Решение № 6 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9337/2008 г.

Решение № 6 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9337/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на ДОУИ-София против решение на Софийски градски съд, постановено на 30.04.2008 г. по адм. д. № 11/2006 г. с което по жалба на "Тирана 2000" ООД е обявен за нищожен ДРА № 681/9.05.2005 г. издаден от ДП-Център при ТДД-София в частта, в която е потвърден с решение № 2870/31.10.2005 г. на директор на РДД-София, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 5 603, 80 лв. и са начислени лихви за забава от 493, 87 лева по фактури № 16623/10.04.2004 г.; № 22293/10.07.2004 г.;№ 19081/6.08.2004 г.; № 25209/9.08.2004 г. и № 19832/31.08.2004 г. издадени от "Афин Иншурънс" ЕООД. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му със законните последици. Ответникът по касация - "Тирана 2000" ООД оспорва жалбата по съображения, развити в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява жалбата като допустима, но неоснователна. СГС е прогласил за нищожен ДРА в обжалваната част с мотивите, че за същите данъчни периоди, в които са издадени спорните фактури и във връзка с ползван данъчен кредит по тях са издадени ДАПВ, които са влезли в сила и предхождат по време издаването на ДРА. Това обстоятелство е прието за безспорно от съда. Въз основа на тези съображения, съдът е направил извод, че за да бъде възложена нова ревизия за същите периоди е необходимо да е налице някоя от хипотезите на чл. 115 ДПК и да се спази съответната процедура по чл. 116 ДПК. Направен е извод, че в конкретния случай, ревизията е възложена от некомпетентно лице, тъй като това не е директора на РДД, каквото е изискването на чл. 116, ал. 1 от ДПК. Настоящата съдебна инстанция преценява решението на СГС като правилно. Касаторът не оспорва наличието на влезли в сила ДАПВ за процесните периоди и във връзка с данъчния кредит по процесните фактури, а развива тезата, че с тях не се установяват данъчни задължения и не се признава право на данъчен кредит, поради което смята, че съдът неправилно е приел, че ДАПВ се обхващат от понятието данъчни актове по смисъла на чл. 115, ал. 1 от ДПК. Тезата на касатора е неправилна и тя противоречи на константа съдебна практика на ВАС. Съгласно чл. 115, ал. 1 ДПК данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъде изменено по инициатива на лицата по чл. 38, ал. 1 (данъчният орган и данъчният субект) при наличие на основанията по ал. 2. В разпоредбата не е предвидено ограничение данъчните задължения да са били определени само с данъчен ревизионен акт, поради което следва да се приеме, че разпоредбата е приложима и за случаите при които задълженията са определени с данъчен акт за прихващане или връщане, който представлява данъчен акт по смисъла на чл. 26, ал. 1 ДПК. При наличие на основание по чл. 115, ал. 2 ДПК нова данъчна ревизия може да бъде възложена от съответния регионален данъчен директор при спазване на процедурата, установена в чл. 116 ДПК. В конкретния случай ревизията, по която е издаден обжалвания ДРА не е възложена от директора на РДД, а от и. д. началник "Данъчни ревизии" в ДП "Средец" при ТДД гр. София, няма данни също така възлагането да е извършено при наличие на някое от основанията по чл. 115, ал. 2 ДПК. Съдът е приложил правилно материалния закон като е прогласил нищожността на. ДРА в обжалваната част. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горните съображения, Върховният административен съд