работата на съдебния деловодител, а на съдия Бонев са дадени препоръки да упражни контрол върху деловодителя на състава, чрез инвентаризация на спрените дела и делата, оставени без движение, с цел своевременното им администриране. Съдия Бонев не е сред съдиите, за които на председателя на СРС е препоръчано да обърне внимание по реда на чл. 237 ЗСВ за констатирани просрочия и недостатъци в работата. Цитираните обстоятелства не са обсъдени в мотивите към решението на ВСС, а приетото за отрицателно становище на и. ф. Административен ръководител на СРС /"Въз основа на известната ми информация за работата на съдия Бонев в Софийски районен съд считам, че същият не е показал професионална квалификация над средното ниво, нито образцово изпълнение на служебните задължения."/ е лишено от каквато и да е конкретика и не може да послужи за целите на административното производство по повишаване на магистрата в ранг. Решението е правилно и законосъобразно. Безспорно е обстоятелството, че първите два от комулативно изискуемите три критерия по чл. 234 от ЗСВ за повишаване на място в по-горен ранг на съдия Бонев са налице - срок на заемане на длъжността най-малко три години и положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". Приетата липса на третия критерий за образцово изпълнение на служебните задължения и висока квалификация е мотивиран с отрицателно становище на административния ръководител, което не почива на конкретни факти и недостатъци в работата на магистрата, поради което правилно е игнорирано от тричленният състав. Изводът за неадминистрираните към 09.06.2010 г. дела на 50 състав е изолиран и не е съобразен с безспорния факт, че Бонев е председател на състава от близо 6 месеца и не може да носи отговорност за установения период от 1,5 до 4 г. назад. Липсват и препоръки на ИВСС в тази насока към магистрата. Следователно изводът за липса на кумулативно изискуемата по чл. 234 ЗСВ предпоставка по критериите "образцово изпълнение" и "висока професионална квалификация" не кореспондира на данните по приложените справки от една страна, а от друга е формиран, без да се извърши комплексна оценка на данните от визирания период, включваща освен количествения и качествения критерий. Същевременно с приетото от КПА и ВСС се игнорира комплексната оценка "много добра" /94 т./ на магистрата по т. 21 по протокол № 34 от 27.10.2011 г. на ВСС. С оглед на това и обстоятелството, че в настоящия случай предложението за ранг не следва непосредствено периодичното атестиране, ВСС може да извършва преценка само извън периода, обхванат от атестирането, т. е. извън комплексната оценка "много добра" по атестацията, което не е налице в случая и няма основание да се приеме решаващия извод, че магистрата не е с висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. Такива мотиви липсват както в решението на ВСС, така и в предложението на КПА, което е основание за незаконосъобразност на оспореното решение по смисъла на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ. Следва да се отбележи, че при преценка основателността на предложението за повишаване на място в по-горен ранг, при наличие на обективните предпоставки на цитираната разпоредба - законен срок и комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра", ВСС следва да изложи съображения относно подлежащите на установяване висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения от кандидата, без да поставя на преоценка резултата от периодичната атестация. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и липса на възражение за прекомерност, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, възлизащи на сумата 350 лв. - договорен и надлежно внесен адв. хонорар по Договора за правна защита и съдействие от 12.06.2014 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,