Решение № 15261 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7662/2011 г.

Решение № 15261 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7662/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валентин Кирилов Антов от гр. София, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Нели Спасова от гр. София, срещу решение № 1968 от 27.04.2011 г. по адм. дело № 5991/2010 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу постановление № 33 от 29.07.2010 г. на младши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда", гр. София, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е обявено съществуването на трудово правоотношение между работника Георги Герасимов Иванов и касационния жалбоподател Валентин Кирилов Антов (работодател - физическо лице). За да постанови този резултат съдът е приел, че "Георги Иванов е престирал труд за работодателя Валентин Антов през месец юни и юли 2010 г. в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, ходил е на работа всеки ден с изключение на неделя, изпълнявал е определени функции (товарене и разтоварване на бутилки, рязане и събиране на скрап, помощ при извършване на други дейности и т. н.) и е получавал възнаграждение в размер на 35 лв. дневно, изплащани му от Антов." Касационният жалбоподател е оспорил този извод с довода, че "в случая не се касае до лице, работещо в деня на проверката по трудово правоотношение и не са налице елементите на такова, както твърдят контролните органи; със същото лице са били налице устни договори за изработка и то за дейност, която е упражнявана на друго място, за което няма никакви пречки при постигнато от двете страни споразумение, съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД." Този довод е неоснователен. Разликата между трудов договор и договор за изработка е дължимата от работника, респ. от изпълнителя (изработващия) престация. Уговорената престация определя и вида на съответното правоотношение. Когато тя се състои в престиране (предоставяне) на работна сила, правоотношението може да бъде само трудово - чл. 1, ал. 2 КТ. Когато тя се състои в престиране (предоставяне) на завършен продукт, договорът е за изработка - чл. 258 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В случая липсват доказателства за уговорен между касационния жалбоподател и Георги Иванов завършен продукт, който последният да изработи на свой риск и със свои средства (чл. 258 и чл. 259 ЗЗД). Напротив, данните по делото наистина сочат, че дължимата от Георги Иванов престация е да предоставя работната си сила за извършване на определени от касационния жалбоподател работи. Поради това правилно отношението между тях по повод на тази престация е определено от Административен съд - София град като трудово правоотношение (чл. 1, ал. 2 КТ). Пак поради това е законосъобразен извода, че са налице предпоставките по чл. 405а, ал. 1 КТ за обявяването на това трудово правоотношение. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,