Решение № 955 от 26.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2022 г.

С. Димитров е подал касационна жалба срещу решение 7520/ 13.12.2021г. по адм. дело 9616/2020г. по описа на Административния съд-град София, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Инспектората към Висшия съдебен съвет за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка, страдания, негативни психически преживявания, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника във връзка с изпълнение на задълженията им по чл. 12, ал. 1 и чл. 54, ал. 1, т. 2, предл. второ, чл. 56, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Закона за съдебната власт по подадените от него ищеца шест жалби, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск с присъждане на направените разноски. С касационната жалба е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с формулирани по реда на чл. 628 ГПК въпроси. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След приключване на производството пред Върховния административен съд по делото са постъпили молби от С. Димитров и процесуалния му представител, адвокат И. Юруков, с приложени към тях протоколи от съдебни заседания по адм. дело 3727/2018 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, проведени на 12.04.2018 г. и 07.06.2018 г. от съдебен състав, в който са участвали съдиите Ж. Петрова и И. Александрова. Делото е образувано по искане на С. Димитров за отмяна на определение на Върховния административен съд. Видно от съдебните протоколи, на тези заседания лишеният от свобода С. Димитров, осъден на доживотен затвор, е бил със свалени белезници на ръцете, но с крачни белезници. Искането му за сваляне на крачните белезници е било оставено без уважение. Същото искане е направено и по това дело и не е било уважено, поради което е поискан отвод на съдебния състав. С определение от 4.10.2023 г. искането за отвод е оставено без уважение. Изпращането по делото на протоколите от 12.04.2018 г. и 07.06.2018 г. се разглежда от съдебния състав като ново искане за отвод, по което следва да се произнесе. Съдът намира, че искането следва да се остави без уважение, тъй като преценката да не се свалят крачните белезници на жалбоподателя в съдебно заседание от съображения за сигурност предвид високата степен на обществена опасност на деянието, за което е осъден, не представлява обстоятелство по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, което поражда основателно съмнение в безпристрастието на съда. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба от С. Димитров, с която срещу Инспектората към Висшия съдебен съвет е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка, страдания, негативни психически преживявания, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника по изпълнение на задълженията му по 12, ал. 1 и чл. 54, ал. 1, т. 2, предл. 2, чл. 56, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Закона за съдебната власт по шест жалби на ищеца, подадени с входящ номер 616/22.01.2018 г., 617/22.01.2018 г., 22445/16.07.2018 г., 31046/24.10.2018 г., 7997/14.05.2019 г. и 28823/20.09.2019 г. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане . Административният съд установил, че с жалба вх. 616/22.01.2018г. до главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет С. Димитров направил оплаквания от съдебнопроизводствени действия на съдии в Софийския градски съд, с които бил лишен от правосъдие, както и от справедливо и публично гледане на делата в разумен срок. По постъпилата жалба било дадено становище изх. Ж-18-56 от 20.02.2018 г. от Л. Крумов инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. В него е посочено, че след предварително проучване не са установени твърдените нарушения, поради което не се налагало извършване на проверка по реда на чл. 56-58 от Закона за съдебната власт. Срещу това становище била подадена жалба вх. 22445/16.07.2018 г., по която е издадено становище Ж-18-56 от 20.08.2018г. със заключение за идентичност на наведените оплаквания и липса на основание за извършване на проверка по чл. 56 - 58 от Закона за съдебната власт. С жалба 617/22.01.2018г. С. Димитров отправил оплаквания от действията на съдии в Административния съд София-град, с твърдения за допуснати процесуалноправни и материалноправни нарушения при постановяване на съдебни актове, както и оплаквания относно движението на административни дела. По жалбата бил изпратен отговор в становище изх. Ж-14-553/14.03.2018 г., изготвено от Л. Крумов, инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. В становището е посочено, че след извършено предварително проучване по жалбата и установяване на едно несъответствие по администриране на постъпило от ищеца искане, което било своевременно отстранено, не е налице основание за извършване на проверка по смисъла на чл. 56-58 ЗСВ. Срещу становището била подадена жалба вх. 31046/24.10.2018 г. от С. Димитров с искане за последваща проверка. В становище изх. Ж-14-553 от 14.11.2018 г. Л. Крумов отново посочил, че няма констатирано нарушение, с оглед на което не се налага извършването на проверка по смисъла на чл. 56-58 ЗСВ. С. Димитров подал жалба с вх. 7997/14.05.2019 г. във връзка с определение по гр.д. 4808/2019 г., по която Т. Нинова, инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, издала становище изх. Ж-19-474 от 04.06.2019 г. В становището е посочено, че след предварително проучване по жалбата, не са установени нарушения. Подчертано е, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не е съдебна инстанция и не се произнася по оплаквания относно правилността на съдебни актове. От процесуалния представител адвокат Юруков бил подаден сигнал срещу определение от 10.07.2019 г. по ч.гр.д. 1594/2019 г. на Върховния касационен съд, с което бил постановен отказ за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. В становище изх. Ж-18-56 от 08.11.2019 г. Л. Крумов, инспектор при Инспектората към Висшия съдебен съвет, изразил мнение, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет няма правомощия да ревизира съдебни актове, нито да замества произнасянето на съда по съдебни спорове. Административният съд събрал гласни доказателства във връзка с твърденията на ищеца, че имало конфликт на интереси по отношение на инспектори от Инспектората към Висшия съдебен съвет, които разглеждали подадените от него жалби, както и относно твърденията на ищеца, че по причина на изпратените отговори на жалбите му е понесъл душевни страдания. Внесена била молба за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюза за това дали отказите на Инспектората към Висшия съдебен съвет да извърши проверка по чл.56- чл.5 от Закона за съдебната власт и да констатира нарушения на чл.12 ЗСВ, както и да констатира флагрантния отказ от правосъдие , представляват нарушение на чл.2, 21, 41 и 47, ал.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл.2, 3, 4, § 3,5,6 и 9 от Договора за Европейския съюз и чл.18, 20, 67 и 82, § 2, т.В от Договора за функциониране на Европейския съюз; длъжен ли е съдията е длъжен да отправи преюдициално запитване при противоречие на нормите на вътрешното законодателство, в частност, нормите на Закона за съдебната власт, на които се позовава Инспекторатът към Висшия съдебен съвет за отказите им да извършат проверка по сигналите, с нормите на чл.2, 21, 41 и 47, ал.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с чл.2, 3, 4, § 3,5,6 и 9 от Договора за Европейския съюз и с чл.18, 20, 67 и 82, § 2, т.В от Договора за функциониране на Европейския съюз. От правна страна административният съд приел, че събраните по делото доказателства не обосновават извод за наличието на основанието по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Според изложените от съда мотиви, не бил доказан елемент от фактическия състав на отговорността за вреди, а именно: незаконни действия/бездействия на инспектори от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Съдът посочил, че жалбите на С. Димитров имали характер на сигнали. Инспекторите, работили по сигналите, изпълнили задълженията си по Правилника за организацията и дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и за дейността на администрацията и експертите. Становищата на главния инспектор и на инспекторите при Инспектората към Висшия съдебен съвет нито създавали задължения, нито засягали законни права и интереси на подалото сигнала лице, поради което не представлявали подлежащ на оспорване административен акт. Във връзка с подадената по делото молба за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, административният съд направил извод, че нямало съмнение относно съответствието на разпоредбите на Закона за съдебната власт с правото на Европейския съюз и отхвърлил искането, като уточнил, че в тази част решението има характер на определение. Касационната инстанция намира, че решението е правилно, но по съображения, различни от изложените от административния съд. В касационната жалба на С. Димитров е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по същите въпроси, формулирани в искането до първоинстанционния съд. Искането следва да се остави без уважение, тъй като тълкуването не е необходимо за решаване на повдигнатия правен спор (решение от 15 ноември 2016 г., Ullens de Schooten, C-268/15, EU). Ищецът е предявил претенции за ангажиране на имуществената отговорност на държавата на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Дейността по разглеждането на сигнали, осъществявана от инспекторите в Инспектора към Висшия съдебен съвет, не е административна. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, чиито правомощия са уредени в чл. 132а, ал. 6 - ал. 9 от Конституцията на Република България и чл. 54 от Закона за съдебната власт, е орган от системата на съдебната власт. Той не е административен орган по смисъла на §1 от допълнителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. Инспекторите при Инспектората към Висшия съдебен съвет също не са административни органи, не са носители на административни правомощия и не издават административни актове. Те не извършват действия, съответно не могат да отговорят за бездействия, произтичащи от административноправни норми. При положение, че Инспекторът към Висшия съдебен съвет не извършва административна дейност, отговорността му не може да бъде търсена съобразно предпоставките на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Поради това не е необходимо да се обсъждат направените в касационната жалба оплаквания относно обосноваността и правилността на изводите на административния съд . Решението на административния съд следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на Инспектората към Висшия съдебен съвет следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК Върховният административен съд