Решение № 9096 от 9.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4364/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Диков срещу Решение 139/11.03.2021 г. на Административен съд (АС) - Плевен постановено по адм. дело 967/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Диков срещу Заповед УРИ 316з-3477/23.10.2020 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Плевен и Б. Диков е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение, тъй като счита, че то страда от порока визиран в чл. 209, т. 3 АПК - неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи, че изводите на решаващия съд, че дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е спазил изискванията на чл. 206 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), са неправилни. Излага съображения за допуснати нарушения на тази разпоредба от страна на ДНО. Твърди, че по делото няма данни, че е злоупотребил със служебното си положение, съответно действията му във връзка с твърдяното зареждане на личния му автомобил с гориво от ведомствена бензиностанция, не показвали неподчиняване на нормативно определените правила в смисъла, вложен в етичните правила визирани в оспорената заповед. Твърди, че конкретни негови действия, довели до посочените в заповедта нарушения на етичните правила и норми, от страна на органа не били установени. Твърди, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите Димитров и Нешовски, както и че не е анализирал всички доказателства по делото. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Божилска. Ответникът по касация Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище, с характер на писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност. Ответникът по касация се представлява от юрк. Фердинандова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Плевен е била Заповед УРИ 316з-3477/23.10.2020 г., с която за допуснато нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР нарушени т. 8, т. 11, т. 13, буква г предложение първо и буква е, т. 15, т. 19, т. 20, т. 42, т. 49 във връзка с т. 17, буква в от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ЕК), на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, на Б. Диков младши автоконтрольор І степен в група Охранителна полиция към Районно управление (РУ) Долни Дъбник при ОДМВР Плевен е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. От фактическа страна в заповедта е посочено, че на 10.03.2020 г. в интервала 10:00 часа -10:30 часа, намирайки се в почивка за хранене в рамките на работната смяна, съгласно утвърден месечен график рег. 257р-2047/26.02.2020г., младши инспектор Б. Диков заредил с гориво личния си автомобил Шкода Октавия рег. [рег.номер на МПС] от ведомствена бензиностанция на фирма Кеш Транс ЕООД - гр. Искър, без да е заплатил количеството получено гориво 51,38 литра възлизащо на обща стойност 51,38 лв., съгласно фискален бон OS006469 вътрешно потребление, издаден от същото дружество на 01.03.2020г. в 10:17:20 часа. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е, че Б. Диков е назначен на държавна работа в Министерство на вътрешните работи (МВР) на 16.10.1985 г. На 27.06.2016 г. е преназначен на длъжността младши автоконтрольор I степен в група Охранителна полиция към РУ Долни Дъбник при ОДМВР-Плевен. Служителят е запознат с ЕК, както и с подзаконовите нормативни актове и заповеди на министъра на вътрешните работи, издадени в изпълнение на ЗМВР и регламентиращи задълженията на Диков като служител на МВР. С писмо рег. 7855р-4393/27.05.2020 г. директорът на Дирекция Вътрешна Сигурност (ДВС) - МВР е уведомил ВПД директор на ОДМВР Плевен, че в ДВС е извършена проверка по сигнал от гражданин, че служител от РУ Долни Дъбник при ОДМВР - Плевен извършва неправомерни действия, изразяващи се в няколкократно зареждане на гориво в личния му автомобил, без да заплаща дължимата сума на бензиностанцията. Със Заповед 316з 1663/29.05.2020 г., изменена със Заповед 316з-2785/26.08.2020 г. и двете на ВПД директор на ОДМВР - Плевен е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР срещу младши инспектор Б. Диков. Определен е дисциплинарно разследващ орган (ДРО) и срок за приключване на дисциплинарното производство, който впоследствие, със Заповед 316з-2774/26.08.2020 г., е удължен. Диков е запознат със заповедите. На 02.06.2020 г. до Б. Диков е отправена покана за даване на писмени обяснения. Диков е представил такова с рег. 316р-18887/09.06.2020 г., в което отрекъл да е зареждал на ведомствена бензиностанция на фирма Кеш Транс ЕООД. Посочил е, че винаги когато зарежда личния си автомобил е заплащал зареденото гориво. На 30.07.2020 г. до Б. Диков е отправена покана за даване на писмени обяснения по подробно посочени въпроси, свързани с вмененото му нарушение. Същият е депозирал такова с рег. 316р-24892/30.08.2020 г. Посочил е, че на 01.03.2020 г е бил на работа за времето от 06:00 до 18:00 часа и в полагащата му се почивка от 10:00 до 10:30 часа е отишъл до гр. Искър, за да зареди гориво на личния си автомобил. Посочил е, че горивото е заплатил предварително на собственика и касов бон не му е издаден. Твърдял е, че сумата е заплатил на С. Георгиев, с когото се видели пред РУ-Долни Дъбник, няколко дни преди зареждането. За извършената проверка от ДРО е депозирана Обобщена справка рег. 316р-31590/28.09.2020 г. и Становище рег. 316р-31953/30.09.2020 г. подробно обсъдени от съда. Предложението на ДРО е за налагане, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, на дисциплинарно наказание уволнение за извършено от Диков нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. По делото като доказателства са приети събраните в хода на дисциплинарното производство сведения от С. Димитров, И. Нешовски, В. Гложенски. В хода на съдебното следствие С. Димитров, И. Нешовски, В. Гложенски са разпитани и като свидетели. Съдът е посочил, че дадените от тях показания в съдебно заседание са еднопосочни с представените по време на дисциплинарното производство сведения и след извършена преценка на показанията на свидетелите, с оглед на всички други данни по делото, ги кредитира, като обективни и безпристрастни. С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 ЗМВР, тъй като жалбоподателят (сега касационен жалбоподател) е заемал младши изпълнителска длъжност. Правилен е изводът му, че заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Оспорената заповед съдържа всички законови реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран служителят, същото е индивидуализирано в необходимата степен, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, обосноваващо ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Правилен е изводът на съда, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са процедурните изисквания в чл. 207 ЗМВР. Противно на изложеното в касационната жалба, правилен е изводът на решаващия съд, че ДНО е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, съгласно които дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. При определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Изводите на съда са подкрепени от събраните по делото доказателства същите са правилни, споделят се от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. В заповедта са изложени обосновани и законосъобразни мотиви за тежестта на нарушението, настъпилите от нарушението вредни последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и формата на вината. Отчетено е и цялостното поведение на служителя, съобразно кадрова справка рег. 316р-31006/21.09.2020 г., съпоставено с тежестта на установеното дисциплинарно нарушение. Правилен е и изводът на решаващия съд, че са спазени сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, като в тази връзка в касационната жалба не са направени възражения. Обжалваното решение е съответно на материалния закон. Дисциплинарната отговорност на Б. Диков е ангажирана за това, че същият от обективна и субективна страна е осъществил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което законодателят е предвидил налагане на най-тежкото дисциплинарно нарушение уволнение. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се установи такова поведение на лицето, с което не се опазва доброто име на институцията, която държавният служител представлява. Правилно съдът, въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, е извел извод, че наказаният служител е извършил описаното в оспорената заповед деяние. Правилно е приел, че е налице уронване престижа на службата, като поведението на служителя е станало известно на широк кръг лица. Неоснователно касационният жалбоподател сочи, че по делото няма данни да е злоупотребил със служебното си положение. Отговорността на служителя не е ангажирана на основание чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР, за се събират доказателства, дали е налице злоупотреба със служебно положение. Отговорността е ангажирана за нарушение на ЕК, като събраните по делото доказателства, потвърждават правилността на извода на ДНО, че е налице такова, т. е. доказват наличието на квалифициращия признак по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Посочените и цитирани в административния акт конкретни норми от ЕК, обсъдени в контекста на извършеното нарушение сочат, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, сега ответник по касация, че е заплатил зареденото гориво, като в тази връзка е направил анализ на показанията на свидетелите, събраните в хода на дисциплинарното производство сведения от тези лица, обясненията на Диков, които правилно е приел, че са противоречиви и останалите събрани писмени доказателства, вкл. Експертна справка 115/22.07.2020 г. Правилно е кредитирал показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, тъй като те са логични, последователни и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Решението не е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни, логични, взаимосвързани и се базират на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Конкретни съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са посочени от касационния жалбоподател, с оглед на което и в съответствие с чл. 218 АПК, съдът не дължи служебна проверка за допускането на такива. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се уважи своевременно направената от ответника по касация претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 100 лева, в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение