Решение № 16888 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7494/2011 г.

Решение № 16888 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7494/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любка Христова Пирова, от гр. София, подадена против решение № 1732/12.04.2011 г. по административно дело № 4060/2010 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил оспорването на решение № 137/23.04.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 11826/19.03.2010 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 1 от КСО, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че след като пострадалият е живеел денонощно в строителния обект, той е извършвал действия по охрана и при условията на чл. 405а, ал. 2 от КТ това трудово правоотношение следва да бъде възприето като съществуващо към момента на злополуката. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 137/23.04.2010 г. главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" е потвърдил оспореното пред него разпореждане № 11826/19.03.2010 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ, с което декларираната от Любка Христова Пирова, от гр. София, в качеството и на наследник на Христо Любенов Тунузов трудова злополука от 21.12.2009 г. не е приета за трудова. С атакуваното съдебно решение административният съд е приел, че обжалваните актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Изложил е подробни мотиви във връзка с фактите по спора и прилагането на чл. 55, ал. 1 от КСО. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи, обосноваващи пороци на неправилност на съдебното решение за неоснователни. Релевантните по спора факти сочат, че Христо Любенов Тунузов е работил по трудов договор при "Антонини - БГ" ООД, гр. София на длъжност "строителен работник", считано от 17.03.2008 г. с работно време от 08.00 до 17.00 часа, и е бил осигурен за всички социални рискове. Към деня на злополуката, строителният обект, на търговското дружество - жилищна кооперация, находяща се в гр. София на ул. "Майстор Павел от Кримин" е бил почти завършен (с издаден Акт 15) и на него са се осъществявали довършителни работи. Премахнати са били огражденията, изграден е бил тротоар, а достъпът до помещенията ограничен. Входната врата на кооперацията е била блиндирана и се е отваряла с магнитни карти, имало е вградена камера с код, домофонна уредба, а гаража се е отварял с дистанционно управление, с което са разполагали собствениците на апартаменти. С магнитни карти са разполагали ограничен брой лица във връзка с възложените им задължения. Денят 21.12.2009 г. е бил обявен за неработен, защото е бил организиран банкет за работниците, който се е състоял в ресторант "Чорбаджийска среща" от 13.00 часа. Разпитаните свидетели сочат, че Тунузов е присъствал на тържеството и след като е употребил алкохол си е тръгнал около 17.30 часа. Около 18.30 часа е бил забелязан в близост до строителния обект във видимо нетрезво състояние, до степен, която не му позволявала да пази стабилно равновесие. Съгласно акт за смърт № 1459/23.12.2009 г. като причина за смъртта на Христо Тунузов са посочени черепно - мозъчна травма и височинна травма. Съгласно приложената съдебномедицинска експертиза, изготвена след аутопсията на починалия съдържанието на етилов алкохол в кръвта му е било в значително количество - 2.4 промила. Предвид липсата на конкретни свидетели на злополуката е невъзможно да бъдат установени конкретните обстоятелства относно действията, при които е настъпила смъртта. Свидетелят Пейчев, в качеството си на управител на "Антонини - БГ" ООД, гр. София отрича да е възлагал на Тунузов да охранява обекта, тъй като не е имало нужда от охрана с оглед наличието на блиндирана врата, която се е отваряла с магнитни карти и другите мерки, които са ограничавали достъпа до кооперацията. В показанията си той посочва, че освен него с магнитни карти са разполагали пострадалия, на когото е било възложено отварянето на обекта в началото на работния ден и свидетелят Адриян Кирилов, който е доставял строителните материали. Събраните гласни доказателства, че пострадалият е изпълнявал и функциите на нощен пазач не намират подкрепа от останалите обстоятелства по делото и обосновано съдът не ги е ценил. За да бъде възприета настъпилата злополука за трудова, е необходимо да са налице всички конститутивни основания, съдържащи се в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно: внезапно увреждане на здравето, осигурено за този риск лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат и причинна връзка. Събраните доказателства в хода на разследването не установяват, че към момента на инцидента Христо Тунузов е бил ангажиран с дейност, която да е във функционална връзка или по повод на извършваната от него работа в интерес на работодателя му. Обосновано първостепенният съд е приел, че същият не е осъществявал дейност като нощен пазач и към момента на злополуката не е трябвало да бъде на работното си място. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че доказателствения материал не е анализиран и обсъден в цялост като съществени факти не са съобразявани от съда. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение