Решение № 3494 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9960/2016 г.

Решение № 3494 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9960/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. Д., чрез неговия пълномощник, срещу решение № 198/24.06.2016 г. по адм. д. № 92/2016 г. на Административен съд Смолян. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу отказ на главния архитект на община Смолян да издаде удостоверение за търпимост по пар. 16, ал. 1 ПЗРЗУТ, обективиран в писмо изх. № УТ000381/16.03.2016 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за практическа липса на строеж, в какъвто смисъл са и съображенията на административния орган. Така постановеното решение е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесните сгради, за които се претендира търпимост, а именно двуетажна жилищна сграда на 42 кв м и едноетажна стопанска постройка са полуразрушени. Видно от заключението на вещото лице жилищната сграда е с паднала голяма част от покривната конструкция, изгнил гредоред на тавана, паднали камъни от външните стени, липса на глинения пълнеж и камъни от паянтовите външни стени. Стопанската сграда е с разрушен втори етаж- плевня, основите на първия етаж са подкопани и се рушат. И двете сгради не се стопанисват, оставени са атмосферните условия и се рушат. Според констативния протокол от октомври 2015 г. сградите не подлежат на възстановяване и ремонт, негодни са обитаване. Към така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. В случая не е налице не само строеж, но и груб строеж. Поради липсата на строеж издаването на удостоверение за търпимост е невъзможно. В този аспект настоящата инстанция намира твърденията в касационната жалба за неоснователни. Без значение в случая е, че липсва протокол на общинската администрация, удостоверяващ дали една сграда е завършена в груб строеж. Степента на разрушаване е актуална и безспорно установена от заключението на вещото лице. По принцип липсата на голяма част от покривната конструкция, както и разрушаването на паянтовите външни стени е пречка постройките да се квалифицират като груб строеж по смисъла на пар. 5, т. 46 ДРЗУТ. Поради това постройките не могат да бъдат предмет нито на гражданския оборот, нито на удостоверение за търпимост. Смисълът на издаването му е да се постигне забрана за премахване на строежа, а в случая последицата премахване в хипотезата на разрушаване е настъпила обективно. Предвид изложеното, като е приел оспорения отказ за валиден и законосъобразен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението като обосновано, материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,