Решение № 13728 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14741/2012 г.

Решение № 13728 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14741/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Красимир Мирев, в качеството му на кмета на община Търговище, срещу Решение № 81 от 31.10.2012 г., постановено по адм. дело № 121/2012 г. от Административен съд Търговище. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт.

Ответната страна - ЕТ "Стил - 99 Станислав Димитров", чрез пълномощника си адв. Донев пледира за неоснователност по подробно изложени в писмения отговор съображения, които поддържа и в съдебно заседание.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С решението, чиято отмяна се иска, е отменена заповед № З-01-493 от 12.07.2012 г. на кмета на община Търговище, с която е наредено изземването на помещение - частна общинска собственост, находящо се в с. Лиляк от ЕТ "Стил - 99 Станислав Димитров", който го владее без правно основание, като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че административният орган не е доказал материалната си компетентност, тъй като по делото не е приложен акт за частна общинска собственост. Приел е още, че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, тъй като след като срокът на наемното правоотношение е изтекъл общината не се е противопоставил на ползването, поради което договорът между страните е трансформиран в безсрочен. Освен, че не са налице материално-правните предпоставки за издаване на акт на основание чл. 65 от ЗОбС, в случая актът е и немотивиран. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че поради съществени нарушения на административно-процесуалните правила и на материалния закон оспорването е основателно.

Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а спорът - да се реши на базата на събраните по делото доказателства.

1. Не е налице спор между страните, че предмет на оспорваната заповед за изземване, както и на наемното правоотношение, е имот - общинска собственост, а актът за общинска собственост, съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОбС няма правопораждащо, а само удостоверително действие.

В случая, от приложените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че се касае за имот - частна общинска собственост. Това обстоятелство е отразено в договора от 16.04.2007 г., който е назован "за наем на недвижим имот - общинска собственост"; следва описанието на имота - общинска собственост в чл. 1; в чл. 5 е визирано, че наемната цена ще се заплаща "в касата на Община Търговище"; в чл. 7 е предвидено договорът да се актуализира в частта относно наемната цена съобразно приетата от ОбС "начална месечна базисна наемна цена" и т. н. Заявлението си вх. № 26-00-254 от 25.04.2012 г. (л. 23) едноличният търговец Станислав Димитров адресира до ОбС гр. Търговище, основава се на чл. 21 от договор № Д-01-180 от 16.04.2007 г., "който изтича на 25.04.2012 г. ... и същият трябва да се прекрати по право" и моли общинският съвет, на основание чл. 26 да бъде подписан анекс " до излизане на процедура за даване под наем, и да се удължи срока на търга". В жалбата си вх. № 26-00-329 от 28.05.2012 г. (л. 24) г-н Димитров сам определя ползваното от него помещение като "частна общинска собственост" и т. н. И тъй като имотът не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗОбС, а е безспорно че е общински, от се налага извода, че е частна общинска собственост. Ето защо изводът на съда, че не е налице материална компетентност на издателя е неправилен и необоснован. Отделно следва да се посочи, че отсъствието на материална компетентност на административния орган, какъвто извод е направил решаващия съд, води до нищожност на оспорвания административен акт, а не до неговата незаконосъобразност.

1. По отношение на срока на договора съдът е направил напълно погрешни изводи. Срокът на действие на наемния договор в случая е предвиден и изрично уреден в самия него - раздел II, чл. 2 и чл. 3, а прекратяването му - в раздел VII. Действието на договора е до "25.04.2012 г.".

Освен това, на посоченото по-горе заявление от 25.04.2012 г. за подписване на анекс положителен отговор не е последвал, поради което е задействана клаузата на раздел VII, чл. 26 -" ... наемателят предава обекта на наемодателя в двуседмичен срок от прекратяване на договора". Тъй като тази клауза не е изпълнена от наемателя, кметът на общината е издал оспорваната заповед, с която нарежда принудителното изземване на процесния имот, тъй като след 25.04.2012 г. се държи без правно основание.

При наличието изтекъл срок на действие на договора, при отсъствие на воля у собственика да сключи анекс и да продължи действието му и при изричната договореност между страните за доброволно освобождаване в изрично указан срок не може да се приема, че този договор е трансформиран в безсрочен.

1. Неправилен е извода на съда и за необоснованост на оспорвания административен акт. Видно от неговото съдържание (л. 6) същият притежава всички реквизити на чл. 59 от АПК.

Ето защо настоящата инстанция намира, че са били налице всички изискуеми от нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС предпоставки за издаване на оспорвания административен акт. Жалбата е неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение