Решение № 6373 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5301/2012 г.
ВАСI отделение10.05.2013 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1252 от 8.03.2012 г. по адм. дело № 4563 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6373 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5301/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, срещу решение № 1252 от 8.03.2012 г. по адм. дело № 4563 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "ВДС Груп" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Томислава Георгиева, която представя и писмени бележки. Не претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба от "ВДС Груп" ЕООД срещу ревизионен акт № 1005679 от 11.10.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 574 от 1.04.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същия е издаден в изпълнение на решение № 361 от 15.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, като ревизионното производство е по повод облагането по реда на ЗДДС за данъчни периоди м. 02, м. 06, м. 09, м. 10, м. 12.2007 г., м. 03, м. 04, м. 06 и м. 09.2008 г. Отказано е право на данъчен кредит общо в размер на 140 909.80 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 48 850.56 лв. по два броя фактури, издадени от "Ви трейдинг" ЕООД с предмет на доставките - "стелажи и извършен ремонт" за данъчен период м. 02.2007 г.; по пет броя фактури, издадени от "Нирал" ЕООД с предмет на доставките - ремонтни работи по договор за данъчни периоди м. 06, м. 09 и м. 10.2007 г.; по четири броя фактури, издадени от "Експорт Интернешънъл 07" ЕООД с предмет на доставките - СМР по договор за данъчен период м. 12.2007 г.; по три броя фактури, издадени от "Радотранстрой" ЕООД с предмет на доставките - СМР по договор за данъчни периоди м. 03 и м. 04.2008 г. и по два броя фактури, издадени от "Маркес Груп" ЕООД с предмет - СМР по договор за данъчни периоди м. 06 и м. 09.2008 г. В административното производство административният орган се е позовал на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и е отказал правото на данъчен кредит на ревизираното дружество и е начислил лихва за забава. При разглеждане на спора относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт в мотивите си съдът е изложил подробно фактическата обстановка по спора, като е обсъдил събраните доказателства в административното производство и тези пред него, както и заключенията по изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Съдът е обосновавал фактическите си и правни изводи конкретно по всеки един от посочените доставчици. По повод на доставките по два броя фактури, издадени от "Ви трейдинг" ЕООД с предмет - "стелажи и извършен ремонт" за данъчен период м. 02.2007 г. съдът подробно е посочил представените към тях договори, спецификации и акт обр. 19 по повод първата доставка. Основанието за отказ на правото на данъчен кредит е липсата на кадрова и материална обезпеченост на доставчика за процесните СМР-а и доставка на стелажи, както и липсата на фискални бонове към фактурите, при установено плащане чрез приходни ордери, независимо договорено плащане по банков път. Обектът по отношение на който са твърдяните СМР е архивно помещение в сградата на МГЗ. Съдът се позовава на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена, заключението по която е изготвено след анализ на доказателствата по делото и осъществена проверка на място, като той приема, че процесните фактури са описани в дневника за продажби на доставчика и в справката-декларация за данъчния период м. 02.2007 г. и е безспорно се установява придобиването на материали чрез осчетоводяването им, а именно на тези закупени материали от "Камарат" ЕООД и "Арт-3000" ЕООД. Установено е сключването на 5 броя граждански договори от 1.02.2007 г. за наемане на лица за осъществяване на СМР-и. Относно конкретното изпълнение на тези СМР-и съдът се е позовал на изслушаната съдебно-техническа експертиза, като е обсъдил подробно установеното от експерта след посещение на обекта и анализа на същия на представените протоколи обр. 19, приемо-предавателни протоколи, спецификации и др., включително и направените изчисления за определяне цените на СМР на обекта. Констатирано е, че възложител е "Кали 2002" ЕООД, което дружество има договор с МЗГ за извършване на строително-ремонтни и строително-монтажни работи, респ. има качеството изпълнител. Осъществено е от него превъзлагане на подизпълнители, между които е и ревизираното дружество, като то също реализира превъзлагане на конкретни СМР. Основните спорни моменти по отношение на този доставчик са относно осъщественото плащане по доставките, като съдът е приел, че независимо от липсата на касови бонове и след като има издадени фактури, които са осчетоводени и приходни касови ордери е налице плащане по тях. По повод другия спор относно липсата на кадрова обезпеченост след като по делото се установява наличието на пет граждански договори с физически лица, обстоятелството, че има нарушения на осигурителното законодателство, не следва да се приема във вреда на ревизираното дружество, с оглед категорично установеното изпълнение на процесните СМР и доставката на стелажите за обекта. Също така съдът е приел, че разчитането с бюджета по повод на ДДС от страна на доставчика не следва да рефлектира върху реалността на процесните доставки, след като е установено, че при двете страни по тях е установено коректно начисляване на ДДС и осчетоводяване на самите доставки. Това са и трите касационни възражения в тази част на спора, като настоящият съдебен състав намира, че те са неоснователни. След като административният орган се е позовал на липсата на реалност на доставките, то това е основният спорен момент, а аргументирането на същия с липса на плащане по тях, което не се доказва, както и за липса на лица работещи по трудови договори със заплащане на здравноосигурителни и социални вноски във връзка с тях, а са налице такива по граждански договори, се явява необосновано. Правилен е изводът на съда относно преценката на фактите и правното основание, приложено от органа, само по отношение на двете конкретни доставки. Следва да се обоснове правилност на решението и с оглед на неоспорените експертизи, които са кредитирани от съда. По повод на доставките, за които са издадени пет броя фактури от "Нирал" ЕООД с предмет на доставките - ремонтни работи по договор за данъчни периоди м. 06, м. 09 и м. 10.2007 г. Процесните доставки са във връзка с представени договори между ревизираното лице като възложител и посоченото търговско дружество като изпълнител за извършване на ремонтни работи и обзавеждане на работни помещения на дирекция СИОМП и на МЗП. Към тях са приложени оферти, двустранно подписани протоколи обр. 19, рекапитулации от ведомости за заплати, фишове за заплати, счетоводни документи във връзка с осчетоводяването на фактурите и във връзка с начисляването на ДДС. Съдът подробно е обсъдил заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, неоспорени по делото. Чрез тях се установява начисляването на ДДС, осчетоводяването на фактурите, както и на такива за закупуване на материали. Установено е плащане по същите, а експертът по техническата експертиза конкретно е обсъдил СМР на обекти "Текущ ремонт на работни помещения № № 340, 343, 241, 301, 302" и "Аварийна реконструкция на вътрешни ВиК инсталации на МЗП нова част, блок Д (работни помещения от страна на гаража)" в сградата на министерството, както и приемането на СМР от възложителя "Кали 2002" ООД. Първоинстанционният съд е изложил аналогични съображения относно кадровата обезпеченост на прекия доставчик, понеже изводите на административния орган са идентични като при първия обсъден по-горе доставчик. Изложил е и такива по повод довода на административния орган за незаверяване на представените документи от страна на прекия доставчик. Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда относно кадровата обезпеченост, аналогични на вече изложените, както и относно незаверяването на представените документи в административното производство. Цененето на същите от административния орган предпоставя спазване на уредените правила в това производство по събиране на годни доказателства, а не нарушаването им, което препятства правото на защита на ревизираното лице. Правилен е изводът на съда при обсъждане позоваването от страна на административния орган на съставен ревизионен акт на прекия доставчик, с който са определени значителни по размери данъчни задължения. Същият не може да бъде преценяван по начина, направен от органа по приходите, доколкото с този ревизионен акт са определени задължения на този данъчен субект в качеството му на получател по доставки. В процесния спор същият има качеството на доставчик и преценките се явяват дължими само по конкретни доставки, а не по т. н. вериги от доставки, което от своя страна води до абстрактност на изводите. По повод доставките, за които са издадени четири броя фактури от "Експорт Интернешънъл 07" ЕООД с предмет на доставките - СМР по договор за данъчен период м. 12.2007 г. Отказаното право на данъчен кредит е поради нереалност на доставките, а същата е обоснована от административния орган с непредставянето в срок на поисканите от този доставчик писмени документи. При преценката си за незаконосъобразност съдът се е обосновал със заключението по съдебно-счетоводната експертиза, при осъществяването на която се установява, че е извършено плащане по повод доставките и фактурите, които ги материализират, че същите са правилно осчетоводени, включително и такива за закупуване на материали. Аналогичен е отново изводът на съда относно кадровата обезпеченост на доставчика. Съдът е кредитирал съдебно-техническата експертиза, чрез която конкретно се установявате СМР-и на обектите и осъществяването им. По повод доставките, за които са издадени три броя фактури от "Радотранстрой" ЕООД с предмет на доставките - СМР по договор за данъчни периоди м. 03 и м. 04.2008 г. В хода на административното производство е установено, че има сключени договори между ревизирания субект и това дружество за извършване на строително-ремонтни услуги на дневен център за възрастни хора в гр. Драгоман от 28.02.2008 г. и за изграждане на център за обществена подкрепа в гр. Враца от 10.03.2008 г. Към договорите има подписани актове обр. 19, като съдът отново е обсъдил заключенията по двете експертизи. Чрез счетоводната експертиза се установява осъществено плащане в брой по фактурите, тяхното осчетоводяване и начисляването на ДДС. Констатирано е също, след представяне на доказателства, че е осъществено закупуване на строителни материали, на което последно обстоятелство се е позовал административният орган. Експертът се е позовал и на декларация от доставчика, че използваните активи за доставките са малоценни и малотрайни - бормашини, четки и др. Експертът по съдебно-техническата експертиза е осъществил посещение на обектите и след оглед и преценка на доказателствата е дал заключение за реалност на процесните доставки. Съдът е изложил подробни и аналогични съображения относно кадровата обезпеченост на прекия доставчик. По повод доставките, за които са издадени два броя фактури от "Маркес Груп" ЕООД с предмет - СМР по договор за данъчни периоди м. 06 и м. 09.2008 г. В хода на административното производство е установено, че има сключени два броя договори от м. 03.3008 г. и от м. 06.2008 г. с предмет извършване на СМР на помещения в сградата на МЗП и на Центъра за възрастни хора в община Драгоман. Административният орган се е позовал на липса на правилно счетоводно отразяване на фактурите, респ. на начисляване на данъка, както и на липсата на кадрова обезпеченост и на данни за закупувани материали. Съдът се е позовал отново на двете заключения по съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, чрез които се установява плащане по доставките, счетоводното отразяване на фактурите, начисляването на данъка, закупуването на материали. Чрез втората експертиза се установява реалното осъществяване на СМР, прието от възложителя Асоциация "Аркадия" и Министерство на земеделието и продоволствието. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и в частта относно доставките, за които са издадени фактури от последните три търговски дружества - преки доставчици по изложените вече съображения, които са относими към тяхната реалност и преди всичко относно кадровата обезпеченост на доставчиците, преценявана аналогично по отношение на всичките пет търговски дружества. Очевидно използването на подизпълнители и конкретно превъзлагане осъществяването на строителни услуги следва да бъде преценявано конкретно и нееднозначно, като не би следвало само поради този факт и това съображение да се твърди нереалност на доставките по повод на тях. В процесния случай фактическите основания на административния орган при издаване на ревизионния акт се явяват оборени чрез изслушване на двете съдебни експертизи, които правилно са кредитирани и като неоспорени. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение