Решение № 10054 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4662/2018 г.

Решение № 10054 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4662/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Т. Й. и Н. Ц. Ц., и двамата от гр. Х., подадена чрез пълномощниците им адв. Стоянова и адв. Христозов, срещу решение № 925/23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 572/2016 год . по описа на Административен съд - Х. с оплаквания за неправилност и искания за отмяната му, като вместо това, с акт по същество се отмени оспорената заповед на кмета на община-Х., за одобряване на ПУП-ПР, на улица-тупик с о. т. 2340-о. т. 2341 и изменение на плана за дворищна регулация на УПИ I, кв. 124 по плана на гр. Х., или делото се върне за ново разглеждане, със задължителни указания по прилагането на закона. Сочи се, че разпоредбата на § 8, ал. 3 ПР ЗУТ не се прилага по отношение на имоти, публична собственост, налице е фактическо приложение на уличната регулация, че настоящето производство е повторно, след прекратеното през 2008 г., не са съобразени доказателства за оспорени права на собственост и висящи граждански дела, като в тази връзка неправилно е отказано спиране на административното производство, твърдят се допуснати от съда процесуални нарушения по отношение на участниците в процеса и т. н. В съдебното заседание жалбата се поддържа от пълномощниците, по изложените в нея, в становището с приложени към него писмени доказателства и в писмени бележки, съображения, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответните страни. Ответната страна - Кметът на О. Х., редовно призован, не се представлява. Постъпило е на 29.05.2018 г. писмено становище по съществото на спора, подписано от него, с доводи за неоснователност на касационната жалба и искане решението, като правилно и обосновано, да се остави в сила. Ответните страни - М. С. М. - чрез адв. Д. Николов, Т. А. М. - представлявана от адв. Т. Стойнова и А. С. М. - чрез адв. Т. Ванкова, оспорват жалбата, по съображенията, изложени в отговора по нея, в с. з. и писмената защита, претендират се разноските в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване, неблагоприятен за тях съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Пред АС-Х. е била оспорена заповед № 1164/14.09.2016 г., с която, по подадено заявление от С. М. М. и Т. А. М., на основание чл. 129, ал. 2, вр. § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ и чл. 134, ал. 2, т. 1, вр. чл. 208 ЗУТ, Кметът на Община - Х., е одобрил ПУП-изменение на плана за улична регулация на улица-тупик с о. т. 2340-о. т. 2341 и изменение на плана за дворищна регулация на УПИ I, кв. 124 по плана на гр. Х., като се измества о. т. 2341, улицата - тупик в западната си част остава с непроменена ширина, а останалата част от нея се присъединява към УПИ I, а с изменението на плана за дворищна регулация, вътрешните регулационни линии на УПИ I, се поставят в съответствие с имотните граници на ПИ 77195.740.50, както е показано с кафяви и зелени линии, надписи и щрихи в проекта. С решението си, което настоящата инстанция приема като валидно, допустимо и правилно, съставът на АС-Х. е отхвърлил жалбата на настоящите касатори като неоснователна. Провел е контрола за законосъобразност на акта задълбочено и последователно, по всички основания, обсъдил е изключително подробно възраженията на жалбоподателите и е направил своите изводи след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, сред които и заключението по СТЕ, прието като непротиворечиво, обективно и компетентно изготвено. Фактическата обстановка е правилно установена и е в съответствие с приложимата правна уредба. Обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, както и, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната й - актът е издаден след положително становище на ОЕСУТ и Гл. архитект на общината и допускане с нарочна заповед по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, уведомени са страните за правата им по чл. 128, ал. 5 ЗУТ. Без основание отново се изтъква повторност на производството, след като предходното такова, образувано през 2007 г., е било прекратено след възражение, с решение на ЕСУТ, без изтъкване на причините, не е налице произнасяне по същество от компетентния орган, а и срокът по чл. 208, ал. 1, вр. § 70 ПЗР на ЗИЗУТ, обн. ДВ бр. 61/2007 г., не е бил изтекъл. Неоснователно се оспорва и качеството на Т. М. като заинтересована страна в процеса - тя е съсобственик в имота, предмет на изменението на плана, видно от приобщения нот. акт и вписването в КР. Не така стои въпросът по отношение на В. Ц. Ц., по отношение на който се установява собственост само на обект в сграда в съседен имот, а и е недопустимо да се претендират чужди права. Не се споделя и оплакването за допуснато съществено нарушение по чл. 129, ал. 2 ЗУТ - липсва пречка органът да се произнесе и след визирания 14 дневен срок, който не е преклузивен и е относим за своевременно оспорване на евентуален мълчалив отказ от заявител. Безспорно е по делото, че С. М. и Т. М. се легитимират като собственици на ПИ 77195.740.50, за който е отреден УПИ I, кв. 124 по РП на гр. Х., находящ се в устройствена зона с преобладаващо застрояване с малка височина и плътност. За да се осигури лице на този имот и достъп до улица, със заповед № 853/1957 г., е била предвидена въпросната улица-тупик, като предвиждането се е запазило и с плана от 1977 г., за който се установява, че е действащият и понастоящем. От осъществяването й са засегнати трите имота - на жалбоподателите (с номера по КК в края - 49 и 51) и на заинтересованите страни (с № по КК - 50), като няма запазени актове за извършено отчуждаване, нито такива за заплатено обезщетение, в който смисъл са и твърденията на жалбоподателите. Основаният спорен въпрос по делото се е развил по приетото в заповедта неприлагане на уличната регулация за улицата-тупик, с плановете от 1957 г. и 1977 г., тъй като чл. 208 ЗУТ и § 8 ПР ЗУТ, на които основания е издадена тя, предполагат неприложена улична, съответно дворищна регулация, като условие за искане и изменение на ПУП, при изтекли срокове по чл. 208 ЗУТ, вр. § 70 ПЗР ЗИД ЗУТ. На този въпрос административният съд е дал задълбочен и обоснован отговор, проследил е действалата относима законова уредба, подробно е обсъдил и възраженията в обратния смисъл, за да заключи с правилния извод за законосъобразност на процесния административен акт. Позовал се е на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.), в редакцията му към 1957 г., (когато е одобрен РП предвиждащ улицата-тупик), съгласно който недвижимите имоти на частни лица и общ. организации, отредени за улично-регулационни мероприятия, се считат отчуждени от деня на обезщетяването на собственика - т. е. терените за улици се считат отчуждени не с влизането на плана в сила, а от момента на заплащането на обезщетението, каквито действия в случая няма. В унисон с това е и предвиденото в последствие с § 81 ППЗПИНМ (отм.). Правилно е прието, че положението е идентично и с плана от 1977 г., с подробен анализ на сочената от жалбоподателите разпоредба на чл. 262 ППЗТСУ (отм.), регламентираща особени правила, начини на обезщетяване при отчуждаване за улици (вкл. и задънени), но същата не поставя условия по самата процедура, регламентирана в ЗТСУ (отм.) - чл. 95, изискващ издаване на нарочен акт, мотивирана заповед, данни за каквато няма в процеса. Затова е обоснован изводът, че заявителите са разполагали с възможността да инициират процесното изменение, с оглед разпоредбата на чл. 208 ЗУТ, определяща 10 годишен срок от влизане в сила на плана, за да се иска изменението му на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Точна и обоснована е преценката, че заповедта е в съответствие с материалния закон, след като са налице предпоставките на § 8, вр. § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ, предвид липсата на настъпило непосредствено отчуждително действие на плановете от 1957 г. и от 1977 г. Тези подробни, ясни и обосновани изводи в решението, се споделят изцяло и не е необходимо да бъдат преповтаряни - правилен е изводът, че в конкретния случай, правото на собственост върху улицата-тупик, заснета за първи път с плана от 1957 г., не е преминала в патримониума на О. Х. - искането за изменение е уважено, с изрично изложени мотиви по чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.), не е налице и АОС, сл. не е налице и хипотезата на § 8, ал. 7 ПР ЗУТ, като пречка за издаването на акта. С. О., в позицията си по делото, включително и с отговора по касационната жалба, застъпва становище, че този имот не е публична общинска собственост, твърдят го само жалбоподателите, но на установените в съдебното производство обстоятелства, не са противопоставили опровергаващи ги доказателства или доводи, сочещи на неправилност на изложените в решението изводи. Не води до различни изводи и посочената в с. з. разпоредба на чл. 21а ЗТСУ (отм.), който в своята ал. 2 също поставя изискване за обезщетяване - с равностоен парцел, което е необходима предпоставка за законосъобразността на отчуждаването по ал. 1. Частта от заповедта, касаеща изменението на дворищнорегулационния план, също е анализирана детайлно в съдебния акт, посочени са изискуемите законови предпоставки и е направена правилната преценка за наличието им. От фактическа страна по делото е установено, че към 31.03.2001 г., действащ такъв е планът от 1977 г., като, видно от графичната част на проекта, скица № 3773/2004 г., изготвената от вещото лице по допълнителната задача комбинирана скица - на която със син цвят е нанесена дворищната регулация, както и от приложеното копие от плана на гр. Х. от 1977 г., същият е предвиждал предаване на части от и към имота на заинтересованите страни, както и от и към към другите съседни имоти, а дори и представеният нот. акт № 79/1088 г. сочи, че жалбоподателят Н. Цветков е придобил собствеността върху УПИ ХIII, кв. 124 при неуредени регулационни сметки. Експертът установява и, че към 31.03.2001 г., липсват данни за сключени договори за прехвърляне право на собственост за преидаваеми места, за доброволно предаване, или за започнала процедура за уреждането им. С оглед това, съдът обосновано е приел, че дворищната регулация по плана от 1977 г., за който не се спори, че е влязъл в сила, за УПИ I-6476 не е приложена, а срокът по § 6, ал. 2 ПР ЗУТ е изтекъл. Съгласно § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ, (самостоятелно правно основание за изменение на плана, извън хипотезите на чл. 134, ал. ал. 1 и 2 ЗУТ), в редакцията към момента на издаване на оспорения административен акт, който е релевантният момент за проверката за законосъобразността му, (чл. 142, ал. 1 АПК), след изтичане на сроковете за прилагане на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти, или части от тях, отчуждителното действие на плана се прекратява. Общинската администрация служебно изменя дворищнорегулационните планове по писмено искане на заинтересуваните собственици, като поставя в съответствие новите регулационни линии по съществуващите граници на поземлените имоти. Прекратяването на отчуждителното действие е автоматично - т. р. № 3/2011 г. ОСГК на ВКС. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, като вещноправният ефект настъпва със самото изтичане на срока, а не след провеждане на административната процедура. Разпоредбата е приложима само по отношение на планове, действали преди влизане в сила на ЗУТ, (или одобрени до 31.12.2001 г.), какъвто е настоящият случай. Собствениците на УПИ I, са се възползвали от тази възможност и преценявайки наличието на законовите изисквания, със заповедта искането е било уважено - вътрешните регулационни линии са поставени в съответствие със съществуващите граници на поземления имот, които по комбинираната скица и обясненията на в. л., съответстват на тези по КК за ПИ 77195.740.50 и с които проектът е съобразен, съобразени са и техническите изисквания, включително и тези по чл. 81, ал. 1 и 3 ЗУТ - правилна е преценката за законосъобразност и на тази част от акта. Що се отнася до искането да се приеме за нищожен нот. акт. № 678/23.11.2015 г., съдът с основание е отбелязъл, че в административните производства не се разглеждат такива, правилно не е обсъждал и доводите за наличие на незаконен строеж и основателно не е спрял производството до приключването на воденото гражданско дело. С оглед тези съображения, настоящата инстанция счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни основания за неговата отмяна, същото следва да бъде оставено в сила. При при този изход на процеса се дължи присъждането на разноски в полза на ответните страни, платими от жалбоподателите, които са претендирани своевременно, доказани са като реално заплатени с приложените договори за правна помощ и съдействие, в общ размер по приложените списъци по чл. 80 ГПК от 1600 лв. Направеното в с. з. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответните страни е неоснователно, тъй като сумата се формира по три договора, за защита на три страни в процеса, от трима адвокати, като сумата от 600 лв. по договора с адв. Стойнова, е в предвидения минимум за дела по ЗУТ, останалите две, по договори с адв. Николов и адв. Ванкова, и двата от 28.05.2018 г. - по 500 лв., са дори под него. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,