Решение № 11877 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7977/2016 г.

Решение № 11877 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7977/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 405а КТ. Образувано е по касационна жалба, подадена от дирекция "Инспекция по труда" гр. В., чрез пълномощника юрисконсулт Д. О., против решение № 948/26.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1426/2015 г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отменено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 04.05.2015 г. между Т. Д. Т. и "Дигинг" ЕООД, издадено от главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. В. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - "Дигинг" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В., представлявано от управителя Г. И. Г., чрез процесуалния представител адв. И. К. от адвокатско дружество "И. К. и партньори", оспорва жалбата, като излага подробни съображения за правилност на решението в отговор на касационната жалба и писмени бележки по делото. Ответниците по касационната жалба - Б. Т. Д. от с. К., общ. Д., обл. В. и И. Г. С. като настойник на Таня Т. Димитрова, от с. Ц., обл. В. - не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. В. е отменено по жалба на "Дигинг" ЕООД, гр. В. постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 04.05.2015 г. между Т. Д. Т. и "Дигинг" ЕООД, издадено от С. И. П. - главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. В. За да постанови това решение съдът е приел за необосновани изводите на административния орган, че Т. Д. Т. е изпълнявал трудови функции по разрушаване на два броя колони на партерен етаж на строителен обект "Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел "Вероника", находящ се в гр. В., к. к. "Св. Св. К. и Е.", комплекс "Слънчев ден", с определено работно време и уговорено трудово възнаграждение. Съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели - очевидците Р. А., М. А., Е. Е. и предимно тези на Й. Р. - лицето което е организирало работниците, включително и пострадалия. Изложени са мотиви, че пострадалият Т. Т. е приел да извърши еднократно работа по разрушаването на колоните и това е договор за изработка, тъй като се престира краен резултат и има еднократност на плащането. Според съда, в случая липсват уговорки за работно място, работно време и трудова дисциплина. Наличието на злополука при изпълнение на работата не е основание за промяна на характера на отношенията между дружеството и пострадалия работник от облигационни в трудови. По съображения в посочения смисъл съдът е направил извода, че оспореното постановление е издадено в несъответствие с материалноправните разпоредби, поради което го е отменил. Така постановеното решение е неправилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 4.05.2015 г., издадено от главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. В., с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между работник Т. Д. Т. и работодател "Дигинг" ЕООД, гр. В., във връзка с престиране на труд на строителен обект хотел "Вероника" гр. В., к. к. "Св. Св. К. и Е.", комплекс "Слънчев ден", считано от 8.04.2015 г. От фактическа страна е безспорно установено, че на посочената дата - 08.04.2015 г., е постъпил сигнал в дирекция "Инспекция по труда" - гр. В. за станала тежка авария на строителен обект "Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел "Вероника", находящ се в гр. В., к. к. "Св. Св. К. и Е.", комплекс "Слънчев ден", при която е загинал Т. Д. Т. и още трима работници /Й. Б. С., Б. А. С. и М. Р. М./, а един е пострадал без опасност за живота. Проведено е разследването на трудовия инцидент, при което е установено, че изпълнител на строежа е "Планекс" ООД, за извършване на строежа е нает и подизпълнител "Бултранспорт груп" ЕООД, а във връзка с изпълнение на дейността в обекта последното дружество, чрез посредничеството на свидетеля Й. Р., е наело лица, които да осъществяват трудовите функции на общи работници на обекта. От съвкупния анализ на събраните доказателства се налага извода, че "Дигинг" ЕООД също е било подизпълнител относно дейността по разрушаването на части от хотелите "Мираж" и "Вероника". Във връзка с разрушаването на хотел "Вероника", на петимата пострадали работници е възложено изрязването на две колони на първи етаж, срещу определено възнаграждение, при установени от управителя на търговското дружество условия за безопасност, с инструменти на търговското дружество и конкретно място за извършване на работата. Същите лица и в частност Й. С., са работили по трудово правоотношение с "Бултранспорт груп" ЕООД, като за деня на злополуката са били наети да работят в полза на "Дигинг" ЕООД по разрушаването на хотела, за времето след приключване на работата за същия ден в полза на "Булкантранспорт груп" ЕООД. Доводът, поддържан от "Дигинг" ЕООД както пред първата инстанция, така и пред настоящата, че няма никакво отношение към осъществяваните строително-монтажни работи на обекта се възприема единствено като защитна теза, тъй като не съответства на останалите доказателства по делото. Обяснението, че управителят на дружеството е присъствал на обекта, само за да наблюдава работата на отдадения от него под наем багер /според твърденията на лицето и защитната теза на "Дигинт" ЕООД, чийто управител е това лице/ е неправдоподобно, още повече, че свидетелят Р. А. дава ясни обяснения, че уговорките относно работата по премахване на колоните и заплащането е била уговаряна между Й. С. и Г. Г., както и че същият им е раздал инструментите за работа, пак той е давал разпореждания при започване на работата по събаряне на двете колони, по време на работата и непосредствено преди инцидента. Първоинстанционният съд е формирал неправилен изводи по основния спорен въпрос по делото, който е свързан с вида на възникналото правоотношение между Т. Т. и "Дигинг" ЕООД. При съвкупния анализ на доказателства, събрани в административното и съдебното производство, включително показанията на разпитаните по делото свидетели, се налага извода, че Т. Т. е предоставял работна сила като общ работник, за което е бил нает от "Дигинг" ЕООД, гр. В., без за това да е сключен писмен трудов договор. От показанията на свидетеля Р. А. се установява, че той, заедно с починалото лице Т. Т. са били наети на работа във връзка с разрушаването на хотелите "Мираж" и "Вероника" чрез лицето Й. Р., последният им е плащал за свършената работа всяка вечер, не са имали сключен договор. Свидетелят обяснява също, че се били уговорили с управителя на "Дигинг" ЕООД за свършената работа да получат между 2000 лв. и 5000 лв. /свидетелят пояснява, че не е наясно с точната сума, тъй като за нея се уговарял Й. С./. Относно събитията в деня на инцидента обяснява, че той, Йосиф, Манол, Б. и Тошко са влезли в хотела и започнали да къртят двете колони; поради това че свършила кислородната бутилка, той излязъл да я смени на 20-30 метра и като се върнал и искал да влезе, видял как пада хотела. В този смисъл са и показанията на свидетеля Й. Р., по-конкретно, че петимата работници са били инструктирани от управителя на ТД "Дигинг" ЕООД - Г. Г., получили са техническо оборудване за срязването на колоните на хотела от неговия син и са работили под тяхното пряко ръководство и контрол. Твърдението на управителя на търговското дружество-жалбоподател, че е присъствал на събарянето на хотел "Вероника", само за да наблюдава отдадения от него под наем багер, заедно с обслужвалите го двама работници, се опровергава от събраните писмени и гласни доказателства. Неправилно от съда са игнорирани попълнените от свидетелите на злополуката декларации пред контролните органи на дирекция "Инспекция по труда" гр. В., без да се изложат конкретни съображения в тази връзка. Първоинстанционният съд не е обсъдил приложения по делото протокол за обект: "Реконструкция и модернизация на съществуващия хотел "Вероника", находящ се в /"С. Д."/ к. к. "Св. Св. К. и Е.", гр. В., съгласно който за безопасността на работниците до разрушаването на хотел "Вероника" и в обсега му отговорността носи инж. Г. И. Г., собственик и управител на фирма "Дигинг" ЕООД, гр. В. Протоколът е подписан на 04.04.2015 г. и носи подписа на управителя на търговското дружество. По-нататък в протокола е посочено, че за отцеплението на хотел "Вероника" до разрушаването му в радиус от 50 метра около него носи отговорност Ю. Н. К., отговорник "Механизация" фирма "Бултранспорт груп" ЕООД, гр. В. - подизпълнителите на "Планекс" ООД (л. 166 от първоинстанционното дело). Този документ косвено установява действителните отношения между подизпълнителите на процесния строителен обект и в този смисъл съдържанието му съответства на събраните в хода на процеса гласни доказателства. Съдът е направил принципно вярно разграничение между гражданския договор за изработка, при който изпълнителят извършва самостоятелно дейност за постигане на определен резултат, и трудовото правоотношение, при което се престира работна сила и дейността се осъществява под ръководството и контрола на работодателя. Неправилно обаче съдът е приложил това разбиране спрямо конкретната фактическа обстановка, установена от събраните доказателства по делото. Относно преценката за характера на съществуващото правоотношение от значение е дали работата е била организирана от възложителя и дали се е осъществявала под неговото ръководство или изпълнителят е действал самостоятелно. Определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора. Без значение за преценката относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, съответно трудовия договор може да е срочен и/или за непълно работно време. В случая пострадалият Т. Т. е престирал единствено своята работна сила. Това той е извършил в определеното от управителя на "Дигинг" ЕООД, гр. В., работно време /след приключване работата на обект хотел "Мираж"/, от указаните безопасни условия на труд /дадени указания по разпределение на функциите на петимата работници, както и за начина им на действие в случай, че сградата започне да се срутва/, договореното възнаграждение от 2000 до 5000 лева, реализирането на трудовата функция с техническо оборудване на работодателя, установено работно място, както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа. При преценката на събраните по делото доказателства и формиране на изводите си по спора съдът е допуснал игнориране на относими доказателства, както и превратно тълкуване на такива, което е довело до постановяване на необосновано решение и противоречащо на материалния закон. Предвид изложените съображения се налага извода, че осъществяваната от Т. Т. дейност като общ работник е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение - наличие на работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд, изисквания за спазване указанията на работодателя, което обосновава извода, че осъществяваната от Т. Т. дейност е такава по трудово правоотношение, а не по договор за изработка. От съществено значение за тази преценка е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението. Лицето е било наето от "Дигинг" ЕООД, гр. В. за престиране на работна сила срещу уговорено възнагражедние, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. В този смисъл обжалваното пред съда постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл и е отменил обжалваното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, първоинстанциноният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради това че спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което бъде отхвърлена подадената от "Дигинг" ЕООД жалба против постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 4.05.2015 г. между Т. Д. Т. и "Дигинг" ЕООД. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,