Решение № 8359 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2017 г.

Решение № 8359 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2017 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на младши полицейски инспектор КОС при Районно управление К., инспектор И. В. И., срещу решение № 23/07.04.2017 г. по адм. дело № 57/2017 г. на Административен съд - В., с което е отменена негова заповед за задържане на лице УРИ 291 зз -85/31.03.2017 г. издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с която лицето В. А. Т. е задържан за срок до 24 ч. в помещение за временно задържане на РУ - К.. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена защита чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - В. А. Т., действащ със съгласието на майка си Г. М. Г., не взима становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена от полицейски орган по смисъла на ЗМВР, непълнолетният В. Т. е задържан за срок до 24 ч. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК. Приел е за установено, че в деня на задържането, непълнолетният Тодоров е помагал на баща си да събира и товари отсечените дърва, но последният не е извършил сечта на сечището, за което е имал издадено позволително за сеч, а на друго място - тоест сечта е незаконна. Заповедта, според АС е издадена в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административно - производствените правила, но в нарушение на материалния закон и целта на закона. АС е посочил, че към момента на фактическото задържане на детето, е било установено че същото е заведено от баща си на сечището и е извършвало по негово настояване действията, които са го направили съпричастен към престъплението по чл. 235 НК. Безспорно е имало данни за извършено от непълнолетния престъпление, но задържането му в конкретния случай не съответства на целите на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН, които са могли да бъдат постигнати със задържането на бащата и е нарушен принципа на съразмерност по АПК. Решението е правилно. Задържането на непълнолетното дете, заведено и накарано от баща си да товари незаконно отсечените дърва, не допринася с нищо за постигане на целите, посочени в чл. 22 ЗАНН, на принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Задържането на детето не би довело нито до предотвратяване, нито до преустановяване на незаконната сеч от страна на баща му, нито до предотвратяване или отстраняване на вредните последици от нея. Действително, както е посочил и съдът, в ЗМВР относно 24 - часовото задържане не е предвидена разпоредба, аналогична на тази по чл. 386, ал. 2 НПК, според която мярката за неотклонение "задържане под стража" по НПК спрямо непълнолетни лица се взима само в изключителни случаи. Но след като такова ограничение е въведено при повдигнато обвинение срещу непълнолетен, на още по - голяма основание трябва да се ограничава административната принуда "задържане за срок до 24 часа" при наличие единствено на данни за съпричастност към извършено престъпление от непълнолетен. При преценка дали наложената ПАМ е съразмерна по смисъла на чл. 6 АПК, възрастта на задържания и ролята на бащата е следвало да бъде отчетена, както и че в случая са налице данни за съпричастие към престъпление, чиято обществена опасност не е значителна, поради което налагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР на единствения непълнолетен измежду съпричастните към незаконнната сеч засяга неговите права и законни интереси в значително по - голяма степен от най - необходимото за целта, за която се издава актът. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,