Решение № 14363 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 549/2018 г.

Решение № 14363 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 549/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез упълномощен юрисконсулт срещу Решение № 783 от 20.11.2017 г., постановено по адм. д. № 1016 по описа на Административен съд – Хасково (АС – Хасково) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № 15268 от 4.08.2017 г., издадено от председателя на ДАБ и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в сега обжалваното съдебно решение. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че административният акт е издаден при допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт). Изтъкват се доводи във връзка с осъществено връчване на кандидата за закрила на език, който владее на Указания относно реда за подаване на молба за статут, за процедурата, която ще се следва, и за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в Република България и други, основани на подадената от настоящия ответник по касация "юридически грамотно изготвена на български език жалба срещу решението на председателя на ДАБ". Наред с това се твърди, че съображенията на съда относно нарушаване целостта на семейството са неправилни, доколкото изискването на чл. 73 ЗУБ било спазено. В тази насока се излагат многобройни съображения. В заключение се поддържа становище, че е налице несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти, а решението било немотивирано и постановено без съдът да обсъди приложените по делото доказателства. По така изложените съображения се иска отмяната на съдебния акт, предмет на касационен контрол. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Представя писмена защита. Ответникът по касационната жалба Л. Джунди, действащ лично и със съгласието на своята майка Н. Бакер не се явява и не се представлява. Не представя писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил извод, че спорното решение е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, но при допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 ЗЗДт. Съдът е приел, че по делото липсват доказателства, че спрямо настоящия ответник по касация са изпълнени предписанията на посочената разпоредба. В указаните процедури не се съдържала никаква информация относно възможностите за получаване на правна помощ от детето, а по делото не били налице доказателства жалбоподателят да е запознат на разбираем за него език със съдържащия се в преписката списък на организациите, предоставящи правна помощ и такива, от които да се установи, че административният орган му е разяснявал реда за реализиране на правото на безплатна правна помощ. Това нарушение съдът приел, че е съществено, доколкото засяга правото на защита на лицето, предвид което посочил, че е достатъчно основание за отмяна на административното решение. В допълнение, съдът направил извод, че при провеждане на производството е допуснато и нарушение, което се изразява в разглеждането на молбата на Л. Джунди изолирано и не във връзка с молбите на останалите членове на неговото семейство. По тези съображения съдът отменил решението на председателя на ДАБ и му върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която преписката по молбата на Л. Джунди е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в него и правилно като краен резултат в останалата му част, но по съображенията, изложени по долу. Установява се, че административното производство пред председателя на ДАБ е инициирано от непълнолетния Л. Джунди, [дата на раждане] с молба, подадена в ДАБ с рег. № УП 13134 от 30.12.2016 г., с която той поискал закрила от властите в Република България. Молбата е подписана от лицето, непълнолетно и към посочената в нея дата – 29.12.2016 г., в качеството му на заявител. Подписана е също така от преводач и длъжностно лице. Най – отдолу с ръкописен текст е изписано "майка: ", без същата да е индивидуализирана с имена и е положен пръстов отпечатък, без да е посочена причината за това, както и от кой пръст именно е положеният пръстов отпечатък. По същия начин са подписани и останалите документи по преписката, изходящи от Л. Джунди, с изключение на Протокола от проведеното интервю с лицето, който е подписан от него, от длъжностно лице, от преводач, още едно лице, чието качество не е отразено и "майка", като до пръстовия отпечатък е вписан текст "отпечатък от палец на дясна ръка поради неграмотност". Съгласно чл. 7 "Молби, подадени от името на лица на издръжка или непълнолетни", пар. 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила "Държавите – членки гарантират, че непълнолетно лице има правото да подаде молба за международна закрила от свое име, ако е правоспособно да действа в процедури съгласно законодателството на съответната държава – членка, чрез родителите си или други пълнолетни членове на семейството, чрез пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закона или съобразно практиката на съответната държава – членка, или чрез представител. " По предписанието на чл. 4 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. По силата на препращащата разпоредба на чл. 18, ал. 1 АПК гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а по предписанието на чл. 28, ал. 2 ГПК непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ГПК частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът. Предвид така цитираната правна регламентация и установеното по административната преписка, свързано с иницииращата административното производство молба, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че крайният правен извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на решението на председателя на ДАБ е правилен макар и по различни от изложените от съда причини. Според настоящия състав на Върховния административен съд, административният орган не е бил редовно сезиран, доколкото при подписването на молбата от 29.12.2016 г., заведена в ДАБ на следващия ден, не са спазени цитираните по – горе императивни изисквания. Тъй като председателят на ДАБ не е бил надлежно сезиран с искане за предоставяне на международна закрила, произнасянето му със спорното административно решение се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна. При това, преписката, образувана по молбата на Л. Джунди за международна закрила следва да се върне на председателя на ДАБ, който да даде нарочни указания до кандидата за закрила за приподписване на подадената молба за международна закрила от неговата майка Н. Бакер в определен срок. В случай, че тя е неграмотна (ако това все още е така предвид данните за начина на приподписване на първоинстанционната жалба), следва да се укаже съобразяването на разпоредбите на чл. 4 ЗЛС и чл. 189 ГПК. Тъй като първоинстанционният съд е върнал преписката на председателя на ДАБ с указания за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания, дадени от него по тълкуване и прилагане на закона след разглеждане на спора, в тази част обжалваното решение следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови в тази част друго, с което преписката да се върне на председателя на ДАБ за процедиране съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение