Решение № 11837 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3076/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. А. В. с [ЕГН] от гр. Пловдив, с адрес на [адрес], чрез адв. И. Попов против Решение 96 от 06.01.2025 г., постановено по адм. дело 1207 по описа на Административния съд Пловдив за 2024 г. в отхвърлителната му част. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Пловдив е осъдена да заплати на В. сума в размер на 200, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменена по съдебен ред Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 67, без дата, издадена от М. Арнаудов, мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив, като искът е отхвърлен в останалата му част, над присъдената сума от 200, 00 лв. до пълния предявен размер от 5 000, 00 лв. Със същото решение е отхвърлен изцяло, като недоказан, искът на В. против ОД на МВР Пловдив за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 4 400, 00 лв., причинени му от същата заповед за прилагане на ПАМ. Наред с това, ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца 40, 00 лв. разноски по делото, от които 10, 00 лв. за държавна такса и 30, 00 лв. за адвокатско възнаграждение, а ищецът на ответника 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател се оплаква, че първоинстанционният съдебен акт в отхвърлителната му част е неправилен. Навежда наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковите му претенции против ОД на МВР Пловдив така, както са предявени. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за сторените в настоящото производство разноски. Ответникът ОД на МВР Пловдив, с адрес в гр. Пловдив, на ул. Княз Богороди 7, оспорва касационната жалба по съображения за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска оставянето й без уважение и потвърждаване на съдебния акт в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Производството по адм. дело 1207/2024 г. по описа на Административния съд Пловдив е образувано по искова молба от М. А. В. (л. 3-7 от първоинстанционното дело), уточнена с молба от 15.07.2024 г. (от л. 44 до л. 45, пак там) и с молба от 10.09.2024 г. (л. 49-50, пак там) за осъждането на Областна дирекция на МВР Пловдив да му заплати: Обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение и несправедливост, произвол, причинено неудобство поради оставяне без книжка, оставане без работа и влошени лични отношения, в размер на сумата от 5 000, 00 лв. за периода от 04.05.2023 г. до 05.10.2023 г., причинени му от отменена с Решение 1579/05.10.2023 г. по адм. дело 1281/2023 г. на Административния съд Пловдив Заповед за прилагане на ПАМ 67, без дата, издадена от М. Арнаудов, мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив, с която, на основание чл. 172, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква б ЗДвП временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца; Обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 4 400, 00 лв., причинени му от същата Заповед за прилагане на ПАМ и изразяващи се в пропусната полза да реализира трудови доходи за периода от 06.05.2023 г. до 05.10.2023 г. От фактическа страна, административния съд е установил следното: със Заповед 67, без дата (л. 21 и л. 22 от първоинстанционното дело), издадена от М. Арнаудов, мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив, на В. е наложена ПАМ по ЗДвП временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца заради това, че е управлявал моторно превозно средство на 04.05.2023 г. в гр. Пловдив след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство Drager Drug Test 5000. Тази заповед е отменена като незаконосъобразна с Решение 1579/05.10.2023 г. по адм. дело 1281/2023 г. по описа на Административния съд Пловдив, влязло в сила на 05.10.2023 година. Със Заповед за прилагане на ПАМ 68 от 04.05.2023 г. (л. 14, пак там), издадена от М. Арнаудов, на длъжност мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив, на ищеца е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква б ЗДвП прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца на собственик, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Оспорването, инициирано от В. срещу тази заповед е отхвърлено от Административния съд Пловдив с Решение 1530/26.09.2023 г. по адм. дело 1280/2023 г., влязло в сила на 26.09.2023 година. Със Заповед за задържане на лице, рег. 432зз-113/04.05.2023 г. (л. 10, пак там), издадена от Х. Зафиров, на длъжност мл. разузнавач в Първо Районно управление Пловдив, ищецът, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е задържан на 04.05.2023 г. за срок от 24 часа поради наличието на данни за извършено престъпление чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК) управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. На 06.05.2023 г. трудовите правоотношения на ищеца като куриер при работодател фирма Аладин Фуудс ООД са прекратени по взаимно съгласие Заповед 3255/06.05.2023 г. на л. 36 от първоинстанционното дело. Съгласно заключение на назначена и изготвена по досъдебно производство (ДП) 296/2023 г. по описа на Първо Районно управление на МВР Пловдив съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза, от извършените изследвания на доброволно дадени от В. проби кръв и урина, не се установяват наркотични вещества. С Постановление от 06.12.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура Пловдив (л. 38-39, пак там), ДП 296/2023 г. по описа на Първо Районно управление на МВР Пловдив, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК е прекратено, тъй като деянието не е извършено. В първоинстанционното производство е изискана и представена информация от Териториалното поделение (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) в гр. Пловдив за регистрирани трудови договори на името на ищеца за периода 01.01.2022 г. 07.06.2024 г. (Справка на л. 87, пак там), както и от Бюрото по труда в гр. Пловдив (отговор на л. 91, пак там). Пред първата инстанция, по искане на ищеца са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Ц. Х. Х. и Н. Б. А. негови приятели. При така установената фактическа обстановка, съдът е преценил като частично основателна исковата претенция за неимуществени вреди. Приел е, че що се касае до иска за неимуществена обезвреда, ищецът се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата за вреди отменен по надлежния ред индивидуален административен акт Заповед за прилагане на ПАМ 67, без дата, издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив и настъпили за В. емоционални страдания (изразяващи се в притеснение; тревожност, че е останал без СУМПС; раздразнение от извършения тест за наркотици; безпокойство) в пряка причинно-следствена връзка с този акт. Кредитирал е дадените от свидетелите показания относно емоционалното състояние на ищеца след издаването на процесната заповед. Счел е обаче, че негативните емоционални изживявания на В. не са били с такъв интензитет и дълбочина, че да засегнат нервната му система до степен, че да потърси професионална помощ и периодично лечение. Преценил е, че по делото не може да бъде установено с категоричност дали тези чувства се дължат изцяло на заповедта, с която на В. е отнето временно СУМПС. Мотивирал се е с посоченото от свидетелите, че ищецът се е разделил в исковия период с приятелка, с която е живял. Определил е размера на обезщетението за неимуществена обезвреда, съобразявайки принципа на справедливост, заложен в нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). При формиране на преценката си за размера на обезщетението е преценил конкретните обстоятелства по делото, а именно, че негативните емоционални изживявания на В. не са търпени в дълъг период и че не са довели до влошаване на здравословното му състояние. На следващо място, съдът е разгледал исковата претенция на В. за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 4 400, 00 лв. Преценил я е за неоснователна. Приел е, че по делото е останало недоказано, че трудовото правоотношение на ищеца с фирма Аладин Фуудс ООД е прекратено заради отнемането на СУМПС, респ. че той е пропуснал да реализира трудови доходи в исковия период 06.05.2023 г. 05.10.2023 г. Преценил е, че когато се претендира пропусната полза, същата следва да е реална, а не хипотетична, а в случая трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на страните, отразено и в Справката от ТД на НАП Пловдив. Посочил е, че, съгласно представения по делото трудов договор с дата 28.03.2023 г., не се установява постоянна трудова заетост на ищеца при Аладин Фуудс ООД, доколкото същият е със уговорен срок на изпитване от 6 месеца. Отделно от това е съобразил данните от Справката на НАП за трудовите договори на В., съгласно която той е сключил нов трудов договор с Море 2023 ЕООД на 26.07.2023 г. Формирал е извод за липса на претендираната имуществена вреда, която да е в пряка причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна Заповед за прилагане на ПАМ 67, без дата. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски съобразно изхода на спора. Касационната инстанция, в настоящия състав на трето отделение преценява решението в обжалваната част като валидно, допустимо, но частично неправилно относно размера на уважения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Присъденият размер е занижен, както от гледна точка на интензитета на претърпените негативни изживявания, така и от гледна точка на съдебната практика по аналогични дела. Самото установяване с дрегера на употребата на наркотични вещества, без такива да са употребени от провереното лице, е достатъчно то да изпита силни негативни емоции като гняв, безсилие, притеснение и неудобство, чиито интензитет не е намалял до излизане на резултатите от кръвната проба. Не е без значение и опасението и притеснението, че случилото се може да се повтори и за в бъдеще. Според касационната инстанция справедливият размер на обезщетението за исковия период от 04.05.2023 г. до 05.10.2023 г. е 1000 лева. По тези съображения, следва да се отмени като неправилно решение на административния съд, с което се отхвърля иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 800 лева, представляваща разликата между присъдения размер от 200 лева и справедливия размер на обезщетението, определен от касационната инстанция. След отмяната на решението в тази част, разликата от 800 лева следва да се присъди на ищеца. Правилно е решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълния предявен размер. От обстоятелствената част на исковата молба и от свидетелските показания може да се направи извод, че в исковия период ищецът е търпял негативни емоции и поради други обстоятелства. Допълнителен стресов фактор за ищеца е, че той е задържан на 04.05.2023 г. за срок от 24 часа, както и спрямо него е образувано и водено ДП 296/2023 г. по описа на Първо Районно управление на МВР Пловдив за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, т.е. налице е комплекс от обстоятелства, които са провокирали негативните емоционални изживявания у В. в исковия период. Административният съд Пловдив обосновано е приел липсата на причинна връзка между твърдените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза да реализира доходи на длъжност куриер във фирма Аладин Фуудс ООД и отменената по съдебен ред Заповед 67, без дата, за временно отнемане на неговото СУМПС. С оглед основанието - чл.325, ал.1, т.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с Аладин Фуудс ООД, така както е посочено в заповедта за това, не може да се направи връзката между това събитие и отнетата СУМПС на ищеца. Доказателственото средство за доказване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е писмен документ - заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Заповедта за прекратяване на трудовия договор се ползва с доказателствена сила и докато тя не бъде преодоляна чрез съответното оспорване в исковото производство по Кодекса на труда пред гражданския съд, адресатът на заповедта не може да се позовава на друго обстоятелство, неотразено в този акт. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от В. против ОД на МВР Пловдив иск за обезщетяване на имуществени вреди с цена 4 400, 00 лева. Решението му в тази част е обосновано и съответно на събраните по делото доказателства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия