Решение № 9297 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5592/2011 г.

Решение № 9297 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5592/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Столична община- район "Надежда", против решение по адм. д. № 7519/2010 г. по описа на АССГ. Иска отмяна с доводи, че решението е незаконосъобразно, тъй като за Ася и Димитър Христови е отпаднало основанието за настаняване в общинско жилище, след като притежават ид. части от недвижими имоти в гр. София. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е тълкуваната неправилно от съда в смисъл, че не са отпаднали основанията за ползване, след като имотът се обитава от други лица. Ответната страна намира касационната жалба за недопустима, а по същество за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-09-485 от 4.10.2010 г. на кмета на кмета на Столична община, район "Надежда", с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е прекратено наемното правоотношение с Ася Найденова Христова, за заеманото от нея общинско жилище, в което е настанена с договор от 12.03.1992 г. В договора е посочено, че наемателите са "двама души" без да са посочени имената им, вероятно освен титуляра и съпругът Димитър Петков Христов. По тези факти няма спор по делото. За да отмени заповедта съдът е приел, че двамата съпрузи имат идеални части от две жилища на територията на Столична община, но те се обитавали от други лица, жилищата не са свободни, а това ги правело "негодни за обитаване" по смисъла на закона. Постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е ценил доказателствата, че Ася Христова притежава 1/8 ид. ч. от апартамент в гр. София, ж. к. "Надежда", а Димитър Христов 1/2 ид. ч. от жилище в гр. София, кв. "Суха река". Приел за релевантни факти споразумението от 10.03.2004 г. (без достоверна дата на частния документ по смисъла на чл. 181 от ГПК) между съсобствениците Димитър Петков Христов и Василка Костадинова Цанкова за ползването на наследствен апартамент в гр. София, кв. "Суха река" изцяло и само от съсобственика Василка Цанкова, както и адресна регистрация на трети лица, съсобственици с Ася Христова, с адрес апартамента в гр. София, ж. к."Надежда". Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. Правилно съдът сочи в мотивите си, че за да приложима тази правна норма следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях. За да отговаря на условията за настаняване по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община лицата трябва да не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на ползване върху тях, на територията на Столична община и в районите на населени места от 0 до 3 категория включително, определена в Единния класификатор на административно- териториалните и териториалните единици в Република България. В случая Ася и Димитър Христови са придобили идеални части от апартаменти на територията на Столична община. Спорният момент е какво да се разбира под "годни за постоянно обитаване" жилища. Наемателката и първоинстанционният съд некоректно се позовават на съдебна практика по адм. д. № 6770/2006 г. и № 8856/2006 г. по описа на ВАС, III отделение. Фактическото живеене в имота от трето лице ( което в случая не е спорно обстоятелство) не прави имота негоден за живеене от наемателите на общинското жилище, както неправилно първоинстанционният съд тълкува закона. Под годно за постоянно обитаване жилище се има предвид годността на самия строеж да бъде ползван по предназначение, т. е. имат се предвид техническото състояние на самите помещения, достъпът до имота и др, т. е. технически, обективни критерии за годност на обекта. Виж в този смисъл (Решение № 10615 от 1.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2610/2007 г., III о., Решение № 2979 от 21.03.2006 г. на ВАС по адм. д. № 6919/2005 г., III отд., Решение № 6208 от 22.11.1999 г. на ВАС по адм. д. № 3702/99 г., III о. и др.). По този начин законодателят избягва субективизма и наличието на факти, които са изцяло във волята на лицата. Пред първоинстанционния съд не е имало спор дали апартаментите са годни за постоянно обитаване в смисъла, посочен в настоящите мотиви. Страните са спорели дали ползването на тези жилища от трети лица ги прави негодни за обитаване от Ася Христова по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС. Спорът пред настоящата съдебна инстанция не е за фактите, а само за правилното прилагане на материалната норма. Затова касационната инстанция дължи произнасяне само по наведеното касационно основание, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде отменено, а по същество жалбата да се отхвърли като неоснователна. С касационната жалба е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се дължи предвид Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. в размер на, предвид чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение